Решение № 6863 от 8.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11392/2015 г.

Решение № 6863 от 8.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11392/2015 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Агенция "Митници" чрез процесуалния си представител срещу решение № 5408/3.08.2015 г. по адм. д. № 3781/2014 г. на Административен съд София-град. Счита обжалваното решение за неправилно поради противоречието му с материалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба "Топлоелектрическа централа Свилоза" АД, чрез своя пълномощник намира касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от ТЕЦ "Свилоза" АД срещу ревизионен акт № 9/37/1/2012 г. на началник отдел " Последващ контрол" при Митница "Столична" в частта, с която е потвърден и изменен с решение № 70/17.02.2014 г. на директора на Агенция "Митници" както следва: потвърден за установени задължения за акциз в размер на 973. 88 лв. на основание чл. 20, ал. 1, т. 16 от ЗАДС и в размер на 500.09. лв. на основане чл. 20, ал. 1, т. 18 от ЗАДС и изменен за задължения за заплащане на акциз от 1 330 515, 26 лв. на 1 324 483, 36 лв. ведно със съответните лихви за просрочие на основане чл. 20, ал. 1, т. 19 ЗАДС. С обжалваното решение съдът е отменил ревизионния акт в оспорената му част. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Дружеството е освободен от акциз краен потребител, регистриран по реда на чл. 57а, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗАДС и с издадено УОАКП (Удостоверение за освободен от акциз краен потребител), съгласно което има право да получава енергийни продукти - конкретно въглища - за използване за освободени от акциз цели - в случая при производството на електрическа енергия. Несъмнено е също, че оспорващият е топлоелектрическа централа за комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия, чиято основна суровина са въглищата. Производствата на електрическа и топлинна е невъзможно да бъдат разделени. При такъв вид производство се използва едно и също количество и вид енергийен продукт- въглища за добиването на двата вида енергия. Произведената паралелно с електропроизводството топлинна енергия с топлоносител водна пара е възможно да бъде освободена в оклоната среда, без да се използва като полезна топлоенергия, но това не е целесъобразно. След като се установява безспорно, че акцизната стока- въглищата са вложени в цялостното производство на пара, от която първо е произведена електрическа енергия и впоследствие част от тази пара е използвана като топлинна енергия, е незаконосъобразно да се твърди, че освободеният от акциз потребител дължи условно определена част от акциза, касаещ произведената топлинна енергия. За определяне на данъчната основа за облагане с акциз от решаващо значение е разделянето на енергийния продукт- въглищата, използван за производството на електроенергия от количеството въглища, използвани за производство на топлоенергия. След като по делото е установено по категоричен начин, че цялото количество въглища през ревизирания период е вложено за производство на електроенергия и не е налице количество, което да е вложено директно в производството на топлоенергия, следва да се приеме, че извършеното с ревизионния акт облагане на тези количества въглища е осъществено в нарушение на императивната разпоредба на чл. 24, ал. 2, т. 3 от ЗАДС. В случая не е доказано фактическо основание за приложението на чл. 20, ал. 2, т. 19 от ЗАДС, тъй като не е установено от ревизиращите органи по несъмнен и категоричен начин, потреблението на енергийни продукти от оспорващия, в качеството му на освободен от акциз потребител за цели, различни от посочените в удостоверението. Съдът е развил е доводи, че административният орган се е позовал на различни подзаконови актове и указания на на ДКЕВР, а не закон, установяващ данъчните задължения. Няма и нормативно определен метод за разделяне на горивата, употребени едновременно и неразделно за производството на електрическа енергия и за топлинна енергия, а това е сторено условно в ревизионния акт. Решението е обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всики доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост, включително и заключенията на съдебните експерти. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, че се касае за комбинирано производство, което не може да бъде разделяно. Технологичният процес на производство в ТЕЦ "Свилоза" не позволява точно измерване и остойностяване на разходите за производство на електроенертия и разходите за производство на топлоенергия. Всяко такова разделяне е условно и стойностните различия са в зависимост от избрания метод. Поради това ревизионният акт е базиран на произволно определени, а не на точни данни. Спрямо така установените фактически констатации съдът правилно е приложил материалния закон: Предмет на правния спор е именно дали получаваните и влагани в производството въглища могат да се разделят предварително с цел облагането им с акциз, на производство за електрическа енергия и на производство за топлинна енергия. Като е приел отрицателен оттовор на този въпрос, съдът е постановил материално законосъобразно решение. В разглеждания аспект от една страна липсва нормативна база, като указанията на ДКЕВР и избраният метод на "горна граница на цени" не могат да служат за определяне на публични задължения и позоваването от съда в мотивната част на обжалваното решение на разпоредбата на чл. 60 от Конституцията на Република България е законосъобразно-данъчните облекчения и задължения могат да се установяват само със закон. От друга страна от заключенията на назначените и изслушани експертизи се установява, че акцизната суровина е вложена изцяло в производството на пара, от която първо е произведена електрическа енергия и само от част от нея е произведена топлоенергия. Според вещите лица при конкретното комбинирано производство е невъзможно да се извърши прецизно разделяне, измерване и остойностяване на количествата горива, необходими за добива на двата вида енергия. А след като горивото участва едновременно в технологичния процес за добива им, извършеното от митническия орган разделяне е базирано само на условно математическо разделяне, което е приложимо за други цели според Наредба № РД 16-996/31.01.2007 г. (за определяне на количеството електрическа енергия, произведена от комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия). Правилен е изводът, че през ревизирания период цялото количество въглища е вложено за производство на електрическа енергия, като не е установено част от същото да е използвано директно за добиване на топлинна енергия. Поради това са налице предпоставките на чл. 24, ал. 2, т. 3 ЗАДС за освобождаване на жалбоподателя от облагане с акциз на използваните при производството на електрическа енергия енергийни продукти. Облагането на количествата въглища, разделени условно и без законова основа за това, е нарушение на материалния закон. В конкретния случай не е налице правното основание, прието за приложимо от административния орган- чл. 20, ал. 2, т. 19 от ЗАДС, поради което незаконосъобразно част от вложените енергийни продукти са обложени с косвен данък и в тежест на дружеството незаконосъобразно е възложено задължението за заплащане на акциз върху произволно изчислена част от използвания енергиен продукт. Що се касае до начисления акциз върху електрическа енергия и топлинна енергия за нуждите на дружеството, то тази енергия се ползва за осветление и поддържане на офис-техника и консумираната такава е минимална. Същата се явява неделима част от общия производствено-технологичен процес, поради което изводът на съда за освобождаването й от акциз е правилен. Предвид изложеното крайният извод на съда за незаконосъобразност на оспорения административен акт е законосъобразен. Спрямо обжалваното решение не са налице твърдяните в касационната жалба основания за отмяна. Същото като материално законосъобразно и обосновано следва да се остави в сила. От процесуалните представители на касатора е депозирана молба от 31.03.2016 г. с искания за тълкуване приложението на чл. 14/1/а и чл. 15/1/в от Директива 2003/96/ЕО. В чл. 14/1/а от Директивата е предвидено, че държавите членки освобождават от облагане с данъци при условия, които те трябва да посочат: енергийни продукти и електроенергия, използвани за производството на електроенергия и електроенергията, използвана, за да се поддържа възможността за производство на електроенергия. В чл. 15/1/в от Директивата е предвидено, че държавите -членки, без да накърняват други разпоредби на Общността, могат да прилагат при фискален контрол пълно или частично освобождаване на данъци или намалени ставки на данъчно облагане на енергийни продукти и електроенергия, използани за комбинирано производство на топло и електроенергия. В молбата не се съдържа точно формулирано искане, а се правят заключения за приета от първоинстанционния съд приложимост на чл. 15/1/в от Директива 2003/96/ЕО, без същата да е транспонирана в националното ни законодателство. Иска се тълкуване на чл. 14/1/а от същата Директива в смисъл следва ли да се тълкува тази разпоредба като приложима за всички случаи на производство на електрическа енергия, независимо от вида на инсталациите за производството и приложима ли е и в случаите на комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия, за частта на енергийните продукти, потребени за производството на електрическа енергия или при комбинираното производство е приложима единствено и само специалната разпоредба на чл. 15/1/в от Директивата. Настоящата инстанция приема така депозираната молба, въпреки непрезицната й формулировка, за искане на основание чл. 628 ГПК и чл. 234 ДЕО за отправяне на преюдициално тълкувателно запитване до съда на Европейския съюз. Необходимо условие за отправяне на преюдициално запитване е преценката дали дали разпоредба на правото на ЕС или акт на негов орган би бил от значение за решаване на делото и на второ място дали преюдициалното тълкувателно запитване има за предмет тълкуване на конкретна общностноправна норма в контекста на определена националноправна уредба, за да се установи въз основа на това тълкуване противоречието на националното с общностното право. При това тълкуване целеният резултат е неприлагане на противоречащата националноправна уредба. В случая не се касае до необходимост от тълкуване на общностното право. Освобождаването на енергийни продукти от акциз е регламентирано в ЗАДС - в чл. 24, ал. 2, т. 3 ЗАДС с оглед тяхното използване за производство на електрическа енергия и касае обекта на облагане. Енергийният продукт за производство на електроенергия не е изключен от приложното поле на Директивата, попада в обхвата на нормата на чл. 14/1/а от Директивата, а исканото тълкуване не е от съществено значение за изхода на конкретния спор. По отношение на същия релевантно е само законосъобразността на извършеното разделяне на вложения енергиен продукт, потребен в производство като процесното. В депозирана молба не се твърди конкретно противоречие на разпоредба на националното право с разпоредба на приложимото общностно право. Законосъобразното или незаконосъобразно разделяне на вложения енергиен продукт с цел облагането му с акциз е въпрос на конкретния правен спор с оглед преценката валидността и законосъобразността на оспорения административен акт, поради което искането за тълкуване на разпоредбата на чл. 14/1/а от Директива 2003/96/ЕО и чл. 15/1/в от от Директива 2003/96/ЕО /без твърдения за противорение с национална действаща законодателна норма/ няма отношение с предмета на процесния правен спор и искането за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз е неоснователно. С оглед изхода на спора пред касационната инстанция на ответника по касационната жалба следва да се присъди направеното и своевременно претендирано възнаграждение за един адвокат. Поради естеството на правния спор, представяващ правна сложност, основание за намаление на възнаграждението поради прекомерност не е налице и същото следва да бъде присъдено в претендирания от 18 000 /осемнадесет хиляди лв./ размер. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,