Решение № 7673 от 10.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3827/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ) против решение 438/26.02.2025 г., постановено по адм. д. 557/2024 г. по описа на Административен съд - Сливен (АС - Сливен). Касаторът обжалва съдебното решение, като твърди, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, поради което иска да бъде отменено и да бъде отхвърлена жалбата на СтедиЕООД. Подробни съображения в подкрепа на наведените доводи и искания са изложени в касационната жалба и писмена молба. Претендира разноски за двете съдебни инстанции, а при условие на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от другата страна. Ответникът СтедиЕООД оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор и писмена молба. Претендира разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения: С обжалваното решение 438/26.02.2025 г., постановено по адм. д. 557/2024 г. по описа на АС е обявено за нищожно Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2021, изх. 02-200-2600/2347#13/16.09.2024 г., издадено от заместник изпълнителния директор на ДФЗ в частта, с която за кампания 2021 е наложена санкция, подлежаща на прихващане от бъдещи плащания в размер на 26 584.36 лв. и са присъдени разноски. Административният съд е приел за установено, че оспореното писмо е нищожно, защото е подписано от Д. Г., за който се твърди, че е заместник на изпълнителния директор, но са представени доказателства за делегиране на правомощия от изпълнителния директор на ДФЗ на друг заместник изпълнителния директор П. С. и въпреки изрични указания не са ангажирани достатъчно доказателства, тя да е била замествана и е съществувала причина за отсъствието й. За пълнота на изложението АС-Сливен е изложил съображения за незаконосъобразност на атакуваното пред него уведомително писмо като се е позовал на протокол за проверка на място от 10-11.11.2021 г., в която е участвал експерт, на когото не е възложена, както и на доклад от тази проверка, съставен от двама служители, от които само на единия е било възложена тази задача. Направен е извод и, че проверявания парцел не е заявен за подпомагане по СЗ-МЗДП, по която мярка е наложена спорната санкция. Тези факти са послужили да се направи правен извод за допуснато нарушение на материалния закон. В решението не са изложени мотиви за наличие или отсъствие на другите основания по чл. 146 от АПК, а само на тези по чл. 146, т. 1 и т. 4 от АПК. Така постановеното съдебно решение е действително, допустимо, но неправилно. Обжалваното съдебно решение е постановено от законен състав след надлежно сезиране с допустима жалба, подадено от заинтересовано лице срещу подлежащ на оспорване административен акт. Административният съд е приел, че уведомителното писмо е подписано от Д. Г., а не от изпълнителния директор на ДФЗ или от заместник изпълнителния директор на ДФЗ П. С., която е посочена като негов автор (пред положения ръкописен подпис е поставена запетая). При съобразяване с обстоятелството, че правомощията за издаване на актове със съдържанието на оспореното пред първата инстанция писмо, са делегирани от изпълнителния директор на ДФЗ на неговия заместник П. С., АС-Сливен е приел, че въпреки дадените указания не са представени доказателства, от които да се поражда компетентност на друго лице освен посоченото като автор. С касационната жалба са представени писмени доказателства: Заповед 03-РД/1969/10.05.2024 г. на изпълнителния директор на ДФЗ и Заповед 03-РД/4774/03.09.2024 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, за които се твърди, че установяват компетентността на лицето, което е подписало обявеното за нищожно от АС-Сливен уведомително писмо. Тези доказателства не са представени пред първата инстанция, пред която в изпълнение на изрични указания на съда с молба от 12.12.2024 г. са ангажирани други писмени доказателства за това обстоятелство. С разпореждане от 13.12.2024 г. АС-Сливен е дал повторно указания за представяне на документ, удостоверяващ компетентност на издателя на акта с предупреждение, че в негова тежест на доказване е това обстоятелство. При правилно разпределение на доказателствената тежест и съобразно представените пред първата инстанция доказателства решаващият съд е обосновал извод, че не е доказано по несъмнен начин, че Д. Г. като заместник изпълнителен директор на ДФЗ на 16.09.2024 г. е притежавал правомощие да издава административна актове със съдържание като това на оспореното уведомително писмо. Административният съд не е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила в процеса по събиране на доказателства относно компетентността на издателя на акта, но представените с касационната жалба доказателства обуславят наличие на друго касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК, а именно незаконосъобразност, защото изводът за нищожност противоречи на материалния закон. Тези писмени доказателства са допустими