Решение № 6881 от 26.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1762/2009 г.

Решение № 6881 от 26.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1762/2009 г., II о., докладчик съдията Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от пълномощник на Сдружение с нестопанска цел "Национална мрежа за бизнес и развитие", гр. София, срещу решение № 933/27.11.2008 г. , постановено по адм. дело № 3992/2008 г. на Административен съд София-град, с което е отхвърлена, като неоснователна, жалбата му против заповед № ДК-23-93/11.04.2008 г. на Началника на Столична РДНСК, за забрана ползването на строеж (смяна предназначението) на ап. № 40, находящ се във вх. "Б" на жилищна сграда, изградена в УПИ VI-139-142, кв. 3а, по плана на гр. София, м. "Драгалевска спирка", с административен адрес ул. "Русалийски проход" № 1-5, район "Лозенец", който не е въведен в експлоатация по установения ред. Решението се счита неправилно, претендира се отмяната му. Ответните страни - Началник на Столична РДНСК и собственика на апартамента Гергана Асенова Юрукова, не са възразили по жалбата. В съдебното заседание страните, своевременно уведомени, не изпращат представители. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Не са спазени изискванията на чл. 38 ЗУТ за промяна в предназначението на апартамента, поради което на основание чл. 178, ал. 4 ЗУТ, законосъобразно е забранено ползването му. Върховният административен съд, в настоящия си състав при второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е депозирана в срок от надлежна страна, процесуално е допустима. По съществото си същата е неоснователна. За да отхвърли жалбата, първостепенният съд е изложил обосновани съображения за законосъобразност на процесния административен акт, обективирал забраната за ползването на апартамент като офис, които се споделят изцяло от настоящата инстанция. С основание жалбата е била приета като допустима, въпреки, че собственикът на апартамента не е оспорил заповедта. Съобразен е бил фактът, че сдружението - жалбоподател е участник в административното производство пред РДНСК, проверката е осъществена в присъствието на управителя му, били са му връчени и констативния акт и заповедта, в която СНЦ е посочено като извършител, обсъждани са били и постъпилите от него възражения. В съответствие с разпоредбата на чл. 178, ал. 1 от ЗУТ, не се разрешава да се ползват строежи или части от тях, преди да са въведени в експлоатация от компетентния орган по чл. 177 ЗУТ . На основание чл. 178, ал. 5 ЗУТ е съставен констативен акт, в който е установено, че процесният апартамент се ползва за нежилищни нужди от дружеството, съгласно подписан договор за наем и тези констатации не са надлежно оборени. Възражението на касатора, че ползването не е за офис, а за други цели - за провеждане на "професионални обучения, презентации и семинари", звучи несериозно, (излишно е да се обсъжда какво се влага в понятието ползване на апартамент като жилище) и не съставлява основание за отмяна на решението, а оттам и на административния акт. Освен това действително в случая не са изпълнени условията на чл. 38, ал. 3 ЗУТ, тъй като в съществуваща жилищна сграда, с режим на етажна собственост, се допуска промяна на предназначението на жилищно помещение, или на самостоятелно жилище, в друго такова - в кабинет за здравни нужди, за офис (какъвто е настоящия случай), или за ателие за индивидуална творческа дейност, свързано с достъп на външни лица в сградата, при определени условия, които безспорно не са изпълнени. Не се споделя и оплакването, че строеж по смисъла на закона не е налице - съгласно § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ , за строежи са считат не само строително-монтажните работи, но и "укрепителни, възстановителни, консервационни. . . и преустройства с или без промяна на предназначението". Точното правно основание за издаването на акта - ал. 4 на чл. 178 ЗУТ, от една страна е във връзка с посочената ал. 1 на същия текст, а от друга страна се извлича и от правилно установените в случая фактически основания. Заповедта е мотивирана в достатъчна степен и правото на защита срещу нея не е нарушено. При тези данни, законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че заповедта за забрана на ползването на процесния строеж е издадена при спазване на материалноправните и процесуалноправните изисквания на закона - правилна е и се споделя преценката, че същата е законосъобразна, поради което и не са налице отменителните основания по чл. 209, ал. 1, т. 3 АПК, решението следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,