Решение № 12708 от 10.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3224/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/. Образувано е по касационна жалба на С. Д. С. от гр.Търговище, чрез процесуален представител адв. Ц.Игнатов, срещу Решение 273 от 17.02.2025 г., постановено по адм. дело 303/2023 г. по описа на Административен съд - Търговище, с което е отхвърлена жалбата му срещу Решение 2153-25-63 от 27.11.2023 г. на Директора на ТП на НОИ - Търговище, с което е потвърдено разпореждане [номер] от 10.10.2023 г. /обективирано в протокол N01М66/, издадено от ръководител Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ - Търговище. Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Посочва, че първоинстанционният съд не е съобразил, че с административният акт се пререшава въпрос, който е решен с влязло в сила съдебно решение по адм.д. 134/2022 г. по описа на АС-Търговище. Поддържа, че след като със съдебния акт е установен размера на трудовия стаж, то този въпрос не подлежи на промяна от административния орган. Твърди и че в случая е неприложима разпоредбата на чл. 99 КСО, тъй като разпореждането, което се изменя, е отменено със съдебен акт. Иска да се отмени обжалваното решение. Претендира присъждане на направените по делото разноски, в т.ч. адвокатско възнаграждение. Ответникът Директорът на ТП на НОИ - Търговище, чрез процесуален представител гл. юрк. Б.Калбурджиев, с писмено становище, оспорва основателността на касационната жалба, излага съображения в подкрепа на изводите на първоинстанционния съд и счита постановеният съдебен акт за правилен. Иска да се остави в сила обжалваното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираното от касатора адвокатско възнаграждение. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е спазил процесуалния и материалния закон, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна. Върховният административен съд, Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл.220 АПК, настоящият състав приема от правна страна следното: Предмет на оспорване пред първоинсстанционният съд е Решение 2153-25-63 от 27.11.2023 г. на Директора на ТП на НОИ - Търговище, с което е потвърдено разпореждане [номер] от 10.10.2023 г. /обективирано в протокол N01М66/, издадено от ръководител Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Търговище, с което на основание чл. 99, ал. 1, т. 2, б. д КСО е изменена личната пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 от КСО на С.С.. Съдът е установил, че на 16.12.2021 г. С. е подал заявление за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, като с разпореждане [номер] от 27.01.2022 г. му е отпусната такава при приети навършени [възраст] и осигурителен стаж от трета категория труд 35г. 04м. 05д. С разпореждане [номер]/01.04.2022 г. ръководителят на ПО при ТП на НОИ Търговище е изменил личната пенсия за ОСВ на лицето на 479,07 лв., считано от 15.12.2021 г. при приет осигурителен стаж трета категория труд от 35г 04м 19д, а с Разпореждане от 04.04.2022 г. личната пенсия на С. е преизчислена на 538,95 лв., считано от 25.12.2021г. разпореждане [номер] от 01.04.2022г. на ръководителя на ПО при ТП на НОИ Търговище е оспорено от С., като с решение 2153-25-26 от 22.06.2022 г. директорът на ТП на НОИ Търговище е приел жалбата за неоснователна и е потвърдил същото. С решение 153/21.11.2022г. постановено по адм. д. 134/2022г. по описа на Административен съд Търговище, съдът е отменил решение 2153-25-26/22.06.2022г. на директора на ТП на НОИ Търговище, с което е потвърдено разпореждане [номер] от 01.04.2022 г. за определяне на личната пенсия за ОСВ на С. и е изпратил преписката на Ръководителя на ПО при ТП на НОИ-Търговище за произнасяне по същество по подаденото Заявление 2113-25-1249/16.12.2021г., при спазване на указанията, дадени в мотивите на съдебното решение по тълкуване и прилагане на закона. В мотивите съдът е посочил, че: 1. положеният от С. труд за периода от 25.08.1980 г. до 10.08.1991 г. в ДК Ст. Дечев гр.