Решение № 2842 от 27.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13711/2012 г.

Решение № 2842 от 27.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13711/2012 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от Алла Яковлевна Георгиева от гр. Харманли против решение № 169/09.10.2012 г., постановено по адм. дело № 211/2012 г. по описа на Административен съд гр. Хасково, с което е отхвърлена жалбата й против решение № Ж-24-1/27.06.2012 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" /РУСО/ гр. Хасково. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В жалбата и в допълнителна молба от 27.12.2012 г. се излагат съображения, че съдът неправилно е приел, че възнаграждението от 4000,33 лв., получено за внедрена рационализация през новия базисен период, не следва да бъде включено в размера на брутното трудово възнаграждение при изчисляването на пенсията. Касаторът моли съдебното решение да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде отменен оспорения административен акт. Ответникът по касационната жалба - директорът на Районно управление "Социално осигуряване" гр. Хасково, чрез пълномощника юрисконсулт Галина Хараланова, оспорва жалбата и моли съдебното решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбите касационни основания и доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд гр. Хасково е отхвърлена жалбата на Алла Яковлевна Георгиева против решение № Ж-24-1/27.06.2012 г. на директора на РУСО гр. Хасково, с което е потвърдено разпореждане № 4209074610/№ 8ПР 01060/20.04.2012 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при РУСО, с което е преизчислен размера на получаваната от лицето пенсия. За да постанови това решение съдът е приел, че при определяне на осигурителния доход за изчисляване на пенсията от новия базисен период, посочен от лицето - 01.07.1979 г. - 30.06.1982 г., правилно не е включена сумата 4000,33 лв., получена за рационализаторска дейност, тъй като тази сума не е включена в разчетно-разплащателните ведомости на предприятието и върху нея няма начислени и внесени осигурителни вноски. Съдът е посочил също, че сумата не представлява плащане по трудовото правоотношение, поради което върху нея не са били дължими осигурителни вноски съгласно т. 3 от раздел III от Наредбата за елементите на трудовото възнаграждение, от което се изчислява възнаграждението за времето на платен отпуск и вноските за държавното обществено осигуряване (отм.). Настоящият касационен състав намира, че така постановеното решение е правилно. От фактическа страна по делото е безспорно установено, че с разпореждане № 0107378/12.12.1997 г. на ръководителя на пенсионно осигуряване при РУСО гр. Хасково на Алла Яковлевна Георгиева е отпусната лична пенсия за изслушано време и старост по чл. 2 от Закона за пенсиите (отм.), като размерът на пенсията е изчислен въз основа на данните за тригодишен базисен период от 01.01.1984 г. до 31.12.1986 г. Същата е подала заявление с вх. № МП-4960/09.03.2012 г. с искане за преизчисляване на пенсията й на основание чл. 102 КСО, като е посочила нов тригодишен базисен период - от 01.07.1979 г. до 30.06.1982 г. Към заявлението е приложено удостоверение обр. УП-2 с изх. № 10/05.03.2012 г., издадено от "АКБ Индустриални технологии и конструкции" АД, в което е посочено, че за периода от 01.07.1979 г. до 30.06.1982 г. Алла Георгиева е получила брутно трудово възнаграждение в размер на 6052,36 лв., а в забележка към удостоверението е посочено, че съгласно представеното удостоверение за рационализация същата е получила сумата 4000,33 лв., която не е вписана във ведомостите на дружеството и няма сведения за удържани върху нея вноски за държавното обществено осигуряване. От съдържанието на представеното по делото удостоверение № I/01.07.1979 г., издадено от Завод за апаратура ниско напрежение - гр. Харманли, на основание чл. 57 от Закона за изобретенията и рационализациите /ЗИР/, се установява, че към рационализация с № 31 с икономически ефект 310 000 лв. е изплатен доход 4000,33 лв.; в удостоверението е посочено, че се издава на Алла Яковлевна Георгиева и на основание чл. 72 от същия закон, същата получава звание "рационализатор" и се ползва с правата и облагите съгласно Закона за изобретенията и рационализациите и Правилника за приложението му. Пред настоящата инстанция е представено заверено за вярност копие на стр. 7 на трудова книжка /без заглавна страница и означение на кое лице е издадена/, от която се установява, че в раздела "Похвали, отличия, награди" е вписано: "У-е 01 от 01.07.1979 г. с право да ползва 12 дни за срок от 5 години по чл. 72 ППЗИР", на следващия ред е вписано: "Заповед № П-358/31.03.1980 г. най-добра рационализаторка за 1979 г. - 4000 лв.". С разпореждане № 4209074610/№ 8/протокол № 01060/20.04.2012 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при РУСО, което е потвърдено с решението на директора на РУСО гр. Хасково, което е предмет на оспорването пред съда, е преизчислена личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на Алла Яковлевна Георгиева от новия тригодишен базисен период, като е прието общо брутно трудово възнаграждение в размер на 6052 лв. Спорът по делото е свързан с въпроса дали сумата 4000,33 лв., която е получена от касатора Алла Яковлевна Георгиева през новия тригодишен базисен период за внедрена рационализация, следва да бъде включена в размера на осигурителния доход, от който се изчислява пенсията. Предвид установената фактическа обстановка, първоинстанционният съд е дал правилен отговор на този въпрос. От правна страна, съгласно чл. 70а, ал. 1 КСО средномесечният осигурителен доход, от който се изчислява пенсията, се определя от възнаграждението или осигурителния доход, върху който са внесени или дължими осигурителните вноски за лицата по чл. 4, ал. 1, 2 и 3, т. 5 и 6. Относно преценката дали върху определена сума, получена от осигуреното лице се дължат осигурителни вноски за ДОО следва да се вземат предвид правните норми, които са действали към момента на изплащане на съответната сума - в случая възнаграждението за рационализация. В конкретния случай не съществува спор, че спорната сума от 4000,33 лв. е изплатена на лицето. Предвид съдържанието на представеното удостоверение обр. УП-2, както и предвид липсата на други доказателства в тази връзка, следва да се приеме, че сумата не е включена като изплатена на лицето в разчетно-платежните ведомости на предприятието, както и че върху нея не са били внесени осигурителни вноски. Затова следва да се прецени дали върху сумата са били дължими осигурителни вноски, от което се налага и отговора на въпроса дали тази сума следва да бъде включена в осигурителния доход при изчисляване на размера на пенсията. През периода, през който е получена въпросната сума е действал Дял Трети от Кодекса на труда от 1951 г. и Правилника за прилагане на Дял трети от Кодекса на труда от 1951 г., който предвижда в чл. 9, ал. 4, че елементите на брутното трудово възнаграждение, върху което се начисляват и внасят осигурителни вноски, се определят от Министерството на икономиката и планирането, съгласувано с Централния съвет на Българските професионални съюзи. В изпълнение на тази делегация е приета Наредбата за елементите на трудовото възнаграждение, от което се изчислява възнаграждението за времето на платен отпуск и вноските за държавното обществено осигуряване /обн. ДВ, бр. 33 от 1962 г., отм. с ДВ, бр. 107/1993 г./, която е действала през периода, през който е получена обсъжданата сума. В т. 3 от раздел III от тази наредба, озаглавен "Специфични разпоредби", е предвидено, че осигурителните вноски към Държавното обществено осигуряване се начисляват и внасят върху възнагражденията, посочени в раздел I и II, както и върху всички други възнаграждения, неупоменати в настоящата наредба, изплащани по трудови правоотношения, както и за извършване на краткотрайни услуги, с изключение на изброените в б. б. "а" до "г". В разпоредбите на раздел I и II от наредбата не е посочено възнаграждението, което е изплатено за внедрена рационализация. Затова, за да се прецени дали върху спорната сума са били дължими осигурителни вноски следва да се даде отговор на въпроса дали сумата е изплатена по трудово правоотношение. От цитираното по-горе удостоверение № I/01.07.1979 г., издадено от Завод за апаратура ниско налягане гр. Харманли се установява, че спорното възнаграждение от 4000,33 лв. е получено от Алла Яковлевна Георгиева за внедрена през 1979 г. рационализация, чийто автор е същата; рационализацията е с икономически ефект 310000 лв. В това удостоверение е посочено, че се издава на основание чл. 57 от Закона за изобретенията и рационализациите (отм.), който в ал. 1 предвижда, че на авторите на внедрените рационализации се издават удостоверения от съответните социалистически организации по образец, установен от Института за изобретения и рационализациите. В чл. 72, ал. 1 ЗИР (отм.), посочен в същото удостоверение, е предвидено, че авторите с удостоверения за рационализации получават званието "рационализатор", в ал. 2 е предвидено, че когато предложението е с годишен икономически ефект над 30 000 лв. или е получено еднократно авторско възнаграждение, което се полага при реализиране на годишна икономия над тази сума, авторите се ползуват с правата и облагите по чл. 69, ал. 2, а според ал. 3, когато предложението е с годишен икономически ефект над 100 000 лв. или е получено еднократно авторско възнаграждение, което се полага при реализиране на годишна икономия над тази сума, авторите се ползуват с правата и облагите по чл. 70. Според чл. 52, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за изобретенията и рационализациите /ППЗИР/ - отм., за внедрени изобретения с авторски свидетелства и за рационализации, за които се изчислява икономически ефект, на авторите се изплаща възнаграждение по приложената таблица. Изплатеното на Алла Георгиева възнаграждение е за внедрена рационализация, за която се изчислява икономически ефект и по своето естество представлява авторско възнаграждение, а не трудово. По делото няма данни, нито твърдения, че възнаграждението е получено за престиране на трудовата сила на същата, съответно - че създаването на рационализацията е задължение, което произтича от задълженията й по трудовия договор. Рационализацията не произхожда от дейността на лицето по трудовото правоотношение, а изплатеното за нея възнаграждение не представлява елемент от трудовото възнаграждение на Алла Георгиева. В подкрепа на този извод е и факта, че сумата не е включена в разчетно-платежните ведомости на предприятието - работодател. Въпреки че рационализацията е внедрена в предприятието, в което същата е работила, то полученото възнаграждение, изчислено на база икономически ефект, не представлява трудово, а авторско възнаграждение, тъй като основанието за заплащането му - внедрена рационализация, е обект на авторското право и редът за изплащането му, начинът на определяне на размера му и т. н. се регламентирани в Закона за изобретенията и рационализациите и правилника за прилагането му. От изложеното следва, че сумата от 4000,33 лв., получена от касатора като авторско възнаграждение за внедрена рационализация, не представлява част от осигурителния й доход, върху който се определя размера на пенсията за осигурителен стаж и възраст. Като е достигнал до същия извод първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Само за пълнота за изложението следва да се посочи, че искането на касационната жалбоподателка, поддържано и в подадената на 25.02.2013 г. молба от същата, да бъде преизчислена пенсията й от 1997 г. на основание цитираното от нея ПМС № 140/1997 г., не може да бъде уважено в настоящото производство. Предметът на съдебното производство е свързан със законосъобразността на решение № Ж-24-1/27.06.2012 г. на директора на РУСО гр. Хасково, с което е потвърдено разпореждане № 4209074610/№ 8ПР 01060/20.04.2012 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при РУСО, във връзка с преценката дали сумата 4000,33 лв., изплатена за внедрена рационализация през 1997 г., следва да бъде включена в размера на осигурителния доход за новия тригодишен базисен период, посочен от лицето, на основание чл. 102 КСО. Правилността на влезлите в сила разпореждания, предхождащи посоченото, не може да бъде предмет на настоящото производство. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение