Решение № 13768 от 16.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14490/2018 г.

Решение № 13768 от 16.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14490/2018 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) – Б. против решение № 1564/08.10.2018 г. по адм. дело № 187/2018 г. на Административен съд – Б., в частта по т. 4, т. 5, т. 6 и т. 13 от процесната заповед. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба – "Многопрофилна болница за активно лечение (МБАЛ) – Б." АД, гр. Б. – не изразява становище за неоснователност на същата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. С решение № 1564/08.10.2018 г. по адм. дело № 187/2018 г. на Административен съд – Б. е отменил заповед № РД – 09 – 69/22.01.2018 г. на директора на Районна здравноосигурителна каса – Б., в частите, с които на "МБАЛ – Б." АД, гр. Б. са наложени санкции, "финансови неустойки" в размер на 800, 00 лева за четири нарушения, описани в т. 4, т. 5, т. 6 и т. 13 от същата заповед. Административният орган е приел, че установеното по т. 4, 5 и 6 от посочената заповед представлява нарушение на чл. 30, т. 1 и т. 2, чл. 276, ал. 1, т. 1, чл. 280, чл. 285 и чл. 288, т. 6, буква "а" от Националния рамков договор за медицински дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2017 г. (НРД МД 2017), а установеното по т. 13 от заповедта представлява нарушение на чл. 372, ал. 1 от НРД МД 2017 г. Съдът е приел, че оспореният акт в частта му по т. 4, 5 и 6 е издаден в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, поради неизлагане на ясни и фактически основания от административния орган, който е следвало да изложи мотиви защо е приел, че изпълнителят на медицинска помощ е допуснал нарушения на задълженията си, както и е следвало да обсъди и обори възраженията по констатациите от протокола от проверката. По т. 13 от заповедта е приел, че е издадена в противоречие с материалния закон. Решението е правилно. Проверката на лечебното заведение е била извършена съгласно заповед № РД – 09 – 1609/09.10.2017 г. на директора на РЗОК – Б., както и негова допълнителна заповед № РД 09-1665/13.10.2017 г. Контролните органи са отразили резултатите от нея в протокол № П – Б – 124/19.10.2017 г. и представляват констатации относно изпълнение на договорените задължения, условията и реда за оказване на болнична помощ. Арбитражната комисия към РЗОК се е произнесла по подадените възражения, но не е постигнала решение. Фактическите установявания в протокола са възприети от органа издал заповедта за налагане на санкции. Нарушенията са обусловени от лечението на три ЗОЛ – ИЗ № 5416/05. 2017 г., ИЗ № 5521/05. 2017 г. и ИЗ № 6609/06. 2017 г., които са били хоспитализирани по КП № 68 "Диагностика и лечение на заболявания на горния гастроинтестинален тракт" и КП № 74 "Диагностика и лечение на заболявания на хепатобилиарната система, панкреаса и перитунеума" по Приложение № 16 към НРД 2017 г., а именно: не са спазени индикациите за хоспитализация, посочени в КП. По т. 13 от заповедта за ИЗ 5260/05.2017 г. проверяващите са приели, че е нарушен установеният ред за работа с първичната медицинска документация. При постановяване на решението си по т. 13 съдът е приел, че въпросното изследване е допълнително, направено извън изискуемите процедури, заложени в алгоритъма на КП и не се изисква вписване в бл. МЗ-НЗОК № 7. Предвид така направените изводи законосъобразно е отменил оспорената заповед в т. 13. На основание заключението на съдебно-медицинската експертиза, изпълнена въз основа на представената медицинска документация е установено, че са спазени индикациите за хоспитализация по КП № 74. Вещото лице излага съображения и при изслушването си в съдебно заседание, че са спазени индикациите и клиничното поведение и при трите случая с ИЗ № 5521, ИЗ № 5416 и ИЗ № 6609. При обсъждане и преценка на относимите по делото факти, административният съд достига до правилен извод за материална незаконосъобразност на обжалвания административен акт в тази част, тъй като органът неоснователно приема, че съответните хоспитализации са осъществени, без да са налице нормативните изисквания за това. Правните изводи на директора на РЗОК – Б. за извършено нарушение по цитираните текстове на чл. 30, т. 1 и 2 от НРД 2017 г. за МД, чл. 276, ал. 1, т. 1, чл. 280 и чл. 285 от НРД 2017 за медицинските дейности, не съответстват на установените в хода на делото факти. Съгласно чл. 286 от НРД 2017 година в случаите, когато диагностичната и/или лечебната дейност не може да бъде постигната в условията на извънболничната помощ, ЗОЛ може да бъде насочено съгласно Наредбата за осъществяване на правото на достъп до медицинска помощ с "Направление за хоспитализация/лечение по амбулаторни процедури" (бл. МЗ-НЗОК № 7) за хоспитализация в лечебно заведение - изпълнител на БМП. Съобразно правната си същност индикациите за прием в лечебно заведение по съответната клинична пътека, представляват определени състояния или заболявания, които следва да бъдат установени към момента на хоспитализирането, за да се приеме за лечение лицето по съответната клинична пътека. Правните съображения на административния съд, че за лицето са били изпълнени индикациите за хоспитализация и лечение по КП № 74, се обосновават с вярна преценка на релевантните за спора факти. Видно от доказателствата по делото, лечебното заведение е упражнило правото си да възрази срещу констатациите в протокола от извършената проверка, като това е наложило и разглеждането на процесните случаи от Арбитражна комисия. След като последната не е постигнала решение, директорът на РЗОК, упражнявайки правомощието си да наложи санкция, е следвало да мотивира акта си като обсъди направените в хода на административното производство възражения. В случая мотивите, съдържащи се в протокола от проверката, са оспорени от лечебното заведение, а в оспорената заповед административният орган е преповторил дословно констатациите от протокол № П – Б – 124/19.10.2017 г. Правилно съдът е отбелязал, че липсва обсъждане на възраженията на лечебното заведение, както и че не са изложени мотиви защо органът не е приел тези възражения, тъй като констатациите не могат да представляват пълни и ясни мотиви, а следва да бъдат обосновани, като се опровергае оспорването им. Правилен е изводът на съда, че в обжалваната част на процесната заповед не са изложени ясни фактически основания за нейното издаване, т. е., че не са спазени изискванията за форма на акта, посочен е чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, което е съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като ограничава правото на защита на засегнатите лица и препятства съдебния контрол върху неговата материална законосъобразност. Административният орган е следвало да изложи мотиви защо счита, че изпълнителят на медицинска помощ е допуснал нарушения на задълженията си, като е бил длъжен да обсъди възраженията му по констатациите на медицинския протокол, след което да обоснове приложените санкции, съобразно материалноправните норми и в изпълнение на задължението, закрепено разпоредбите на чл. 34, ал. 3 и чл. 35 от АПК. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд шесто отделение