Решение № 255 от 4.06.2013 г. на ВКС по н. д. № 723/2013 г.

Решение № 255 от 4.06.2013 г. на ВКС по н. д. № 723/2013 г., I н. о., НК, докладчик съдията Елена Величкова Производството е за възобновяване на нохд. № 1574/2012 г. на Окръжен съд гр. Пловдив образувано по искане на осъдения Г. П. Ц. В искането, което се поддържа в съдебно заседание лично и от защитник са направени оплаквания за съществени процесуални нарушения, нарушение на закона и явна несправедливост на наказанието определено на осъдения. Представителят на Върховната касационна прокуратура е на становище искането да се остави без уважение, тъй като при одобряване на споразумението на осъдения и обвинението няма допуснати нарушения, налагащи отмяна на съдебния акт. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С определение от 15.10.2012 г. постановено по нохд. № 1574/2012 г. по описа на Окръжен съд гр. Пловдив е одобрено споразумение между Окръжна прокуратура гр. Пловдив и защитата на подсъдимия тогава Г. П. Ц., за извършено от него на 11.10.2012 г. в [населено място], престъпление по чл. 199, ал. 1т. 4 НК вр. с чл. 198, ал. 1 НК вр. с чл. 18, ал. 1 НК, за което се съгласил да изтърпи наказание лишаване от свобода за срок от три години и девет месеца, при първоначален строг режим. ПО ИСКАНЕТО за възобновяване на осъдения Ц.: В многословна молба осъдения е изложил своята гледна точка на станалото на 11.10.2012 г. в [населено място], като твърди, че не е правил опит за грабеж, а просто се "сблъскал " със свидетелката Х., а защо се е скъсал синджира й не знае. В допълнение към молбата се твърди, че съда е допуснал съществено процесуално нарушение, като не е "изпълнил задължението си да извърши проверка, дали направеното изявление, че се признава за виновен се подкрепя от останалия доказателствен материал по делото, по безспорен и категоричен начин. На последно място се иска намаляване на наказанието до две години лишаване от свобода каквото било "първоначалното уверение на прокурора". Доводите са неоснователни. С цитираното по горе определение е одобрено споразумение в процедура по чл. 384 НПК вр. с чл. 381 НПК, след приключило бързо досъдебно производство по Глава ХХIV НПК. Категорично установено е по делото, че на инкриминираната дата Ц. е направил опит да извърши грабеж на златен синджир с висулка от св. Х., на стойност 390 лв., при условията на опасен рецидив, бил е заловен от св. П. и св. Г., в близост до мястото на което паднала пострадалата и предаден на органите на МВР или "доказателствения материал по делото ", изцяло подкрепя признанието на Ц. Предвид горното правилно съда е одобрил споразумението между прокурора и защитата на осъдения, тъй като същото не противоречи на закона и морала. Определеното наказание е при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК значително под предвидения в закона минимум и не е явно несправедливо по смисъла на чл. 348, ал. 5 НПК. Не без значение е и обстоятелството, че това не е първото споразумение сключено от осъдения с прокуратурата-/т. е. той е наясно с процедурата и последиците от нея /, а определеното наказание по предходното осъждане на Ц., със споразумение за престъпление по чл. 196, ал. 1 НК, е изтърпяно на 19.06.2012 г., само четири месеца преди 11.10.2012 г. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира постановеното определение при спазване на процесуалните правила и закона, наказанието на осъдения справедливо, а искането за възобновяване на нохд. № 1574/2012 г. на Окръжен съд гр. Пловдив изцяло неоснователно. Ето защо и на основание чл. 426 НПК вр. с чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение