Решение № 194 от 14.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6225/2007 г.

Решение № 194 от 14.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6225/2007 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Олга Керелска Производството е по чл. 218а, б. "а" от ГПК (отм.) във вр. § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК / обн. Д.в. бр.59/20.07.2007 г., в сила от 1.03.2008 г. Образувано е по касационна жалба на Х. Я. С. от гр. П. и касационна жалба на К. Я. С. от същия град с. решението, постановено по гр.д. № 1161/2006 г. на Окръжен съд гр. Б. в частта, в която е оставено в сила решение № 206, постановено по гр.д. № 305/2005 г. на Петричкия районен съд в частта, в която е отхвърлен предявеният от Х. Я. С. срещу Л. Д. С. и К. Я. С. и двамата от гр. П. иск за признаване за установено, че ответниците не са придобили по давностно владение и не са изключителни собственици на недвижим имот, представляващ първи жилищен етаж, състоящ се от четири стаи, антре и сервизни помещения и припадащите се части от общите части на триетажната масивна жилищна сграда - източен калкан, построена в УПИ ХIII-1186, кв.165 по плана на гр. П., целият с площ от 910 кв. м., при граници на имота: изток - УПИ ХII, запад. ПИ ХIV, север - УПИ IV и улица като неоснователен, както и в частта, с която е отхвърлено искането за отмяна на нотариален акт № 3, том I, нот. дело № 5/2005 г. на нотариус К. Т., с район на действие РС- гр. П. в частта, в която Л. Д. С. и К. Я. С. са признати за собственици по обстоятелствена проверка на този имот. В касационната жалба на Х. С. се поддържа, че решението на въззивната инстанция е неправилно. Релевират се доводи, сочещи на необоснованост на решението в обжалваната част и допуснати съществени процесуални нарушения при неговото постановяване - касационни основания по чл. 218б, б. "в" ГПК. Иска се неговата отмяна и постановяване на ново решение, с което исковата претенция по предявения отрицателен установителен иск, да бъде уважена изцяло. В касационната жалба на К. Я. С. се правят оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на решението в обжалваната част. Навеждат се доводи, че направените от въззивната инстанция изводи не кореспондират със събраните по делото доказателства. Касаторът изтъква, че е направил признание на иска, което не е съобразено от съда. Моли решението в обжалваната част да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде уважен и по отношение на процесния първи етаж. Ответницата по касация Л. Д. С. от гр. П. оспорва двете касационния жалби. Счита, че решението в обжалваната част не страда от пороци, водещи до неговата отмяна като подробни съображения излага в писмено възражение по делото. Моли същото да бъде оставено в сила. Касационните жалби на двамата жалбоподатели са подадени в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.), от надлежни страни и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което са процесуално допустими. Правният интерес на жалбоподателя К. Я. С. от обжалването се определя от обстоятелството, че същият е направил признание на предявените срещу него искове. Като процесуално допустими, касационните жалби следва да се разгледат по същество. С обжалваното решение въззивният съд е приел, че предявеният от Л. Д. С. отрицателен установителен иск срещу Х. Я. С. и К. Я. С. за установяване, че двамата не са придобили по давност собствеността върху първия етаж на процесната жилищна сграда, е допустим, но неоснователен. Според решаващия състав събраните по делото доказателства установяват, че по отношение на ответниците е изтекъл необходимия 10 годишен давностен срок, в който те са осъществявали владение върху процесния имот, явно, спокойно, непрекъснато и с намерения на своят имота, каквото е изискването на чл. 79, ал. 1 ЗС. Този извод на въззивната инстанция е направен в нарушение на чл. 188, ал. 1 ГПК и е необоснован. При неговото формиране въззивният съд се е позовал само на събраните по делото гласни доказателства - свидетелски показания и то само на част от разпитаните по делото свидетели. Липсва каквото и да било обсъждане на писмените доказателства по делото, а позицията на ответника К е обсъдена единствено във връзка с обстоятелството за висящо бракоразводно дело между него и другата ответница - Л. С. Несъмнено, свидетелските показания по делото сочат, че след връщане на ответниците от гр. Б. през 1983 г., същите трайно са заживели на процесния първи етаж от сградата. Съвсем голословно обаче решаващият съд е приел, че тези показания установяват и обстоятелството, че двамата ответници са считали имота за свой / тоест, че освен установяване на фактическа власт върху него, за времето на придобивната давност, те са своили имота/. Съдът не е обсъдил обстоятелството, че с нотариален акт № 180, том I, нот. дело № 125/1975 г. бащата на К. Я. му е отстъпил право на строеж за построяване на трети етаж сградата, че процесният първи етаж е бил деклариран пред съответната данъчна служба от ответницата Л въз основа именно на този нотариален акт, а не на нотариалния акт, издаден по обстоятелствена проверка, факт, който е удостоверен с писмо изх. № 94-00-180/1/9.02.2006 г. на Общинска администрация - Петрич. В тази връзка съдът е следвало да обсъди и удостоверение изх. № 11.03.94/1.03.2006 г. на ОА гр. П. относно това, от коя година двамата ответници са адресно регистрирани в гр. П.. При преценка признанието на иска от страна на ответника К съдът не е спазил разпоредбата на чл. 127, ал. 2 ГПК (отм.), която изисква признанието да се преценява с оглед всички обстоятелства по делото. Въззивният съд не е взел предвид и изобщо не е обсъдил, че нотариалното производство за издаване на процесния нотариален акт по реда на чл. 483, ал. 2 ГПК (отм.) е инициирано само по молба на ответницата Л на практика е проведено без участието на касатора К. С. Анализа и обсъждането на посочените доказателства поотделно и в съвкупност, както и позицията на ответника по отношение на релевантните за спора факти, би могло да обоснове други фактически изводи относно това дали двамата ответника след завръщането им в гр. П. са били в имота и са го ползвали за жилище, доколкото не са разполагали с друго такова или са имали и съзнанието, че този имот им е отстъпен и в него са като в свой имот. Още повече, че до 1999 г. родителите на Х. и К. С. са били живи и предвид учредената в полза на двамата братя К суперфиция, очевидно волята на техния наследодател е била всеки от братята да придобие в собственост по един етаж, различен от процесния първи етаж. Предвид изложеното, обжалваното решение е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила и е необосновано. С оглед на това подлежи на отмяна и на осн. чл. 218ж ГПК делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на съда. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, III г.о.