Решение № 3193 от 10.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14530/2008 г.
ВАСVI отделение10.03.2009 г.докладчик т Милка Панчева
Диспозитив
Оставя в сила решение № 861 от 8.10.2008 г., постановено по адм. д. № 919/2008 г. по описа на Административен съд гр. Бургас. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 3193 от 10.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14530/2008 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 861 от 08.10.2008 г., постановено по адм. д. № 919/2008 г. Административен съд гр. Бургас е отхвърлил жалбата на Здравко Недев Стойчев против решение № 32 от 21.05.2008 г., издадено от директора на РУ "СО" гр. Бургас. Срещу това решение е подадена касационна жалба от Здравко Недев Стойчев от гр. Бургас с молба да бъде отменено като неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. В съдебно заседание страните, редовно призовани, не се представляват. Представителят на върховна административна прокуратура счита касационната жалба за подадена в срок от легитимирано лице, поради което е допустима, а по същество е неоснователна. Върховният административен съд прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, а разгледана по същество, за неоснователна. По делото не е спорно, че жалбоподателят получава лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, отпусната с разпореждане № 0301145 от 28.05.1999 г., считано от датата на инвалидизиране - 10.07.1998 г., въз основа на подадено заявление от Здравко Стойчев вх. № 1441/31.03.1999 г. Със заявление вх. № 8056 от 12.03.2008 г. Стойчев е поискал отпускане на лична пенсия за инвалидност поради трудова злополука и професионална болест. Разпореждането на длъжностното лице в РУСО - Бургас, с което на жалбоподателя е отказано отпускането на лична пенсия за инвалидност поради трудова злополука и професионална болест, е обезсилено с оспорения административен акт като издадено в нарушение на чл. 27, ал. 2, т. 1 АПК при влязъл в сила административен акт между същите страни със същия предмет - жалбоподателят получава пенсия за инвалидност поради общо заболяване, отпусната през 1999 г. с влязло в сила разпореждане, с което изрично е отказано отпускане на лична пенсия за трудова злополука. Както пред първата съдебна инстанция, така и пред настоящата инстанция, жалбоподателят не представя доказателства, свързани с хипотезите на чл. 99 от КСО, при които специалния закон допуска изменяне или отменяне на влязло в сила разпореждане. Тези хипотези са изчерпателно изброени в шест точки, а именно: 1. пенсионерът представи нови доказателства за придобит трудов стаж, осигурителен доход, гражданско състояние и др.; 2. пенсията е отпусната въз основа на неистински или подправен документ или на документ с невярно съдържание; 3. инвалидността, за която е отпусната пенсията, е причинена умишлено от лицето или в резултат на извършено от него умишлено престъпление; 4. смъртта на наследодателя, от когото е получена пенсията, е причинена умишлено от наследника или е в резултат на извършено от него умишлено престъпление; 5. пенсията е неправилно отпусната или неправилно е отказано отпускането й; 6. пенсията е определена в по-голям или в по-малък размер. Следователно, правилно пенсионният орган е приел с разпореждане № 750922/04.04.2008 г., че няма правно основание за отпускане на лична пенсия за ИОЗ поради трудова злополука и професионално заболяване и е отказал нейното отпускане. По-горестоящият административен орган се е произнесъл с решение, в което се е позовал на общи норми от АПК, без да съобрази специалните норми от КСО, даващи право на лицата с отпусната пенсия да искат изменение на влезлите в сила административни актове - разпорежданията във връзка с отпускане или отказ за отпускане на пенсия. Обжалваното пред него разпореждане не е следвало да бъде обезсилено, както правилно е отбелязал и първоинстанционния съд. Но поради липса на материалноправни предпоставки за отмяна на оспорения административен акт, независимо от допуснатото несъществено процесуално нарушение, правилно жалбата на Здравко Стойчев против решението на директора на РУ "СО" гр. Бургас е отхвърлена, тъй като се явява неоснователна. Обжалваното решение на АС-Бургас за липса на правни предпоставки на Здравко Стойчев да бъде признато право на лична пенсия за ИОЗ поради трудова злополука и професионално заболяване, по своя краен извод като правилно и следва да бъде оставено в сила. Не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за неговата отмяна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,