Решение № 2887 от 28.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 25/2013 г.

Решение № 2887 от 28.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 25/2013 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на главния директор на Главна дирекция "Инспекция за държавен и технически надзор" при ДАМТН против решение № 5838/02.11.2012 г., постановено по адм. дело № 4127/2012 г., по описа на Административен съд - София град, с което е отменена негова заповед № А-0-023/27.03.2012 г., с която "Б. А. ПЕЙЧЕВ" ЕООД, гр. София, е заличен от регистъра на ДАМТН на лицата, извършващи дейности по поддържане, ремонтиране и преустройство на съоръжения с повишена опасност, на основание чл. 36а, ал. 4 от Закона за техническите изисквания към продуктите (ЗТИП) и е обезсилено удостоверение № С439/20.01.2009 г. за вписване на търговеца в регистъра на ДАМТН като лице, което извършва дейности по поддържане, ремонтиране и преустройване на асансьори. Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и вместо него постановяването на друго, с което жалбата против административния акт бъде отхвърлена като неоснователна. Ответникът "Б. А. ПЕЙЧЕВ" ЕООД, , гр. София, чрез пълномощника си, оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение, във връзка с доводите и съображенията на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд София - град е отменил заповед № А-0-023/27.03.2012 г., на главния директор на Главна дирекция "Инспекция за държавен и технически надзор" при ДАМТН, с която "Б. А. ПЕЙЧЕВ" ЕООД, гр. София, е заличен от регистъра на ДАМТН на лицата, извършващи дейности по поддържане, ремонтиране и преустройство на съоръжения с повишена опасност, на основание чл. 36а, ал. 4 от Закона за техническите изисквания към продуктите (ЗТИП) и е обезсилено удостоверение № С439/20.01.2009 г. за вписване на търговеца в регистъра на ДАМТН като лице, което извършва дейности по поддържане, ремонтиране и преустройване на асансьори. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспореният пред него административен акт е незаконосъобразен поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и несъответствие с целта на закона. Фактът на извършване на нарушенията не е безспорно установен от влезлите в сила наказателни постановления, тъй като същите не са подлежали на обжалване. Посочил е, че липсват мотиви относно вида и тежестта на нарушенията, настъпилите вредни последици, което пречи на проверката във връзка с изискването на чл. 6, ал. 5 от АПК. Решението е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 36а, ал. 4 във връзка с ал. 1 от ЗТИП лицата, получили разрешение, които системно не изпълняват задълженията си съгласно закона и наредбите по прилагането му или системно не спазват обхвата на разрешението, се заличават от регистъра с акт на председателя на ДАМТН. Според легалната дефиниция на § 1, т. 30 от ДР на ЗТИП "системно" е извършването на три или повече нарушения на този закон или на нормативните актове по прилагането му в рамките на две календарни години. В случая, постановеното заличаване от регистъра на ДАМТН е обосновано с извършени от търговеца три нарушения, констатирани при извършена проверка на три обекта в един и същи ден - 01.06.2011 г. С оглед размера на наложените на търговеца имуществени санкции за описаните нарушения, по силата на чл. 58, ал. 3 (отм, ДВ, бр. 77/2012 г.) от ЗТИП процесните наказателни постановления не са подлежали на обжалване и са влезли в сила, без да са преминали съдебна проверка за законосъобразност. По този начин санкционираното лице е било лишено от право на защита срещу тях. В случая, необжалваемостта на наказателните постановления сама по себе си не гарантира законосъобразност на изводите за действителното им извършване и съответно - за осъществяване на фактическите основания за прилагане на ограничителната мярка. Касационната инстанция споделя извода за незаконосъобразност на административния акт поради несъответствието му с целта на закона. Действително, дейността на търговеца е строго регламентирана и изисква стриктно спазване на всички релевантни правила, норми и изисквания, тъй като има за предмет осъществяване на технически надзор за осигуряване на безопасна експлоатация на съоръжения с повишена опасност. Поради специфичния характер на дейността е налице приоритет на обществения интерес и безопасност пред частните интереси на адресата, което налага засилен контрол, по-висока степен на защита и ефективно упражняване на функциите на компетентните държавни органи. Но този контрол следва да се осъществява съобразно целите и предназначението, а именно за предотвратяване и преустановяване на нарушения с оглед осигуряване извършването на дейността съобразно изискванията на релевантната нормативна уредба и изпълнението на задълженията на регистрираните лица. Заличаването от регистъра, обаче, е крайна мярка, чието прилагане не може да води до самоцелното ограничаване на права и свободи и до административен произвол. Правомощието на административния орган да прилага конкретната ПАМ следва да се упражнява по разумен начин, добросъвестно и справедливо (чл. 6, ал. 1 АПК). Продължителният период от време между установяването на нарушенията - 01.06.2011 г. и волеизявлението на органа, сторено през месец март 2012 г., без да е направена проверка относно евентуално отстраняване на извършените нарушения и относно спазването на изискванията към момента на произнасянето на органа с процесната заповед, сочат на превратно упражняване на власт и на нарушение на чл. 6, ал. 1 АПК. Като не е отчел посочените обстоятелства, органът е постановил акт, който не изпълнява целта на закона. Както правилно е посочил първоинстанционният съд, несъобразяването с релевантните за проверката на законосъобразността на заповедта от гледна точка на пропорционалността обстоятелствата относно вида, естеството, характера и тежестта на нарушенията, настъпването на вредни последици от тях, липса на проверка за последващото им евентуално отстраняване са в противоречие с чл. 6, ал. 5 АПК, тъй като административните органи трябва да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. По изложените съображения Върховният административен съд намира, че не са налице посочените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение на Административен съд София - град съответства на материалния закон и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставено в сила. Разноски по делото не следва да бъдат присъждани, тъй като не са представени доказателства за действително направени такива пред настоящата инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение