Решение № 15434 от 17.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4330/2014 г.

Решение № 15434 от 17.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4330/2014 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Иванка Александрова Мендева - Радева против решение № 7818/12.12.2013 г., постановено по адм. д. № 8224/2012 г. по описа на Административен съд София град, в частта, с която е отхвърлен предявеният от нея на основание чл. 119 от Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" /ЗДАНС/ иск за обезщетение за сумата над уважената част от 8 525.30 лева до претендирания размер от 10 230.36 лева и не са присъдени разноски в пълния им доказан размер от 650 лева. Жалбоподателката навежда доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон, касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяната му в обжалваната част, като се уважи предявеният иск изцяло, със законната лихва върху сумата, считано от 9.05.2012 г. до окончателното и изплащане и за присъждане на всички направени по делото разноски. Ответникът Държавна агенция "Национална сигурност" /ДАНС/ чрез процесуалния си представител в писмен отговор и в съдено заседание оспорва касационната жалба, като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, като обсъди доводите в касационната жалба и подадения писмен отговор, становищата на страните и доказателствата по делото, намира за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, за която решението в обжалваната част е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна. С обжалваното решение административният съд е осъдил ДАНС да заплати на Иванка Александрова Мендева - Радева сума в размер на 8525.30 лева, представляваща обезщетение по чл. 119 от ЗДАНС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 9.05.2013 г. до окончателното и изплащане, като е отхвърлил иска в останалата част до претендирания размер от 10 230.36 лева, като неоснователен. Прието е от съда, че са налице предпоставките на чл. 119 от ЗДАНС - незаконно прекратено служебно правоотношение и оставане на ищцата без работа за период от 6 месеца поради и след прекратяване на служебното правоотношение, за който период размера на дължимото се обезщетение възлиза на сума в размер от 10 230.36 лева. Уважено е направеното от ответника по иска възражение за прихващане с изплатена на ищцата на основание чл. 112, ал. 1 ЗДАНС сума в размер на 1705.06 лв., представляваща обезщетение за неспазен срок на предизвестие. Прието е от съда, че искането е направено своевременно, с отмяната на незаконното прекратяване на служебното правоотношение е отпаднало основанието за плащане на обезщетението за неспазено предизвестие и същото може да се прихване с другото, ликвидно и изискуемо насрещно вземане. По делото не е налице спор по фактите, като е налице правен такъв относно възможността да се извърши прихващате на дължимото се по чл. 119 от ЗДАНС обезщетение за оставане без работа поради незаконно прекратено служебно правоотношение с изплатеното такова по чл. 112 от с. з., дължимо се за неспазен срок на предизвестие. Настоящата инстанция намира, че неправилно с първоинстанционното решение е извършено прихващане между установеното дължимо се обезщетение по чл. 119 от ЗДАНС, произтичащо от незаконно прекратяване на служебно правоотношение и изплатено обезщетение на държавния служител за неспазен срок на предизвестие на основание чл. 112, ал. 1 от ЗДАНС. Обезщетението по чл. 112, ал. 1 от ЗДАНС е изплатено на жалбоподателката поради факта, че органът не е изпълнил задължението си да даде предизвестие на държавния служител за прекратяване на служебното му правоотношение. В случай, че това е направено, то за този период от един месец служителят би получил възнаграждение за положения труд, независимо от законосъобразността на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, на основание на която незаконосъобразност се дължи обезщетението за оставане без работа. Обезщетението за неспазен срок на предизвестие е дължимо и правното основание за заплащането му не отпада с отмяната на административния акт. Последното е дължимо независимо от това дали уволнението е обжалвано, счетено за незаконно и отменено с влязъл в сила съдебен акт и обезщетява вреди от друг юридически факт - неизпълнение на задължение на органа да даде дължимо по закон предизвестие. По изложените съображения, решението на Административен съд София град като неправилно в обжалваната част следва да бъде отменено, като вместо него се постанови друго по съществото на спора, с което се уважи предявеният иск изцяло, или и за сумата 1705.06 лева. Следва на жалбоподателката да се присъдят и направените по делото разноски в размер на 363.33 лева, включващи: внесена държавна такса в размер на пет лева; възнаграждение за един адвокат пред настоящата инстанция в размер на 250 лева и 108.33 лева, неприсъдени с обжалваното решение разноски, с оглед частичното уважаване на предявения иск. В хода на съдебното производство е предявена претенция за присъждане на разноски, представен е списък по чл. 80 ГПК, реалното им извършване е установено с договори за правна помощ и квитанция за внесена държавна такса. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение