Решение № 13487 от 11.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10430/2010 г.

Решение № 13487 от 11.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10430/2010 г., III о., докладчик съдията Пенка Иванова Производството е по реда на чл. 145, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 87 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/. Образувано е по жалбата на Хазем Машкур Махмуд, гражданин на Ирак, против решение № 356 от 30.07.2010 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при МС на Р България, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т, 4, във вр. с чл. 9 от ЗУБ е отказано на жалбоподателя предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут по ЗУБ. Ответникът - председател на Държавна агенция за бежанците, не се представлява в съдебно заседание и не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 87 от ЗУБ, вр. чл. 149, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима, като разглеждана по същество е неоснователна. Административното производство по ЗУБ е било образувано по молба с рег. № Б-4441 от 14.07.2009 г. за предоставяне на закрила в РБългария, подадена от жалбоподателя Хазем Машкур Махмуд, гражданин на Ирак, роден на 22.12.1972 г. в гр. Багдад, етническа принадлежност - арабин, религиозна принадлежност: мюсюлманин - шиит, разведен. В изпълнение на законовите изисквания по ЗУБ с чужденеца са проведени две интервюта, в които жалбоподателя разказва, че е напуснал легално Ирак на 1.06.2009 г. Тогава бил събрал парите за пътуването. Пристигнал в Турция, където останал десет дни, след което на 20/21.07.2009 г. е влязъл в Р България. Бил е предвождан от трафикант. Заявява, че е напуснал страната по произход заради общото положение и невъзможността да работи. Добавя, че е музикант. Имал малка група от 4-5 души, с които свирел по сватби и тържества. Заявява, че музикантите били преследвани от Армията на Махди, тъй като тяхната религия забранявала музиката. Бил е посещаван два пъти от членовете на тази група, които са го предупреждавали да прекрати музикантската си дейност или щяло да му се случи "нещо лошо". Смъртни заплахи не са му отправяни. Същевременно кандидатът посочва, че не принадлежи към расова, религиозна, национална, обществена или политическа група, подложена на преследване от официалните власти или от други, които те не могат да контролират. Въз основа на фактите от изложената от Хазем Машкур Махмуд бежанска история, причините, поради които същият е напуснал страната по произход, както и приложените справки с вх. № № 2074/15.07.2009 г. и 2122/20.07.2009 на Дирекция "Международна дейност и Европейски бежански фонд" към ДАБ при МС и на Министерството на външните работи, е изготвено становище от главен експерт в РПЦ - София с рег. № УП 3816/15.07.2010 г. Предложено е на кандидата да бъде отказан предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут, тъй като не са налице материалноправните предпоставки по ЗУБ. На основание горното и при съобразяване с приложимите към случая разпоредби на ЗУБ, Женевската конвенция от 1951 г., както и предвид тълкуването на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета на 29 април 2004 г., председателят на ДАБ при МС е постановил обжалваното в настоящото производство административно решение, с което е отказан на Хазем Машкур Махмуд статут на бежанец и хуманитарен статут по ЗУБ. Решението е правилно. Административният орган е обосновал извода за липса на основанията за предоставяне на закрила в РБългария, въз основа на правилно установената фактическа обстановка и доказателствата по административната преписка. Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. От изявленията на кандидата в административното производство не може да се направи извод за наличие на законовите предпоставки по ЗУБ за нуждата от получаване на бежански статут по отношение на чужденеца. От проведените с кандидата интервюта се установява, че причините да напусне страната по произход са чисто икономически. Изложената бежанска история не може да се приеме за достоверна. В хода на административното производство не е установено преследване на хора, упражняващи се е музикантска дейност от Армията на Махди, още повече че в Ирак клубът на музикантите, писателите и др. интелектуалци е незасегнат от такива "атаки". От изявленията на чужденеца става ясно, че последният не е политически, религиозно или по друг начин обвързан с никоя обществена или политическа група. При тези обстоятелства настоящата съдебна инстанция намира, че причините поради които жалбоподателят е напуснал страната си по произход имат икономически характер, поради което изводът на административния орган за неоснователност на молбата на чужденеца в частта й относно предоставянето на бежански статут, е законосъобразен. Съдът съобразява и служебно известния Меморандум от 24.04.2009 г. на ВКБООН, съдържащ насоки за определяне на критериите на ВКБООН за оценка на нуждата от международна закрила на иракски лица, търсещи убежище, става ясно, че политическата обстановка в Ирак не е еднородна, а Върховният комисариат на бежанците разделя страната на три зони, всяка касаеща отделни части на Ирак, със сходни характеристики относно установилата се обстановка. Съобразно насоките, прилагането на критериите за определяне на нуждите от закрила на бежанците се обуславя от установилата се обстановка от района, от който идва кандидатът. С оглед представените насоки от ВКБООН, справката за обстановката в страната по произход предвид района, от който идва кандидатът, съдът намира, че представената от него бежанска история следва да бъде преценявана строго индивидуално, във връзка с конкретно наведените обстоятелства за търсене на закрила по реда на ЗУБ. Установената липса на ситуация на вътрешен въоръжен конфликт в провинцията, от която идва, сочи на неприложимост на разрешенията, дадени в решение С-465/2007 г. на СЕО по тълкуването на чл. 15, б. "в" от директива 2004/1983 ЕО, които се преценяват във връзка с прилагане единствено на нормата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Не е налице и основание по чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. Хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. От представената справка на Министерство на външните работи вх. № 2122/20.07.2009 г., се установява, че в Ирак се отчита промяна на обстановката с очертаваща се тенденция към нейното подобряване. Постигнат е значителен напредък в процеса на възстановяване на държавността. Осезаемо се засилва авторитетът и влиянието на правителството в Багдад. Укрепват иракските органи за сигурност, значително нараства техния числен състав и капацитет. Намален е броят на актовете на насилие и терор и е снизен общият градус на напрежение в сферата на сигурността. Цялата оценка на ситуацията в страната въз основа на общоприетите критерии и дефиниции не позволява тя да бъде определена като достигаща границите на въоръжен конфликт. С оглед гореизложеното настоящата инстанция намира, че като е отказал статут на бежанец и хуманитарен статут, административният орган е постановил законосъобразен административен акт, жалбата срещу който е неоснователна. С оглед изложеното, Върховният административен съд, III отделение