Решение № 11375 от 21.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 7845/2023 г.

Производството е по реда на чл.239 т.5 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по искане на отмяна от В. Терзиев, гр. София, чрез процесуалния представител на основание чл.239 т.5 от АПК на определение 4613 от 5.4.2023г., постановено по гражданско дело 2802 от 2023г. и определение 1649 от 13.6.2023г., постановено по адм. дело 1138 от 2023г. на Административен съд Варна. Твърди се нарушение на процедурата от страна на съда по начин, който препятства възможността за надлежно представителство и процесуална защита. Иска се отмяна на посочените определения и да се върне делото за ново разглеждане на друг състав на съда. Възражение от 26.07.2023г. е подадено от С. Лазаров, чрез процесуалния представител адвокат Костов срещу така подаденото искане за отмяна на основание чл.239 т.3 от Административнпроцесуалния кодекс. Изложени са подробни доводи за правилност на определенията. Претендира присъждане на разноски за тази инстанция в това производство в размер на адвокатското възнаграждение в размер на 1000 лв. Върховният административен съд, четвърто отделение като взе предвид разпоредбите на чл.237 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, приема за установено следното: Искането е подадено в сроковете по чл.240 от АПК и от надлежна страна лицето, подало искането за отмяна на посоченото основание е жалбоподател в производството пред районния съд Варна . Разгледано по същество е неоснователно по следните съображения: Разпоредбата, на която В. Терзиев обосновава своето искане за прилагане на извънреден способ за проверка на съдебни актове е чл.239 т.5 от Административнопроцесуалния кодекс . Същата касае отмяна на влязъл в сила акт, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Изцяло в искането се развиват и поддържат съображения, които касаят касационната проверка на определенията, не се развиват доводи относно посочените предпоставки за отмяна на актовете. Стабилитетът на съдебните актове предполага само изключения, твърдяни и доказани по определен начин и в определени срокове. Твърденията за липса на указания към жалбоподател пред районен съд са предмет на касационна проверка на административния съд във Варна и не са основание за отмяна по смисъла на чл.239 т.5 от АПК. Поради което искането за отмяна се явява неоснователно и следва да бъде отхвърлено. По изложените съображения, Върховният административен съд, четвърто отделение