Решение № 4539 от 11.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2235/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на М. Бамбалов, подадена чрез процесуален представител адвокат А. Тинчев, против Решение 8170/28.12.2023 г., постановено по административно дело 2333/2023 г. по описа на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед ЛС-7/17.02.2023 на Началника на военно формирование 22620 - София. С оспорената заповед на основание чл.245, ал.1, т.8 ЗОВСРБ, на сержант М. Бамбалов - Командир на отделение във 2-ро отделение Ремонт на автомобилна и бронетанкова техника на цех Ремонт на автомобилна и бронетанкова техника на военно формирование 22620 София, е наложено дисциплинарно наказание уволнение и е прекратен договора му за военна служба, считано от 20.02.2023 г. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на съдебното решение като постановено при наличие на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се отмени заповедта. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа лично от М. Бамбалов и от пълномощника му адвокат Тинчев, с искане за уважаването й, и присъждане на разноски. Ответната страна Началникът на военно формирование 22620 София се явява лично и с юрисконсулт Д. Илкова, която в открито съдебно заседание и посредством писмен отговор оспорва касационната жалба и моли да бъде оставена без уважение. Претендира сторените разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага съдебното решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законово определения срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Съдът е отхвърлил подадената жалба, след като е извършил цялостна проверка за законосъобразност на оспорената заповед, съгласно изискванията на чл. 168 АПК. Развил е доводи за това, че заповедта е издадена от компетентен орган, в законоустановената форма, в съответствие с административнопроизводствените правила и при спазване на материалния закон, които напълно се споделят от настоящата инстанция. Първоинстанционният съд е установил правилно фактическата обстановка въз основа на събраните по делото доказателства, описал е подробно и точно всички относими за спора обстоятелства в хронологичен ред. Не е спорно, че заповедта е издадена от компетентен орган, надлежно упълномощен за това от Министъра на отбраната, в съответствие с разпоредбата на чл. 137, ал. 4 ППЗОВСРБ. Видно от подробното съдържание на заповедта е, че същата отговоря на изискванията за форма, регламентирани в чл. 148, ал. 1 и ал. 2 ППЗОВСРБ. При издаването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Извършена е служебна проверка при условията на чл. 246, ал. 2 ЗОВСРБ, при която са събрани доказателства, проверката е назначена с писмена заповед на командира на поделението, в което жалбоподателят служи, съставът на комисията, извършила проверката, е опреден съобразно изискванията на 142, ал. 3 ППЗОВСРБ. Спазени са изискванията на чл. 143, ал. 1 ППЗОВСРБ, като комисията е изготвила протокол за работата си със съответното съдържане, с приложени всички събрани доказателства и писмени обяснения. В изпълнение на чл. 144 ППЗОВСРБ командирът на поделението е провел беседа с жалбоподателя, на която е запознат с резултатите от проверката и е приел писмените му обяснения. Съставен е протокол, подписан от лицата, участвали в беседата съгласно чл. 144, ал. 2 ППЗОВСРБ, тоест са изпълнени и изискванията на чл. 246, ал. 4 от закона и на чл. 144, ал. 4 ППЗОВСРБ. Наказанието е наложено в сроковете, предвидени в чл. 249, ал. 1 ЗОВСРБ. Настоящият състав не установи незаконосъобразност на заповедта по смисъла на чл. 146, т. 2 и т. 3 АПК, поради което доводите на касационния жалбоподател в обратния смисъл са неоснователни. Оспорената заповед е издадена и при спазване на материалноправните разпоредби. Правното основание, послужило за издаване на процесната заповедта е разпоредбата на чл. 245, ал. 1, т. 8 ЗОВСРБ, която предвижда, че дисциплинарно наказание "уволнение" се налага задължително при явяване на военнослужещия в състояние, което не му позволява да изпълнява служебните си задължения, причинено от употреба на алкохол или от злоупотреба с наркотични вещества. След анализ на събраните по делото доказателства, съдът правилно е приел наличие на материално-правните предпоставки, посочени в цитираната норма. Установено е, че на 14.01.2023 г. М. Бамбалов е бил на работа в нетрезво състояние като с техническо устройство е установено 1.36 промила, а с химическа експертиза на кръвта наличието на алкохол се потвърждава. Отражението на количеството алкохол в кръвта върху състоянието му и невъзможността да изпълнява служебните си задължения се установява от представените писмени и гласни доказателства и от заключението на вещото лице по изслушаната съдебна токсикологична експертиза, според което наличието на алкохол в кръвта 1.36 промила, се изразява в емоционална неустойчивост, отслабване концентрацията на вниманието, забавени реакции, умерено изразени координационни нарушения и вегетативни смущения, като към същата степен отговоря и получения резултат от изследването на кръвната проба. Видно от представените по делото писмени доказателства, а именно: талон за медицинско изследване 001030; извадка от Дневник на Алкомер Дрегер Алкотест 7510, сер. ARJM-0184 с рег.1287/27.12.2016 г.; доклад 158; протокол 131-6-22 за резултати от последваща проверка на анализатор за алкохол в дъха Алкотест 7510, ARJM- 0184 и разпечатка от проба 831 от 14.01.2023 г. на Дрегер Алкотест 7510 ARJM-0184 е, че проверката за употреба на алкохолна оспорващия е извършена с годно техническо средство и е отчетена по надлежния ред. При така установените факти, които изпълват състава на чл. 245, ал. 1, т. 8 ЗОВСРБ, дисциплинарнонаказващият орган е бил длъжен да наложи най-тежкото дисциплинарно наказание. Разпоредбата е императивна и изключва свободната преценка на административния орган при определяне на наказанието, като я замества с преценката на законодателя за тежестта на извършеното деяние и необходимостта същото да бъде санкционирано с уволнение. Предвид изложените мотиви, неоснователни се явяват доводите за неправилност на решението по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Съдебният акт е постановен при правилно приложение и тълкуване на относимите материално-правни норми. Не се установиха допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, съдът е съобразил всички доказателства, анализирал ги е правилно и е постановил мотивиран съдебен акт, съобразен с изискванията на чл. 172а АПК. Решението е обосновано, като въз основа на правилно установените от съда обстоятелства, са възприети мотивирани и логически издържани правни изводи. Съдебното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и с оглед своевременно заявената претенция от ответника за присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 144 АПК, касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на Военно формирование 22620 - София сума в размер на 100 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,