Решение № 4717 от 17.5.2022 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ф. Филипов от гр. София, подадена чрез адв. Малчев против решение 4212/25.06.2021 г., постановено по адм. дело 969/2020 г., по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена като неоснователна и недоказана искова молба против ГД "Национална полиция" с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, за заплащане на обезщетение в размер на 2 000 лв. за причинени неимуществени вреди през периода от 11.04.2019 г., до 14.04.2019 г., в резултат на неизвършени задължения от административен служител компетентен счетоводител при Главна дирекция Национална Полиция конкретно в нарушение на служебните си задължения, пренебрегнато осчетоводяване на платена глоба по фиш и предаването му на органите на НАП за принудително събиране, заедно със законната лихва от завеждане на исковата молба. Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната на съдебното решение и постановяването на ново такова, с което да бъде уважен предявения иск. Ответникът - Главна дирекция "Национална полиция", в съдебно заседание, не се представлява. С постъпила молба на 10.02.2022 г. от ГД "Национална полиция" чрез юрк. Найденчовски, се прави искане за даване ход на делото в негово отсъствие, не се сочат допълнителни доказателства, излагат се доводи по същество. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, състав на трето отделение, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд София-град е отхвърлил като неоснователна и искова молба, за обезщетяване на неимуществени вреди в размер на 2 000 лева, понесени през периода от 11.04.2019 г., до 14.04.2019 г., в резултат на неизвършени задължения от административен служител компетентен счетоводител при Главна дирекция Национална Полиция конкретно в нарушение на служебните си задължения, пренебрегнато осчетоводяване на платена глоба по фиш и предаването му на органите на НАП за принудително събиране, заедно със законната лихва от завеждане на исковата молба. За да постанови този резултат съдът е приел, че ищецът е обозначил като административен орган ГД НП, а като длъжностно лице административен служител компетентен счетоводител, но не установява и не доказва, в изпълнение на кой нормативен акт е било дължимо действието за осчетоводяване на платена глоба по фиш и предаването му на органите на НАП за принудително събиране. Посочил е, че ищецът е подал годишната си данъчна декларация на 11.04.2019 г. датата, на която сочи да е посетил офиса на ТД на НАП София, следователно е невярно твърдението му, че наличното в масивите на НАП задължение от 20 лева е причина да бъде отказано приемането на тази декларация. Приел е за безспорно също, че крайният срок за подаване на декларации по ЗДДФЛ е последният ден на м. април, но ищецът сочи, че ангажираността му да оспори задължението е продължила до 15.04.2019 г. От писмото, от директора на Офис Младост се установява, че ищецът не е подавал нарочна молба за сторниране на лихви, както се твърди. Въз основа на тези констатации, първоинстанционният съд е приел, че технологичното администриране на фиша се състои в следното: въвеждане на фиша в автоматизираната информационна система на МВР Управление на наложени глоби по наказателни постановления и извършване на плащания по тях през Интернет, SMS и WAP (АИС-АНД) от оправомощени за това със заповед на ръководителя на съответната структура по чл. 37 ЗМВР служители, след приключване на работната смяна на съставителя на фиша; тъй като глобата по процесния фиш е платена на 09.12.2018 г. - преди фактическото въвеждане на данните за фиша в АИС-АНД, процесът на цялостно ѝ автоматично администриране е нарушен, понеже се касае за софтуер. За процесното плащане не е имало индикатор (въведени данни за фиша) в АИС-АНД, който индикатор да обвърже плащането с конкретен документ, т.е. липсата на въведени данни за фиша е причината дигиталната информация от Банката, за неговото плащане да свърже този факт с фиш, поради което в АИС-АНД статусът на фиша е останал неплатен. Този статус, след изтичане сроковете за доброволно плащане (чл. 186, ал. 7 и чл. 190, ал. 3 ЗДвП) е причина, посредством автоматизирания обмен на данни за неплатени в срок за доброволно заплащане глоби информацията да бъде изпратена към информационната система Събиране (ИСС), на НАП. Последното обстоятелство се явява неизбежна софтуерна последица от автоматизирания информационен обмен на данни, между АИС-АНД и ИСС, което предопределя автоматичната заявка за принудително събиране на глобата. По тази причина, не е налице незаконосъобразно бездействие от страна на административен служител компетентен счетоводител при Главна дирекция Национална Полиция, такова, което като резултат е довело до това, че въпреки плащането на глобата от 20 лева, на 09.12.2018 г. този факт не е отчетен от информационната система на НАП, вкл. до 19.04.2019 г. По тези съображения първоинстанционният съд е счел, че не се установяват настъпили вреди и е отхвърлил иска като неоснователен, предвид липсата на първата предпоставка, а именно незаконосъобразно действие. Решението е правилно. Фактическата обстановка е правилно изяснена. Събрани са всички относими към спора доказателства. Въз основа на техния анализ, съдът е достигнал до обосновани правни изводи, относно неизпълнението на елементите от фактическия състав на разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. За да се ангажира отговорността на държавата по реда на чл. 203 и сл. от АПК, следва да са налице кумулативно предвидените от законодателя в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предпоставки, а именно: 1. незаконосъобразен акт, действие или бездействие на административен орган на държавата/общината или длъжностно лице; 2. незаконосъобразните актове, действия или бездействия да са извършени при или по повод административна дейност; 3. в следствие актовете, действията или бездействията на административните органи или длъжностните лица да са причинени вреди на граждани или юридически лица; 4. вредите да са в пряка причинна връзка с незаконосъобразния акт, респ. поведение на администрацията. Целта на закона е да защити физическите и юридическите лица от недобросъвестно и незаконосъобразно осъществяване на правомощията на държавните органи, когато от това са произтекли вреди. Отговорността на държавата/общините по чл. 1 от ЗОДОВ е безвиновна, обективна отговорност и за да бъде реализирана е достатъчно да се докаже наличието на посочените по-горе обстоятелства. Доказателствената тежест е на ищеца, който може да ползва всички допустими по АПК, субсидиарно приложимия в административния процес ГПК и специалния ЗОДОВ доказателства и доказателствени средства. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. От цитираната разпоредба се налага извод, че елемент от състава на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е наличието на причинна връзка между действието и бездействието и настъпилата вреда. Причинната връзка следва да е пряка и непосредствена. Съдебната практика на ВАС приема, че пряката последица означава директно въздействие върху правната сфера на увредения, тоест увреденото лице не би претърпяло вредите, ако не бе незаконосъобразния административен акт и ако административния орган или длъжностните лица бяха действали съобразно закона. Под вреди следва да се разбират само тези, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат. Освен преки, вредите следва да бъдат и непосредствени, тоест да са настъпили на място и по време, следващо противоправния резултат. Обоснован е направеният от решаващият състав извод, че е нормално случай като процесния да породи негативни емоции, но като се вземе предвид, че се касае за сума от 20 лева, както и че твърденията за такива емоции се опровергават от писмените доказателства на ответника, се приема за недоказано причиняване на неимуществени вреди, именно като резултат от несвоевременното отразяване в информационната система на НАП Събиране факта на плащане глобата по фиш, сериен 0277539/09.12.2018 г. Предвид на това, неоснователни са доводите на касационния жалбоподател, че решението е неправилно, като постановено в противоречие с доказателствата по делото. Решаващият съд е събрал относимите доказателства, които е анализирал съгласно приложимата правна уредба. При неустановяване на елементите от фактическия състав на отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, първоинстанционният съд е отхвърлил исковата претенция при правилно приложение на материалния закон. По горните съображения касационната жалба е неоснователна, а обжалваното с нея съдебно решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,