Решение № 13820 от 15.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13215/2016 г.

Решение № 13820 от 15.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13215/2016 г., VI о., докладчик председателят Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от директора на дирекция "Социално подпомагане" гр. П. чрез процесуален представител юрисконсулт против решение № 1766 от 10.10.2016 г. на Административен съд П. по адм. дело № 1184/2016 г. С него се отменя заповед № ПС-06-58/5.02.2016 г. на директора на ДСП П. и изпратено делото като преписка на органа за произнасяне в съответствие с мотивите към решението. Ответникът, Ф. Д. А. чрез процесуален представител адвокат Дончев от АК П. взема становище в писмен вид за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за основателна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на Ф. Д. А. срещу цитираната заповед, издадена от директора на ДСП гр. П.. Възраженията са за незаконосъобразност с искане за отмяната й като се оспорват констатациите в социалния доклад относно жилището, обзавеждането и възможността за издръжка от тесен роднински кръг. Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за основателна и отменил заповедта. Приел, че заповедта е издадена при липса на мотиви и при неизпълнение на служебното начало за събиране на доказателства относно фактите за правилно решаване на спора. При нарушение на административно производствените правила съдът е отменил заповедта и изпратил преписката на органа за ново произнасяне. Решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и следва да бъде отменено. Видно от приложената заповед, в мотивите са посочени обстоятелствата, че жилището е тристайно и не са изчерпани всички възможности за самоиздръжка от тесен роднински кръг. По делото е приложена молба декларация от Ф. А. в която се декларират данните за доходите й, че живее в тристайно жилище, за което не представя документи видно от социалния доклад, че е сам родител с две неприпознати деца на 2 и 4 години, че къщата е масивна, състояща се от три самостоятелни стаи и кухня, в нея има много скъпо ново обзавеждане, че родителите и брат й са в Германия и тя живее сама в жилището. При тези установени факти по делото съдът е извел необосновани изводи с оглед събраните доказателства и приложил неправилно материалния закон. Молбата декларация е за отпускане на месечна социална помощ. Съгласно разпоредбата на чл. 12, ал. 2 ЗСП социални помощи се отпускат след преценка на доходите на лицето или семейството, имущественото състояние, семейното положение, здравословното състояние, трудова и учебна заетост, възрастта и други констатирани обстоятелства. Съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 1 ППЗСП се извършва социална анкета от социален работник, който изготвя социален доклад, като социалната анкета се извършва в дома по настоящ адрес. С. на това изискване е да се установяват конкретните реални материални уславия на живот след което се вземат предвид и всички констатирани обстоятелства от социален семеен, битов и здравен характер, отнасящи се до възможностите за самоиздръжка. В настоящия случай констатациите при извършване на социалната анкета са достатъчни за да бъде изведен обоснован извод относно материалните възможности на Ф. Д. А., за която не са налице материалните предпоставки за отпускане на месечна социална помощ. Такъв правилен извод е изведен и от административния орган, поради което жалбата срещу заповедта като неоснователна следва да бъде отхвърлена. Предвид изложеното след отмяна на решението следва да бъде постановено друго, по съществото на спора с което жалбата бъде отхвърлена. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховен административен съд шесто отделение