Решение № 11619 от 11.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16734/2009 г.

Решение № 11619 от 11.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16734/2009 г., IV о., докладчик съдията Георги Георгиев Производството е по реда на глава дванадесета чл. 208 - чл. 228 от Административно процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Иванка Георгиева Цекова против решение от 22.10.2009 г. на Административен съд Монтана, III състав по адм. дело № 347/2009 г., с което се отхвърля жалбата й срещу заповед № 484/16.03.2009 г. на Кмета на Община Монтана. Поддържат се доводи за неправилност на решението като от съдържанието на жалбата се извличат основания по чл. 209, т. 3 от АПК - необоснованост и нарушение на материалния закон, поради което се иска отмяната му с последици - решаване на спора по същество или връщане на делото за ново разглеждане. Свеждат се до необоснованите изводи на съда, приел, че не са налице предпоставките по § 62, ал. 3 от ПЗРППЗСПЗЗ за признаване правата на наследниците на Георги Илиев Иванов с което е нарушен и материалният закон при постановяване на решението. Ответникът, Кметът на Община Монтана не се представлява и не взема становище по жалбата. Заинтересованите страни Георги Георгиев, Светослава Жак, Цонка Богданова, Красимира Тодорова, Лиляна Филипова, Спаса Колова, Ивелина Колова, Венцислава Колова, Иванка Колова, Иванка Колова, Снежана Николова, Любка Любомирова, Цецка Любомирова, Палагия Петкова, Методи Петков, Борка Димова и Иванка Малешкова не се представляват. От тях Палагия Петкова и Методи Петков вземат становище в писмен вид за неоснователност на жалбата. Заинтересованата страна Иванка Петкова Синигерска взема становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Съдът, при решаването на спора е дал възможност на жалбоподателката да посочи и установи фактите от които черпи правата си и при липсата на предвиденото в закона удостоверение за да бъде признато право на собственост по реда на § 62 от ПЗРППЗСПЗЗ решението е в съответствие с материалния закон. Представените доказателства пред касационната инстанция не променят изводите в решението от фактическа и правна страна. Върховният административен съд, Четвърто отделение намира касационната жалба за допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на Иванка Георгиева Цекова срещу заповед № 484/16.03.2009 г. на Кмета на Община Монтана издадена по реда на § 62, ал. 3 от ПЗРППЗСПЗЗ. С нея се отказва на наследниците на Георги Илиев Иванов правото да придобият собствеността по реда на § 4а от ПЗР ЗСПЗЗ върху 600 кв. м. от имот № 203.018 по помощния план на местност "Мало поле" землище Монтана. Мотивите са, че при подадена молба в срока по § 61, ал. 1 от ПЗРЗСПЗЗ не е представено валидно удостоверение за предоставено ползване преди 1991 г. по силата на актове на държавни органи, посочени в § 63 от ПЗР на ПМС № 456/1997 г. за изменение на ППЗСПЗЗ, както и че не са налице условията на § 4а от ПЗРЗСПЗЗ. Възраженията са били за незаконосъобразност на заповедта с искане за отмяната й по съображения, че за имота е имало предоставяне по силата на ПМС 21/1963 г., но доказателствата били унищожени през 1990 г. от пожар, което наложило издаване на удостоверение през 1992 г. за удостоверяване на факта на ползване преди влизане в сила на ЗСПЗЗ през 1991 г. Съдът е разгледал жалбата по същество и е установил от доказателставата по делото, че административното производство е започнало по молба на Георги Илиев Иванов от 29.01.1998 г. до кмета на общината за оценяване на ползваните от него 3300 кв. м земеделска земя в м. "Тировете", землище Монтана, което място е описано с подобрения и сграда от 700 кв. м като срещу удостоверение за право на ползване е посочен № 3399 и без да е приложена декларация, че предоставения му имот е единствената земеделска земя. Установено е, че приложеното удостоверение № 3399 е без дата и година и подпис след запетая като на съдът било служебно известно от други дела, че лицето което е подписало удостоверението е било без правомощия, поради което не е издадено от компетентен орган. При установеното от фактическа страна жалбата е отхвърлена като неоснователна. Решението е правилно. Административното производство е по реда на § 61 и сл. от ПЗР на ПМС № 456/1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ. Според § 61, ал. 1, ползвателите които имат права по § 4а и 4б от ПЗРЗСПЗЗ, но не са ги заявили, подават заявление до кмета на общината по местоположението на имота в което се посочва площ, съседи и местоположение описание - лозе или овощна градина, застроена площ и отстояние от градовете, както и скица ако има такава, документ, удостоверяващ предоставеното право на ползване и декларация, че имота е единствено жилище или единствената земеделска земя на семейството. Цитираната уредба и § 62 от ПЗРППЗСПЗЗ уреждат административен ред за придобиване на право на собственост от ползвателите на земеделски имот. Този ред е специален и в него се предвиждат процедурата и документите като абсолютни предпоставки за придобиване на правото на собственост, поради което при отсъствие на някое от посочените материални изисквания не може ползвателя да бъде признат за собственик при условията на § 4а и § 4б от ПЗРЗСПЗЗ. Ето защо в контрола за законосъобразност на заповедта издадена по реда на § 62, ал. 2 от ПЗРППЗСПЗЗ се проверява наличните на тези предпоставки. При проверката на решението не се констатира необоснованост на изводите на съда при постановяването му. Молбата до кмета на общината, подадена от наследодателя на Иванка Цекова Георги Илиев Иванов е за 3300 кв. м като е налице описание на имота според § 61, ал. 1, т. 1-3 от ПЗРППЗСПЗЗ. На следващо място е посочено удостоверение за право на ползване № 3399 и забележка, че мястото е дадено с писмо от общината през 1969 г. Приложеното удостоверение с този номер е без дата и година и е за имот с площ от 2500 кв. м и подписано след запетая. В удостоверението не е посочено основанието на което е предоставено ползването. От друга страна, с молбата няма представена и не е отразено, че се представя декларацията по § 61, ал. 2, т. 3 от ПЗРППЗСПЗЗ. Или, не са налице два от изискуемите се документа, за да бъде признато правото на собственост. В жалбата до съда се твърди, че доказателствата за предоставеното право на ползване са били унищожени, но за такова обстоятелство в молбата на наследодателя Георги Илиев Иванов не се споменава и такава забележка няма и в самото удостоверение. Или, твърденията на жалбоподателката, че е издаден дубликат или копие на удостоверение за предоставено право на ползване не се подкрепят от доказателства по делото. Представените по делото доказателства с касационната жалба, че имота е ползван отпреди влизане в сила на ЗСПЗЗ и че е имало строително разрешение за дейностите в него не удостоверяват ползване на земеделска земя в хипотезите на § 61 и сл. от ПЗРППЗСПЗЗ, който бърз административен способ е допустим само при непротиворечивост на данните и несъмнено доказано право, а в случая се предявяват и претенции за собственост от други лица, спорът за което не може да бъдат разрешен в настоящето производство, а само по исков път. Дори да се допусне, че правото на ползване е установено несъмнено, то при липсата на декларацията по § 61, ал. 2, т. 3 от ПЗРППЗСПЗЗ административният орган е следвало да постанови отказ при отсъствието на една предпоставка. При изложените съображения решението е постановено при отсъствие на пороците, сочени като основания за отмяната му и като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, Четвърто отделение