Решение № 7931 от 28.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 633/2019 г.

Решение № 7931 от 28.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 633/2019 г., V о., докладчик съдията Тинка Косева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Кмета на община Каварна, срещу решение № 522/5.12.2018 г. по адм. дело № 587/2018 г. на Административен съд - Добрич, с което е отменена негова заповед № 77/24.08.2018 г. като незаконосъобразна. В нея са развити доводи за неправилност на съдебният акт, като постановен при неправилно приложение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната на решението и постановяване на ново по съществото на спора, с което жалбата срещу заповедта се отхвърли като неоснователна. Ответникът по касационната жалба - Ю. Илиев, чрез процесуален представител в представен писмен отговор оспорва същата и моли съдът да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на разноски, съгласно приложен списък. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховния административен съд, състав на пето отделение, при извършена служебна проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в законния срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - Добрич е отменил заповед № 77/24.08.2018 г. на кмета на община Каварна, с която на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл. е прекратено служебното правоотношение на Ю. Илиев за заеманата от него длъжност "главен архитект" в община Каварна, считано от 24.08.2018 г. Съдът е приел, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган и в предвидената от закона форма, но при неправилно приложение на материалния закон, а именно: липсата на предпоставките по чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл. Решението е валидно, допустимо и правилно. Административният съд е постановил акта си след надлежно сезиране с жалба срещу индивидуален административен акт в рамките на своята компетентност. Не е спорно между страните, че заповедта е постановена от компетентен орган- органа по назначаването на служителя и в предвидената от закона форма, като този извод в обжалваното решение е правилен. Съдът е установил релевантните за спора факти и при коректен анализ на същите е стигнал до правилен извод, че в случая не са налице материалноправните предпоставки за издаване на процесната заповед. Посоченото в заповедта правно основание- чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл. изисква наличието на обективна невъзможност държавния служител да изпълнява задълженията си, извън случаите по здравословни причини, която е възникнала по време на това правоотношение. Както правилно приема първонистанционния съд тази невъзможност следва да е възникнала обективно и да не е обусловена от действията на страните в служебното правоотношение. В случая за да прекрати служебното правоотношение на ответника по касация, органа по назначаването посочва като фактическо основание наличието на нова фактическа обстановка, която води до невъзможност за изпълняване на задълженията на длъжността "главен архитект" на община Каварна и причините за това са непреодолими и за двете страни в правоотношението. Обективната невъзможност за изпълнение на задълженията е мотивирана с приключило срещу ответника наказателно производство, на заличения престъпен характер на извършеното от него деяние по чл. 283 от НК, за което е освободен от наказателна отговорност с налагането на административно наказание по чл. 78а от НК, образуваното срещу него и близките му и висящо производство по чл. 74 от ЗОПДНПИ за отнемане на незаконно придобито имущество на обща стойност от 4 306 026, 79 лв., довело съответно до негативна оценка на органа по назначаването, отрицателния медиен отзвук и общественото недоволство. Съдът правилно е приел, че изложените в заповедта фактически обстоятелства не покриват признаците на фактическия състав на обективна невъзможност по чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл., а изложените мотиви обосновават виновно поведение на държавния служител, несъвместимо с морално етичните правила и Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, което уронва престижа на службата и злепоставя отношенията на доверие между служител и орган по назначаването. Както правилно е приел първоинстанционният съд това не са факти и обстоятелства, стоящи извън волята на служителя и обосноваващи обективна безвиновна невъзможност за изпълнение на задълженията, а доказващи извършването на тежки дисциплинарни нарушения, които биха били основание за налагане на дисциплинарно наказание и прекратяване на служебното му правоотношение на друго правно основание, но не и по чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл. В съдебната практика константно се приема, че за да е налице обективна невъзможност по смисъла на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл. е необходимо да са изпълнени три кумулативни условия: а/ да е създадена нова фактическа обстановка; б/ същата да води до невъзможност служителя да изпълнява задълженията си по длъжностна характеристика и в/ причините за тази невъзможност да не зависят от волята на страните в правоотношението. В случая посочените от органа по назначаването фактически основания за издаване на заповедта не обосновават извод за наличие на обективна невъзможност служителя да изпълнява задълженията си, тъй като компрометираното доверие на органа по назначаването и накърнената репутация на държавната служба не са в резултат на обективна невъзможност за изпълнение на служебните задължения, а от неправомерни действия на служителя, изключващи възможността за прилагане на безвиновното основание за прекратяване на служебното правоотношение по инициатива на органа по назначаването на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл. Несъстоятелни са изложените касационни доводи за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на изводите на решаващият съд, както и несправедливост на постановеното решение. Новата фактическа обстановка настъпила в община Каварна под влиянието на външни фактори, констатираното обществено недоволство и негативни реакции на жителите на община Каварна от действията на служителя не обуславят обективната му невъзможност за изпълнение на служебните задължения, а неправомерни действия на служителя, които изключват възможността за прилагане на безвиновното основание за прекратяване на служебното правоотношение на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл. Всички тези обстоятелства описани в заповедта и обсъдени подробно и последователно от съда не освобождават органа по назначаването от задължението му правилно да приложи материалния закон и да прекрати служебното правоотношение на относимото правно основание. След като посочените в заповедта фактически обстоятелства не стоят извън волята на служителя, нито пък са свързани с причини, съставляващи обективна невъзможност за осъществяване на служебното правоотношение от негова страна, не са налице предпоставките по чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл., както правилно е приел решаващият съд в оспореното решение. Изводите на съда, че не е налице обективна невъзможност от страна на служителя да изпълнява служебните си задължения са правилни и обосновани от доказателствата по делото. Органа по назначаването не е установил по делото и не е посочил като мотиви в обжалваната заповед, че е налице обективна промяна, независеща от субективната воля на страните и необходима за качествено изпълнение на служебните задължения, поради което е постановил административен акт в противоречие с материалния закон и при липсата на предпоставките по чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл. Като е достигнал до извода за незаконосъобразност на оспорената пред него заповед, поради нарушение на материалния закон и я е отменил на основание чл. 146, т. 4 от АПК, съдът е постановил законосъобразно и обосновано от доказателствата по делото решение при правилно приложение и тълкуване на материалния закон. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 1 АПК, община Каварна следва да бъде осъдена да заплати на ответника по касация направените разноски в размер на 500 лв. за адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на касационната жалба, предвид представеният договор за правна защита и съдействие като доказателство за реалното им заплащане и представеният списък на разноските. По изложените съображения и на основани е чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение