Решение № 41 от 18.02.2015 г. на ВКС по н. д. № 1818/2014 г.

Решение № 41 от 18.02.2015 г. на ВКС по н. д. № 1818/2014 г., III н. о., НК, докладчик съдията Антоанета Данова Производството е по реда на глава Тридесет и трета от НПК. Образувано е по искане на осъдения В. Б. М. за възобновяване на наказателното производство по внохд № 349/2014 г. по описа на Врачански окръжен съд, НО, на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. Оплакването за съществени процесуални нарушения се аргументира с наличието на противоречие между мотивите и диспозитива на въззивното решение, тъй като в мотивната част окръжният съд е приел, че наложеното на осъдения М. наказание пробация следва да се намали, като пробационната мярка "задължителна регистрация по настоящ адрес" се намали от тринадесет на десет месеца, с периодичност на явяване и подписване пред пробационен служител от три на два пъти седмично, както и пробационната мярка "задължителни периодични срещи с пробационен служител" следва да се намали от тринадесет месеца на десет месеца. В диспозитива на решението обаче, пробационната мярка "задължителна регистрация по настоящ адрес" не е променена нито като срок, нито като периодичност на явяване и подписване, а намаляване на срока е осъществено само по отношение на пробационната мярка по чл. 42а ал. 2, т. 2 от НК. Моли се да бъде отменено въззивното решение и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. В съдебното заседание пред ВКС защитникът на осъдения-адв. Х. поддържа искането по изложените в него съображения и моли то да бъде уважено. Представителят на Върховната касационна прокуратура моли искането да бъде оставено без уважение, тъй като според него, в съдебния акт ясно е посочено правното основание за взетото решение. Осъденият В. Б. М., редовно призован не се явява пред касационната инстанция, поради което не взема становище. Върховният касационен съд след като обсъди основанията, изложени в искането на осъдения, становището на страните в съдебното заседание и след проверка на данните по делото, в рамките на правомощията си, намери за установено следното: С присъда № 26 от 23.04.2014 г., постановена по нохд № 1475/2013 г., Врачански районен съд, III наказателен състав е признал подсъдимия В. Б. М. за виновен в извършването на престъпление по чл. 183, ал. 1 и чл. 54 от НК, за което го е осъдил на пробация, със следните пробационни мерки: - задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от тринадесет месеца и с периодичност на явяване и подписване три пъти седмично; - задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от тринадесет месеца. С присъдата в тежест на подсъдимия са били възложени и направените от частния обвинител разноски. По жалба на защитника на подсъдимия, пред ОС-Враца е било образувано внохд № 349/2014 г., приключило с решение № 95 от 23.10.2014 г., с което е изменена първоинстанционната присъда, като е намалено наложеното на подсъдимия М. наказание пробация, както следва: задължителна периодична регистрация по настоящ адрес от тринадесет месеца и периодичност на явяване и подписване три пъти седмично; задължителни периодични срещи с пробационен служител от тринадесет месеца на десет месеца. Присъдата е потвърдена в останалата й част. Искането за възобновяване на наказателното дело е процесуално допустимо, тъй като е подадено от лице, попадащо в кръга на лицата по чл. 420, ал. 2 от НПК и е срещу влязъл в сила съдебен акт от визираните по чл. 419, ал. 1 от НПК. Подадено е в срока по чл. 421, ал. 3 от НПК. Разгледано по същество, искането е ОСНОВАТЕЛНО. Налице е касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, което е и основание за възобновяване на наказателното дело. Оплакването за допуснато противоречие между мотивите и диспозитива на въззивното решение досежно наказанието, което В. М. следва да понесе, е основателно. Прочитът на мотивната част на съдебния акт сочи, че съдът е намерил основания за намаляване срока на пробационната мярка "задължителна регистрация по настоящ адрес" и периодичността на изпълнението й, като е счел, че срока следва да се намали от тринадесет на десет месеца, а броя на явяване и подписване -от три на два пъти седмично. По идентичен начин стоят нещата и по отношение на другата пробационна мярка "задължителни периодични срещи с пробационен служител", за която съдът е счел, че нейният срок също следва да бъде намален от тринадесет на десет месеца. От диспозитива на решението обаче, е видно, че е била намалена от тринадесет на десет месеца единствено пробационната мярка "задължителни периодични срещи с пробационен служител", а срокът на пробационната мярка "задължителна регистрация по настоящ адрес /неправилно наименувана от съда- задължителна периодична регистрация по настоящ адрес/ е останал непроменен, както е останала непроменена и периодичността на явяване и подписване на осъдения пред пробационен служител. Съдебното решение е единство от диспозитив и мотиви, поради което съдът трябва да бъде последователен в своите изводи и диспозитивът трябва да произтича логично от съобразителната част на решението, като несъотвествия не се допускат. Констатираното противоречие между диспозитива и мотивите на коментираното решение представлява процесуално нарушение от категорията на съществените, тъй като е довело до ограничаване на процесуалните права на осъдения М., поради неясната воля на съдебния състав досежно размера на определеното му наказание. Обстоятелството, че ОС-Враца е посочил правното основание за взетото решение - чл. 337, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 334, т. 3 от НПК, не преодолява коментирания по-горе порок, тъй като не премахва противоречивите изводи на съда по размера на наказанието. С оглед на изложените съображения, касационната инстанция намира, че следва да възобнови наказателното производство по внохд № 349/2014 г. на Врачански окръжен съд, да отмени постановеното по него въззивно решение и да върне делото на същия съд за ново разглеждане. Водим от горното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение