Решение № 119 от 7.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5033/2019 г.

Решение № 119 от 7.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5033/2019 г., VI о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Х. Димитрова, чрез пълномощник адв. Челебиев от АК – Хасково, срещу решение № 694/26.03.2019 г., постановено по адм. дело № 2272/2018 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е отхвърлена жалбата й против решение № 2153-15-143 от 4.07.2018 г. на директора на ТП на НОИ – гр. Пловдив и потвърденото с него разпореждане № [ЕГН]/Протокол № 01150/20.04.2018 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – гр. Пловдив. Наведените в жалбата пороци досежно неправилност на първоинстанционния съдебен акт, като издаден в нарушение на нормата, установена в чл. 99, ал. 2, т. 1 КСО във вр. чл. 99, ал. 1, т. 1, б. "а" КСО, са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3, пр. 1 АПК. Изложени са съображения, че по този начин се игнорира прилагането на разпоредбата относно определяне на началната дата на изплащане на правилния размер на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст в давностния срок по чл. 105, ал. 2 КСО, т. е. считано от 1.01.2012 г. Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се уважи жалбата на касатора, като се отменят издадените административни актове (решение и разпореждане). Претендира се присъждане на съдебни разноски за двете инстанции. Ответникът – директор на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – Пловдив, чрез процесуален представител юрк. Вълчанова, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Претендира се присъждане на възнаграждение за юрисконсулт. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Намира изводите на първоинстанционния съд за обосновани и съответни на приложимите материалноправни норми. Счита, че не са налице касационни отменителни основания, поради което първоинстанционният съдебен акт следва да бъде оставен в сила. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е решение № 2153-15-143 от 4.07.2018 г. на директора на ТП на НОИ – гр. Пловдив, с което оставена без уважение жалба вх. № 1012-15-159/6.06.2018 г. на Х. Димитрова срещу разпореждане № [ЕГН]/Протокол № 01150/20.04.2018 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – гр. Пловдив, с което е определена начална дата на изплащане на пенсията 12.02.2016 г. и индивидуален коефициент от 1, 338. След анализ на съвкупния доказателствен материал, първоинстанционният съд намира, че между страните не се спори относно размера на положения от жалбоподателката осигурителен стаж от първа категория труд, превърнат към трета категория съгласно разпоредбата на чл. 104, ал. 3 КСО. Обоснован е извод досежно наличието на спор относно началния момент на преизчисляване на пенсията. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, първоинстанционният съд приема, че в случая правилно е приложена нормата на чл. 99, ал. 1, б. "а" от КСО (в сила от 1.01.2018 г.) доколкото административното производство за изменение на отпусната ЛПОСВ по влязло в сила разпореждане по чл. 98 от КСО е инициирано от пенсионера, чрез представяне на доказателства за осигурителен стаж, придобит при пенсионирането. Изведено е, че в разглежданата хипотеза, съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 2, т. 1 от КСО, разпореждането по чл. 98 от КСО се изменя от датата на представяне на доказателствата, която е 12.02.2016 г. По изложените съображения, първоинстанционният съд намира за правилно извършеното изменение на вече отпуснатата ЛПОСВ, считано от 12.02.2016 г., съобразно правната норма на чл. 99, ал. 1, б. "а" и чл. 99, ал. 2, т. 1 от КСО (в редакцията им към 1.01.2018 г.). Развити са мотиви, съобразно които липсата на искане за промяна на базисните периоди за изчисление на индивидуалния коефициент, обуславя липсата на основание за преизчисляване на първоначално определеният такъв при отпускане на пенсията от 1, 338. Наведеното в жалбата възражение за неточност при изчисляването му, касаещо периода от 1.01.1997 г. до 30.09.2000 г., се опровергава от заключението на вещото лице. В приложение № 1 към основното заключение е направено обобщение на признатия от административния орган осигурителен стаж на Димитрова, като в обжалваното решение на директора на ТП на НОИ – гр. Пловдив е посочен конкретен размер и на осигурителния доход: за периода от 1.01.1997 г. до 27.07.1997 г. в размер на 527 781 неденоминирани лева; за периода от 21.10.1998 г. до 30.06.1999 г. – 1 081 187, 95 неденоминирани лева, за периода от 1.07.1999 г. до 20.09.1999 г. – 403, 06 (деноминирани) лева и за периода от 2.01.2000 г. до 30.09.2000 г. – 921, 49 лв. Експертното заключение не е оспорено от жалбоподателката, предвид което е кредитирано изцяло по отношение направените в него изчисления. По подробно развити доводи, първоинстанционният съд приема оспорените актове (решение и разпореждане) за правилни и законосъобразни, издадени в съответствие с материалния закон и релевантните за спорното право юридически факти, поради което жалбата срещу тях е отхвърлена като неоснователна. Върховният административен съд – шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на производството пред Административен съд – Пловдив, инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридическите и доказателствени факти от значение за законосъобразността на обжалвания административен акт, са проверени констатациите на административния орган. Първоинстанционният съд събира и цени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства. Назначена е необходимата поради нуждата от специални знания, за изясняване на възникнали по делото съществени за изхода му въпроси, съдебно - счетоводна експертиза (ССЕ), съгласно чл. 195 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК) вр. чл. 144 АПК. Видно от протокола от проведеното открито съдебно заседание пред първоинстанционния съд на 4.12.2018 г., заключението на вещото лице не е оспорено от страните. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства и експертно заключение, при спазване на съдопроизводственото правило по чл. 202 от ГПК във вр. чл. 144 АПК, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. Решаващият съд надлежно и аргументирано обсъжда и анализира релевантните за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, като проверява законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. Съществено в случая е обстоятелството, че процесният акт е издаден в изпълнение на влязло в сила решение № 67/18.01.2017 г., постановено по адм. дело № 2236/2016 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е отменено решение № 2153-15-230/9.09.2016 г. на директора на ТП на НОИ - Пловдив. С последното е оставена без уважение жалбата на Димитрова против разпореждане № [ЕГН]/Протокол № 2139-15-66/7.06.2016 г. на ръководителя на "ПО" при ТП на НОИ – Пловдив, обективиращо отказ за изменение на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Преписката е изпратена на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване при ТП на НОИ - гр. Пловдив, за ново произнасяне по заявление за изменение на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст – вх. № 2121-15-29/12.02.2016 г., подадено от Димитрова, за преизчисляване на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст, като стажът за периода 25.07.1985 г. – 5.06.1996 г. – 10 години 10 месеца и 10 дни, бъде превърнат от първа в трета категория по реда на чл. 104, ал. 3 КСО, като респективно 1 година от първа категория да се зачете за 3 години от трета категория. В изпълнение на дадените указания с влязлото в сила съдебно решение, с процесното разпореждане осигурителният стаж, вписан в обр. УП – 3 № 2012/5.10.1999 г. е зачетен по чл. 104, ал. 3 КСО. Размерът на пенсията е преизчислен, считано от 12.02.2016 г. – датата на заявление вх. № 2121-15-29, към което е приложено удостоверението и по което се е развило административното производство по издаване на отменените с посоченото съдебно решение административни актове. Горното е в съответствие с чл. 99, ал. 2, т. 1 КСО във вр. с чл. 99, ал. 1, т. 1, б. "а" КСО. При преизчислението, осигурителният доход за тригодишен период до 1.01.1997 г., осигурителният доход за периода от 1.01.1997 г. до датата на пенсиониране и индивидуалният коефициент, са посочени в размерите, при които е отпусната, считано от 1.12.2000 г., получаваната от лицето пенсия за осигурителен стаж и възраст. Предвид изложеното, неоснователен е касационният довод за неправилно прилагане на материалноправната разпоредба на чл. 105 КСО. Правото на пенсия не се погасява по давност и може да бъде упражнено във всеки един момент след придобиването му, но вземането за пенсия възниква, след като правото на пенсия бъде надлежно упражнено и пенсията бъде отпусната с издадено разпореждане от компетентното длъжностно лице по реда на КСО и Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж. Разпоредбата на алинея 2 на чл. 105 от КСО се отнася до изискуеми вземания за отпуснати пенсии, които се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, за която се отнася. С оглед на горното настоящият състав намира, че решението е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски от страна на ответника, касационната жалбоподателка Х. Димитрова следва да бъде осъдена да заплати в полза на ТП на НОИ – Пловдив, на основание чл. 143, ал. 4 във вр. чл. 144 АПК, във вр. чл. 78, ал. 8 ГПК в съответствие с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, юрисконсултско възнаграждение в размер от 100 лева (сто лева). Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,