Търговище, на длъжност нормировчик и началник отдел ОТРЗ , от 10 години, 11 месеца и 15 дни следва да бъде признат за положен при условията на втора категория труд, съгласно чл.30в и чл. 67, ал. 1 от ПКТП (отм.); 2. в информационната система на НОИ по партидата на Светкавица ООД липсват данни за подавани данни с декларации обр. 1 за С. за периода от 01.06.1994 г. до 31.12.1997г., както и за внесени осигурителни вноски за този период; 3. по данни от информационната система на НОИ на 25.02.1999 г., във връзка с Ревизионен акт 99/ м.02.1999 г., са били платени дължимите осигурителни вноски за ДОО за С. като самоосигуряващо се лице съдружник в Светкавица ООД гр.Търговище и положеният труд в дружеството за цялата 1998 г. следва да се зачете като осигурителен стаж при пенсиониране от 1 година; 4. за времето от 01.06.1994 г. до 10.04.1996 г. С. има заверен осигурителен стаж и доход при ЕТ ,,Денив-С. Д. , като заверения стаж от 2 години 10 месеца и 9 дни следва да бъде зачетен за пенсиониране и 5. не са установени данни банкови извлечения, вносни бележки или други платежни документи, които да удостоверят, че осигурителните вноски за 2003 г. на С. са платени лично или чрез ЕТ ,,Денив-С. Д. . Решението на Административен съд-Търговище е оставено в сила с решение 7233 от 29.06.2023 г., постановено по адм.д. 447/2023г. по описа на ВАС, като в мотивите си ВАС е посочил, че за претендирания стаж от С. за периода 25.08.1980г. до 10.08.1991г. в ДК "С. Дечев" гр. Търговище, който е зачетен от съда като такъв от втора категория, административният орган при решаването на въпроса по същество следва да извърши нова проверка и преценка за наличие на хипотезите по чл. 30в и чл. 67, ал.1 от ПКТП /отм/. В изпълнение на влязлото в сила съдебно решение, на 10.10.2023 г. е издадено разпореждане [номер] от 10.10.2023 г. /обективирано в протокол N01М66/, с което на основание чл. 99, ал. 1, т.2 КСО, във връзка с чл. 99, ал. 2, т. 2, б. д от КСО е изменено разпореждане [номер]/01.04.2022г. и всички последващи го, като е изменена личната пенсия за осигурителен стаж и възраст пожизнено при осигурителен стаж от втора категория труд 10 г. 11м. 15 д., осигурителен стаж от трета категория труд 24 г. 05 м. 04 д. или общ осигурителен стаж, превърнат към трета категория труд 38 г. 01 м. 15 д. Считано от 01.04.2023 г. е определен размер на пенсията в размер на 721,08 лв., съгласно § 7з, ал.2 от ПЗР на КСО, а от 01.07.2023 г. - 807.61 лв. съгласно чл.100 КСО. В протоколът е отразено и че на основание чл.9а, ал.2 от КСО С. е информиран за възможността да закупи недостигащият му стаж до 39 г. за пенсиониране по реда на чл.68, ал.1 и 2 от КСО, от която възможност последния не се е възползвал. разпореждане [номер] от 10.10.2023 г. /обективирано в протокол N01М66/ е потвърдено с обжалваното решение на директора на ТП на НОИ. Горестоящият административен орган е приел, че са изпълнени дадените от съда указания, като правилно стажът от 10 г. 11 м. и 15 д. е зачетен като втора категория труд, вместо първоначалното му зачитане като стаж от трета категория труд и съобразно с това превърнатия на основание чл. 104 от КСО общ стаж на С. С. се изменя от 35 г. 04 м. и 19 д. на 38 г. 01 м. 15 д. /разликата е между 10г. 11 м. и 15 дни (непревърнат стаж) и 13 г. 08 м. и 11 д., превърнат към втора категория труд при стриктното спазване на действащата разпоредба на чл. 104, ал. 2 от КСО/. Споделил е и изводите, че стажа за 1997 г. не следва да бъде зачете за осигурителен стаж, поради невнасяне на дължимите осигурителни вноски. При така установената фактическа обстановка, която не се оспорва от страните, първоинстанционният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и съдържание, при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и при правилно приложение на материалния закон. Счел е, че правилно административният орган е приложил разпоредбата на чл. 104, ал. 2 от КСО при трансформирането на стажа от 10 години 11 месеца и 15 дни, за положения от С. втора категория труд през периода от 25.08.1980г. до 10.08.1991г. в ДК Ст. Дечев - гр. Търговище, в 13г. 08 м. и 11 д. стаж от трета категория. Пояснил е обективните и субективни предели на силата на пресъдено нещо на съдебното решение и че правните изводи и задължителните указания в мотивите на влязлото в сила съдебно решение не се ползват със сила на пресъдено нещо освен по отношение на решен спор по същество, какъвто не е разрешен с решението по адм. д. 134/2022 г. по описа на Административен съд Търговище. Обосновал е извода, че оспореният административен акт не е нищожен, тъй като не е налице хипотезата на чл.177, ал.2 от АПК, а приетото по адм. д 134/2022 г. по описа на Административен съд-Търговище зачитане на положения от С. стаж от втора категория труд през периода от 25.08.1980 г. до 10.08.1991 г. от 10 години 11 месеца и 15 дни за 14 г. 11 м. и 20 дни от трета категория, представлява грешка в пресмятането, която не подлежи на квалифициране като очевидна фактическа грешка, доколкото не противоречи на обективираната воля на съда в диспозитива на решението му и не е задължителна за съобразяване от административния орган. По изложените съображения съдът постановил обжалваното решение. Върховният административен съд, Шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. Настоящият състав намира за неоснователни бланкетно наведените в касационната жалба доводи за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила от решаващия съд. Според съдебната практика, съществено е това нарушението на съдопроизводствените правила, което ако не беше допуснато, би се стигнало до други фактически и/или правни изводи по делото. В случая правото на участие на страната в процеса не е препятствано, съдът е изяснил релевантните за спора факти, детайлно е разгледал изложените от жалбоподателя твърдения и доводи за пороци на акта и на производството, и е обсъдил относимите и съществени за правилното разрешаване на спора възражения и доказателства. В решението не се установява липса на съществени собствени мотиви или необсъждане на релевантни обстоятелства, които биха довели до посоченото нарушение. Неоснователно е и твърдението, че решението е постановено и при неправилно приложение на материалния закон. Настоящият състав споделя изводите на първоинстанционния съд, че оспореното решение на Директора на ТП на НОИ София-град е материално законосъобразно и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК препраща към тях. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че с обжалваният административен акт се пререшава въпрос, който е решен с влязло в сила съдебно решение. С решението по адм. д. 134/2022 г. по описа на Административен съд-Търговище, съдът не се е произнесъл по същество по материалноправният спор, а е изпратил преписката на ръководител ПО при ТП на НОИ-Търговище за произнасяне по подаденото от С. заявление, при спазване на дадените от съда указания. В тази връзка правилни са изводите на първоинстанционният съд, че извършеното от съда по адм.д. 134/2022 г. трансформиране на стажа от втора категория труд от 10 г. 11 м. и 15 д. на 14 г. 11 м. и 20 дни стаж от трета категория труд не обвързва административния орган да приложи разпоредбата на чл.104, ал.2 от КСО, тъй като мотивите не се ползват със сила на пресъдено нещо. Постановявайки протокол N01М66 от 10.10.2023 г., ръководител ПО при ТП на НОИ - Търговище е изпълнил указанията на съда, като е определил общия стаж на С. на 38 г. 01 м. и 15 д. и на основание чл. 99, ал. 1, т. 2, б. д КСО е изменил пенсията му за осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.3 от КСО. Ръководителят на ПО при ТП на НОИ, в производството по чл. 99 от КСО непрецизно се е произнесъл с протокол, който обаче притежава характеристиките на разпореждане по чл. 99 от КСО и като такова е обжалван и разгледан по реда на чл.117 КСО от директора на ТП на НОИ-Търговище. Несъстоятелно е и възражението за необоснованост на съдебния акт. Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати от решаващия съд. По изложените съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му, поради което същото като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора в настоящата инстанция, в тежест на касатора следва да бъдат поставени заявените от административния орган разноски, които съгласно чл. 143, ал. 3 от АПК във връзка с чл. 37, ал.1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ съдът определя в размер на 100 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,