на основание чл. 219, ал. 2 от АПК независимо, че е следвало да бъдат представени като част от административната преписка още пред първата инстанция, а и след изричните указания на АС-Сливен. Разпоредбата на чл. 219 от АПК не поставя като условие за допустимост доказателствата да са нови или новооткрити, а правилата относно сроковете за ангажиране на доказателства, съдържащи се в Гражданския процесуален кодекс са неприложими, доколкото АПК съдържа собствени и липсва основание за препращане по чл. 144 от АПК От представените с касационната жалба писмени доказателства е възможно да се установи компетентност на издателя на уведомителното писмо, който е друг заместник изпълнителен директор на ДФЗ, оправомощен с изрична заповед на изпълнителния директор на ДФЗ, която му е предоставила правомощия да издава уведомителни писма за определен период от време, съвпадащ с датата, на която е издадено обявеното за нищожно от първата инстанция. Като е достигнал до противоположен правен извод и е обявил за нищожно оспореното уведомително писмо, АС-Сливен е постановил незаконосъобразно съдебно решение, което се налага да бъде отменено. Допълнително изложените от първата инстанция мотиви, съдържащи анализ на събраните по делото доказателства не кореспондира с релевантните за спора факти, които са послужили да основание за налагане на санкцията в размер на 26584.36 лв. Съдът не е изпълнил задължението си по чл. 168, ал. 1 от АПК да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146, а също така не е обсъдил и всички доводи и оплаквания на СтедиЕООД, които са насочени само в частта на уведомителното писмо, с която му е наложена санкция, но не и по отношение на нулевия размер на размера на оторизираните суми за финансово подпомагане. Административният съд е обсъдил само част от събраните по делото писмени доказателства, от които не е извел последователни и пълни изводи относно приетата за установена фактическа обстановка по спора и въобще не е съобразил и обсъдил други относими към наличието на основание за налагане на спорната санкция обстоятелства. С молба от 02.12.2024 г. СтедиЕООД е уточнило жалбата си като е заявило, че не оспорва уведомителното писмо в частта, с която са посочени нулеви размери за оторизирана сума по схемата за обвързано подпомагане на зеленчуци-оранжерийно производство и схемата за обвързано подпомагане на зеленчуци и се поддържа становище, че дружеството не е изпълнило до край процедурата по получаване на субсидия като не е поискало подпомагане. Тези твърдения и правните им последици при съответното доказване въобще не са обсъдени от първата инстанция независимо от наличието на писмени доказателства по делото, представляващи част от административната преписка, от които би могло да се установят. От тази гледна точка изводът относно правното значение на проверка на парцел, който не е заявен за подпомагане, се явява напълно необоснован. Към касационната жалба са представени множество писмени доказателства за установяване именно подаваните от СтедиЕООД заявления за подпомагане и за плащане за кампания 2021 г., за които се твърди, че имат значение за приложението на чл. 19 от Делегиран регламент (ЕС) 640/2014 на Комисията от 11 март 2014 година за допълнение на Регламент (ЕС) 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол и условията за отказ или оттегляне на плащанията и административните санкции, приложими към директните плащания, подпомагането на развитието на селските райони и кръстосаното съответствие (Делегиран регламент (ЕС) 640/2014). В нарушение на чл. 170, ал. 3 от АПК съдът не е дал изрични и точни указания към страните относно разпределението на доказателствената тежест в процеса именно за тези относими факти, а е обсъждал доказателства относно извършена проверка на място без да се произнесе какво приема за доказано по становището на страните, че декларираната култура не е реализирана и не е подадено заявление за реализирана продукция. В резултат от тези нарушения спорът е останал неизяснен относно фактите, относими към приложимата правна норма, а касационната инстанция на основание чл. 220 от АПК не разполага с правомощия да установи за първи път. Предвид изложеното настоящият състав приема, че обжалваното съдебно решение трябва да бъде отменено на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, а липсата на мотиви относно всички относими към спора обстоятелства, включително и относно фактическата обстановка по спора, възпрепятства Върховният административен съд да осъществи пълен контрол за законосъобразност на обжалваното съдебно решение. Това налага при условията на чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК след отмяна на съдебното решение, делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав. Предвид разпоредбата на чл. 226, ал. 3 АПК, настоящият състав не се произнася по исканията за разноските. Воден от горното, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение