Решение № 12438 от 20.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4453/2014 г.

Решение № 12438 от 20.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4453/2014 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Донка Тодорова Генчева, в качеството й на пълномощник на Тодор Георгиев Енков, гр. Копривщица, и е против Решение № 8/7.01.2014 г., постановено по адм. д. № 716/2013 г. по описа на Административен съд София област. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Тодор Георгиев Енков, чрез пълномощника му и негова дъщеря Донка Тодорова Генчева, против заповед № 110/10.05.2003 г. на кмета на община Копривщица, с която е одобрено изменението на дворищно-регулационната линия между УПИ ХIV-285 и УПИ ХIII-285 в кв. 11 по червените черти и знаци по приложената към тази заповед скица от плана на гр. Копривщица, област Софийска. Съдът е оставил без разглеждане жалбата като просрочена като е прекратил производството в тази му част и е отхвърлил жалбата, в часта й за претендираната нищожност на заповедта. Решението е валидно, правилно и законосъобразно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Заповедта е връчена на жалбоподателя на 28.05.2003 г., което обстоятелство е потвърдено и от допусната и приета по делото графическа експертиза. Правилно АССО е приел, че жалбата е недопустима в частта й, с която се претендира незаконосъобразност на акта, тъй като е просрочена. Верни са и изводите касателно искането за прогласяване на нищожност на оспорения административен акт. За да е нищожен един административен акт, той трябва да страда от важен, силен, тежък или съществен порок, водещ до такива радикални нарушения на законността, които да не могат да бъдат премирани дори и с временно и неокончателно действие на акта. В тази връзка нищожен административен акт може да бъде акт, издаден от некомпетентен орган или акт, издаден при материална незаконосъобразност, до степен да е лишен изцяло от законова опора - не е издаден нито въз основа на закон, нито въз основа на подзаконов нормативен акт, или е издаден при сериозно противоречие с такива, а съществено засяга права на своите адресати. Не се сочат, както в жалбата пред първоинстанционния съд, така и в касационната жалба, наличието на такива пороци. Такива пороци не се установяват. Заповедта е издадена от компетентен орган, съобразно хипотезата на чл. 129, ал. 2 ЗУТ, редакцията му към момента на издаването на акта - чл. 142, ал. 1 АПК. Липсва и материална незаконосъобразност, която евентуално да води до нищожност на акта като лишаваща го изцяло от законова опора. Относно касационните доводи за нищожност на решението на първоинстанционния съд. Решението е нищожно когато не е постановено от съд; постановено е от съд, но извън пределите на правораздавателната му власт; постановено е от незаконен състав; противоречи на основите на правовия ред, съставен от свръх-повелителни норми (например разпорежда постъпление); изпълнението му е правно и фактически невъзможно при никакви обстоятелства или е напълно неразбираемо, така че волята на съда не може да се изведе и чрез тълкуване. Ноторно е, че не е налице нито едно от визираните обстоятелства. Относно касационното възражение за присъдените разноски в полза на община Копривщица в размер на 400 лв. - неоснователно се твърди, че е следвало да се присъди минимално такова в размер на 150 лв съгласно Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгл. чл. 8, ал. 2 от Наредбата - за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес за дела по ЗУТ (т. 1) минималният размер е 600 лв. Останалите касационни доводи са досежно основания за незаконосъобразност на процесния административен акт и е недопустимо тяхното обсъждане по преклудирана жалба. В съдебното заседание от 23.09.2014 г. процесуалният представител на община Копривщица е направил искане за присъждане на сторените пред настоящата инстанция съдебни разноски, което следва да бъде сторено, с оглед изхода на делото. Представено е пълномощно от 22.04.2014 г. и договор за правна защита и съдействие № 0390793 от същата дата, видно от който е, че е договорено възнаграждение за един адвокат в размер на 600 лв, платено изцяло и в брой. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав