Решение № 13076 от 29.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8389/2017 г.

Решение № 13076 от 29.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8389/2017 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Н. Азиз, подадена чрез особения му представител адв. В. Димитров от АК Хасково, срещу Решение № 232 от 07.06.2017 г., постановено по адм. дело № 127/2016 г. на Административен съд - гр. Хасково (АС Хасково). В жалбата се счита обжалваното решение за неправилно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, което е довело да нарушение на материалния закон и необоснованост. Моли да се отмени решението и на основание чл. 222, ал. 2 от АПК се върне делото на друг състав на първоинстанционния съд. Касационният жалбоподател Н. Азиз, в съдебно заседание, чрез особения му представител адв. В. Ненов счита, че атакуваното решение е постановено при непълнота на доказателствата и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Моли за неговата отмяна и да се уважи жалбата по изложените в нея съображения. Ответникът Министерство на правосъдието – София в писмен отговор на касационната жалба, депозиран от юрк. Чолаков – процесуален представител на ГДИН към Министерство на правосъдието и Становище от 17.09.2018 г. моли да се остави без уважение касационната жалба като неоснователна и се потвърди обжалваното решение, като правилно и законосъобразно. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира, че по делото не е доказано незаконосъобразно бездействие от страна на ответника. Счита решението на първоинстанционния съд за правилно и законосъобразно и моли като такова да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. АС Хасково е сезиран с искова молба на Н. Азиз срещу Министерство на правосъдието – гр. София, с която е предявена претенция с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ с цена на иска 30 000 (тридесет хиляди) лева. Ищецът твърди, че поради неспазване на вменените задължения от страна на администрацията на ареста Хасково, е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания в периода 24.06.2006 г. – 03.01.2007 г. Счита вредите за причинно-следствен резултат от действия и бездействия на администрацията на ареста, които противоречат на чл. 3 от ЕКПЧ. С обжалвания съдебен акт - Решение № 232 от 07.06.2017 г., постановено по адм. дело № 127/2016 г. на Административен съд - гр. Хасково е ОТХВЪРЛЕН като неоснователен предявения от Н. Азиз срещу Министерство на правосъдието на Република България, иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за сумата 30 000 (тридесет хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди при престоя на ищеца в Следствения арест гр. Хасково за периода от 24.06.2006 г. до 03.01.2007 г. За да достигне до този резултат АС Хасково приема за безспорно доказано, че той не е пребивавал в килия № 4, като не са установени и обстоятелства по ал. 1 на чл. 284 от ЗИНЗС и предвидената в ал. 5 на същия член презумпция за настъпване на неимуществени вреди за ищеца, поради което същата следва да се счита оборена в случая. Намира, че в конкретния случай от ответника е направено изрично възражение за погасяване по давност на исковата претенция, в съответствие с разпоредбата на чл. 120 от ЗЗД. Предвид това адм. съд приема, че след като от 03.01.2007 г. до датата на предявяване на иска 23.03.2016 г. е изтекла петгодишна давност, то вземането следва да се счита погасено и искът подлежи на отхвърляне. Настоящата съдебна инстанция намира постановеното решение за правилно, а подадената срещу него касационна жалба за НЕОСНОВАТЕЛНА. Визираните в жалбата обстоятелства не представляват съществено нарушение на съдопроизводствените правила и не обуславят отмяна на обжалваното решение. Развилият се пред адм. съд процес е реализиран при спазване на процесуалните права на страните и в съответствие с предвиденото съдебно производство. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател, че решението е неправилно, поради необоснованост като постановено в противоречие с доказателствата по делото. Решаващият съд е събрал относимите доказателства, които е анализирал поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно приложимата правна уредба. Неоснователни са твърденията на касационния жалбоподател, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон. В случая е предявен иск по чл. 204, ал. 4 от АПК за заплащане на обезщетение на вреди в резултат на незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията. Същият е предявен на 23.03.2016 г., над 9 години след процесния период от 24.06.2006 г. до 03.01.2007 г. Според правната теория погасителната давност представлява период от време с изтичането, на който се погасява възможността за събиране на едно вземане, като се използва гарантирания от държавата принудителен ред. По закон давността не се прилага служебно, поради което длъжникът трябва да възрази и да заяви изрично пред съответния орган, че задължението му е погасено по давност. Съобразно § 1 ЗОДОВ за неуредените в закона хипотези, включително погасителната давност, се прилагат общите разпоредби на гражданските закони. Съгласно чл. 110 ЗЗД давността за предявяване на иск по ЗОДОВ, с оглед липсата на специална разпоредба в самия закон е 5 години. В Тълкувателно Решение № 3 от 22.04.2004 г. по Тълкувателно дело № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС е приет кой е началният момент на погасителната давност при исковете за обезщетение от причинени вреди от незаконни действия, респективно бездействия на административния орган. В конкретния случай, след като от ответника е направено изрично възражение за погасяване по давност на исковата претенция, в съответствие с разпоредбата на чл. 120 от ЗЗД, правилно съдът приема, че от 03.01.2007 г. до датата на предявяване на иска 23.03.2016 г. е изтекла петгодишна давност. При наличието на изтекъл пет годишен давностен срок и релевирано възражение от ответника, претендираното вземане следва да се счита погасено и искът подлежи на отхвърляне. При наличието на изтекла погасителна давност относно претенцията не е необходимо обсъждане на останалите въпроси от процесното правоотношение. С оглед пълнота следва да се споделят и доводите на адм. съд, че в хода на процеса не са представени доказателства, които да докажат твърденията на ищеца. Дългият период от над 9 години на процесуално бездействие, което се санкционира от института на давността, несъмнено е допринесъл за несъстоятелността на твърденията на ищеца. След като твърденията от исковата молба са несъстоятелни и остават изцяло недоказани следва да се приеме, че не е налице бездействие на администрацията на МП. Това обуславя липсата на основания по чл. 4 от ЗОДОВ и отхвърляне на иска като неоснователен, както правилно е приел и адм. съд. Обжалваното решение като правилен съдебен акт следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд - трето отделение,