Решение № 5232 от 3.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5866/2015 г.

Решение № 5232 от 3.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5866/2015 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Басейнова дирекция за управление на водите в Източнобеломорски район с център П. (БДУВИБР), срещу Решение № 630 от 25.03.2015 г., постановено по адм. д. № 3448 по описа на Административен съд - П. (АСПв) за 2014 г., 18 състав. С обжалваното решение е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане № 6 от 17.11.2014 г. (АУПДВ), издаден от директора на БДУВИБР, с който на "П. А. Л. - БГ" ЕООД са установени по основание и размер задължения, както следва: от 1.04.2008 г. до 31.12.2008 г. - главница 1350,00 лв. и лихва 828,53 лв.; от 1.01.2009 г. до 31.12.2009 г. - главница 1800,00 лв. и лихва 885,93 лв.; от 1.01.2010 г. до 31.12.2010 г. - главница 1800,00 лв. и лихва 700,09 лв.; от 1.01.2011 г. до 31.12.2011 г. - главница 1800,00 лв. и лихва 513,96 лв.; от 1.01.2012 г. до 31.12.2012 г. - главница 2400,00 лв. и лихва 398,28 лв. и от 1.01.2013 г. до 31.12.2013 г. - главница 2400,00 лв. и лихва 154,40 лв., представляващи дължима сума за водовземане по Разрешително за водовземане от повърхностни води № 31160043 от 16.06.2011 г. (стар № 300137 от 17.03.2003 г.), продължено с Разрешително № 300137 от 30.08.2007 г., последно продължено с Решение № РР-1263 от 16.06.2011 г., издадено от директора на БДУВИБР и на "П. А. Л. - БГ" ЕООД са присъдени разноски в размер на 926,00 лв. В касационната жалба се твърди постановяване на съдебното решение предмет на контрол, при наличието на всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касационният жалбоподател не оспорва установената по делото фактическа обстановка, но не възприема направените от съда изводи във връзка с недължимостта на таксата за водовземане за целта аквакултури поради твърдяно погрешно тълкуване и прилагане на разпоредбите на Закона за водите. По подробно изложени съображения се иска отмяната на обжалваното съдебно решение. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се явява, но се представлява от редовно упълномощен юрисконсулт, който от негово име поддържа жалбата. По същество иска да бъде уважена. Представя писмени бележки, в които излага допълнителни съображения и оспорва искането за присъждане на разноски. Ответната страна "П. А. Л. - БГ" ЕООД се представлява от упълномощен адвокат, който от негово име оспорва жалбата, а по същество моли отхвърлянето й. Представя писмени бележки, в които заявява и искане за присъждане на сторените разноски в касационното производство. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното съдебно решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество касационната жалба е частично основателна. Установено е от съда, че по силата на цитираните по-горе разрешителни на "П. А. Л. - БГ" ЕООД е разрешено да водовзема от повърхностен воден обект: р. Широколъшка, десен приток на р. Въча, в землището на кв. Настан, община Д., област Смолянска, с цел на водовземането: риборазвъждане (аквакултури и свързаните с тях дейности), с лимит на ползваната вода: 2,4 млн. м3/г., място на водоползването: рибарник "Д. № 2", находящ се в местността "Китово ханче", на десния бряг на р. Широколъшка, землище на с. Н., общ. С., стопанисван от посоченото дружество. Поради неизпълнение на задължението за заплащане на такса съгласно разрешителното, с Писмо изх. № ПО-02-139/25.08.2014 г., на основание чл. 182 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, административният орган е уведомил дружеството доброволно да заплати дължимата сума за периода от 1.04.2008 г. до 31.12.2013 г., общо в размер на 11550,00 лв. и съответната лихва за забава. От "П. А. Л. - БГ" ЕООД е направено възражение за недължимост на сумите. Предвид изтичане на срока за доброволно изпълнение на задължението и непогасяване на същото, бил издаден оспореният пред АСПв акт. Съдът е приел, че спорният АУПДВ е издаден от компетентен орган, в кръга на правомощията му и в предвидената от закона форма, като в хода на административното производство не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Актът е издаден след изпратена покана за доброволно изпълнение и поради непогасяване на задължението. По същество е направил извод за неговата незаконосъобразност. След анализ на приложимите разпоредби от Закона за водите, съдът е направил извод, че "П. А. Л. - БГ" ЕООД отговаря на посочените в закона основания за освобождаване от такса за използване на водите: той дължи такса за водовземане от повърхностни води, защото това е отразено в предоставеното му разрешително, но доколкото целта на водовземането е риборазвъждане, което изцяло попада в дефиницията на понятието "аквакултури", съгласно Закона за рибарството и аквакултурите, след изменението на Закона за водите с ДВ, бр. 36/2008 г., в сила от 8.04.2008 г., жалбоподателят не дължи заплащане на таксите за водовземане за периода от 1.04.2008 г. до 31.12.2013 г. Посочил е, че що се отнася до аквакултури и свързаните с тях дейности, те са освободени от заплащане и на двата вида такси: на такса за водовземане на основание чл. 194, ал. 7, т. 4 ЗВ и от такса за ползване на воден обект - поради отпадането на б. "б" от чл. 194, ал. 1, т. 2 ЗВ (изм. ДВ, бр. 36/2008 г.). С оглед така възприетото, съдът е отменил АУПДВ като постановен в нарушение на материалния закон. Пред първоинстанционния съд е оспорен от настоящия ответник по касация АУПДВ № 6 от 17.11.2014 г., издаден от директора на БДУВИБР, с който са установени по основание и размер задължения на "П. А. Л. - БГ" ЕООД по Разрешително за водовземане от повърхностни води № 31160043 от 16.06.2011 г. (стар № 300137 от 17.03.2003 г.), продължено с Разрешително № 300137 от 30.08.2007 г., последно продължено с Решение № РР-1263 от 16.06.2011 г., издадено от директора на БДУВИБР за периода 1.04.2008 г. - 31.12.2013 г. в размери, както следва: от 1.04.2008 г. до 31.12.2008 г. - главница 1350,00 лв. и лихва 828,53 лв.; от 01.01.2009 г. до 31.12.2009 г. - главница 1800,00 лв. и лихва 885,93 лв.; от 1.01.2010 г. до 31.12.2010 г. - главница 1800,00 лв. и лихва 700,09 лв.; от 1.01.2011 г. до 31.12.2011 г. - главница 1800,00 лв. и лихва 513,96 лв.; от 1.01.2012 г. до 31.12.2012 г. - главница 2400,00 лв. и лихва 398,28 лв. и от 1.01.2013 г. до 31.12.2013 г. - главница 2400,00 лв. и лихва 154,40 лв. Неоснователни са възраженията на касационния жалбоподател срещу направения от първоинстанционния съд прочит на приложимите към спорната хипотеза материалноправни разпоредби. Наред с това, във връзка с изложеното в касационната жалба досежно приложението на чл. 194, ал. 8 ЗВ (в относимата редакция, сега ал. 12), настоящият състав намира, че посочената разпоредба регламентира само един от случаите, в които не се заплаща такса и то за управление на рибните ресурси, която е неотносима към настоящия случай. Съгласно редакцията на чл. 194, ал. 1 ЗВ, публ. ДВ, бр. 65 от 2006 г. за правото на използване на водите, дължима е била такса за водовземане по т. 1 и такса за ползване на воден обект за аквакултури и свързаните с тях дейности - по т. 2, б. "б". С изменението на ЗВ, публ. ДВ, бр. 36 от 2008 г. са направени две изменения в чл. 194 от него: отпада б. "б" на чл. 194, ал. 1, т. 2 ЗВ, с което отпада задължението за плащане на такса за ползване на воден обект за аквакултури и свързаните с тях дейности. Второто изменение е приетата нова т. 4 на чл. 194, ал. 7 ЗВ (в относимата редакция, сега ал. 11), съгласно която такса за водовземане по ал. 1, т. 1, б. "а" и "б" не се заплаща в случаите по чл. 46, ал. 1, т. 2 ЗВ, а именно - за аквакултури и свързаните с тях дейности. Следователно с въведените две промени в разпоредбата на чл. 194 ЗВ през 2008 г. е отпаднало задължението за заплащане на такса за водовземане на основание чл. 194, ал. 7, т. 4 от ЗВ (в относимата редакция, сега ал. 11) и на такса за ползване на воден обект - поради отпадането на б. "б" от чл. 194, ал. 1, т. 2 ЗВ (изм., ДВ, бр. 36 от 2008 г.), когато се отнася за аквакултури и свързаните с тях дейности. Възприетото в този смисъл от първоинстанционния съд се споделя от настоящия състав. Ето защо, преценката на съда за незаконосъобразност на АУПДВ досежно определените задължения за следните периоди: от 1.01.2009 г. до 31.12.2009 г. - главница 1800,00 лв. и лихва 885,93 лв.; от 1.01.2010 г. до 31.12.2010 г. - главница 1800,00 лв. и лихва 700,09 лв.; от 1.01.2011 г. до 31.12.2011 г. - главница 1800,00 лв. и лихва 513,96 лв.; от 1.01.2012 г. до 31.12.2012 г. - главница 2400,00 лв. и лихва 398,28 лв. и от 1.01.2013 г. до 31.12.2013 г. - главница 2400,00 лв. и лихва 154,40 лв. е направена в съответствие с приложимия материален закон. Решението в тази част е правилно и следва да остане в сила като валидно и допустимо. Неправилно обаче съставът на АСПв е приел, че на основание посочените изменения на приложимите разпоредби от ЗВ, които в съответствие с чл. 5, ал. 5 от Конституцията на Р. Б. са в сила, считано от 8.04.2008 г., спорният АУПДВ следва да бъде отменен изцяло, тоест включително за периода 1.04.2008 г. - 7.04.2008 г. Според изложеното в съдебното решение съдът е приел, че след изменението на ЗВ с бр. 36/2008 г., в сила от 8.04.2008 г., "П. А. Л. - БГ" ЕООД не дължи заплащането на таксите за водовземане за периода от 1.04.2008 г. - 31.12.2008 г. Така приетото от съда досежно таксата за водовземане за периода 1.04.2008 г. - 7.04.2008 г., вкл. е необосновано доколкото на посочените по-горе изменения не е придадено обратно действие с изрична законова разпоредба и не се констатира да е предвидено преуреждане на тези въпроси за предходни периоди. Следователно за периода от 1.04.2008 г. до 7.04.2008 г. такса е дължима и ако същата не е платена, е налице основание за установяване на задължение с АУПДВ. Тъй като съдът не е съобразил това и е постановил отмяната на АУПДВ, вкл. относно целия период (1.04.2008 г. - 31.12.2008 г.) и размер на установеното задължение за този период, решението му в частта, с която АУПДВ е отменен за периода 1.04.2008 г. - 31.12.2008 г. за установено задължение в размер на 1350,00 лв. и лихва в размер на 828,53 лв. следва да се отмени като неправилно. Предвид забраната за фактически установявания по чл. 220 АПК и необходимостта да се установят факти, за които събирането на писмени доказателства не е достатъчно (чл. 222, ал. 2, т. 2 АПК), в тази част делото следва да се върне за разглеждане на друг състав от АСПв. При новото разглеждане съдът следва да съобрази наличните по делото данни и доказателства за извършено плащане за такса за водовземане за 2008 г. от "П. А. Л. - БГ" ЕООД в размер на 450,00 лв. и с помощта на специални знания (като назначи съдебна експертиза) в съответствие с правомощията си по чл. 171, ал. 2, изр. второ АПК, да извърши преценка налице ли е неплатено задължение за периода 1.04.2008 г. - 7.04.2008 г., като при положителен отговор определи неговия размер за този период, ведно с лихвата. Считано от 8.04.2008 г. до 31.12.2008 г. съобразно указанията по тълкуването и приложението на посочените по - горе разпоредби, такса за водовземане от "П. А. Л. - БГ" ЕООД по цитираното по-горе разрешително за водовземане не се дължи. Обжалваното решение следва да бъде отменено и в частта, с която БДУВИБР е осъдена да заплати на "П. А. Л. - БГ" ЕООД, с ЕИК ********* разноски за сумата над 791,79 лв. до присъдените такива в размер на 926,00 лв. при съобразяване изхода на спора в частта, която окончателно се разрешава с настоящото решение. Наред с това, предвид направеното от ответника по касация искане, БДУВИБР следва да бъде осъдена да му заплати и разноски в размер на 837,96 лв. при съобразяване изхода на спора в касационното производство и представените по делото доказателства за договарянето и реалното изплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 980,00 лв. По разноските в останалата част ще се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо и второ АПК и чл. 222, ал. 2, т. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,