Решение № 9088 от 11.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5672/2017 г.

Решение № 9088 от 11.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5672/2017 г., VIII о., докладчик съдията Мария Радева Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК вр. с чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Н. Б. Т. в качеството си на ЕТ "Аптека 6 - Н. Т.", подадена чрез адв. Г. Т., против решение № 55/01.03.2017 г. на Административен съд - В. Т., постановено по адм. д. № 692 по описа за 2015 г. на този съд. В частта с която е отхвърлена жалбата на едноличния търговец срещу Ревизионен акт № Р-07-1401663-091-001/20.03.2015 г. на органи по приходите на ТД на НАП - гр. В. Търново, потвърден с Решение № 320/30.07.2015 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - В. Т. при ЦУ на НАП, с който по реда на чл. 122 от ДОПК е определен облагаем оборот по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС за всички ревизирани периоди и е начислен допълнително ДДС общо в размер на 39 558,98 лв. и лихви в размер на 13 956,59 лв. за данъчни периоди от 01.01.2009 г. до 31.05.2009 г. и от 15.06.2010 г. до 31.07.2013 г. и в частта по ЗДДФЛ допълнително са определени задължения за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2008 г. в размер на 251,95 лв. и лихви в размер на 154,76 лв., за 2012 г. в размер на 107,89 лв. и лихви в размер на 20,69 лв., както и за данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2008 г. в размер на 1 115,84 лв. и лихви в размер на 630,12 лв., за 2009 г. в размер на 36,48 лв., за 2010 г. в размер на 580,42 лв. и лихви в размер на 196,82 лв., за 2011 г. в размер на 987,55 лв. и лихви в размер на 265,52 лв. и за 2012 г. в размер на 661,16 лв. и лихви в размер на 110,42 лв. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения подробно изложени в жалбата касаторът моли за отмяна на съдебното решение и присъждане на разноски по делото. Ответникът по касация - Дирекция "ОДОП" - гр. В. Търново при ЦУ на НАП редовно призован, не се явява и не се представлява. По делото е постъпил отговор на касационна жалба, изготвен от юрк. М., в който са изложени подробни аргументи за неоснователност на касационната жалба. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба, правилността на решението на релевираното основание и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок, поради което е процесуално допустима. По същество жалбата е неоснователна. С оспореният решение административен съд В. Т. е отменил ревизионния акт в частта относно задълженията по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2008 г. в размер над 218,25 лева и съответните лихви за просрочие, както и задълженията за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2012 г. в пълен размер на 107,89 лева и съответните лихви за просрочие. В тази част на решението не е постъпила касационна жалба, поради което същото остава в сила. В останалата част решението е оспорено от Н. Т. в качеството й на едноличен търговец. За да достигне до тези изводи административният съд, като е разгледал подробно приложените по делото доказателства в частта по ЗДДС е приел, че реално са осъществени доставки на стоки - лекарства и други фармацевтични продукти, по смисъла на чл. 6 от ЗДДС към жалбоподателката по процесните фактури, издадени от доставчиците: "Фьоникс фарма" ЕООД, "Софарма трейдинг" АД, "Биомеда 2000" ЕООД, "Стинг" АД, "Б. Б." ЕООД, "Е. Е. Д. фарма България" ЕАД, "Хигия" ЕАД и "Амперел" ООД. След като посочените доставки са извършени и стоките са получени от Т., то фактурите за тях са издадени основателно и като такива подлежат на осчетоводяване както при доставчиците, така и при получателя им. След като това е така и процесните стоки не са налични в аптеката, то логично е последващото им разходване чрез облагаеми доставки по ЗДДС и съответно генерирането на приходи от продажбата им, които са укрити, но като реализирани следва да участват при формирането на данъчната основа по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ, предвид отпадането на обстоятелствата за облагане с патентен данък (оборотът превишава 50 000 лева). Ето защо, правилно приходната администрация не само е начислила ДДС за последващата реализация на незаприходените стоки чрез облагаеми доставки по ЗДДС, но и е увеличила отчетените разходи с общата стойност на закупените, но незаприходени стоки, и приходите - с укритите такива от последващата им реализацията, като е определила съответно нетно увеличение на данъчната основа за съответните данъчни периоди и в резултат на това задълженията - предмет на обжалване по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Настоящият състав на касационната инстанция намира, че възприетата от съда фактическа обстановка е съобразена с доказателствата по делото. При постановяване на решението си съдът не е допуснал нарушение на материалния закон и твърдяните от касатора съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които да налагат връщане на делото за ново разглеждане. Неоснователни са наведените в жалбата възражения за допуснати процесуални нарушения при възлагане на ревизията по особения ред на чл. 122 от ДОПК. Съдът е извършил проверка и правилно е заключил, че ревизията е възложена законосъобразно, спазени са всички императивни изисквания за извършване на ревизията по този ред. Оплакванията в касационната жалба, че неправилно в заповедта за възлагане на ревизията и последващите заповеди за изменение, не е посочено, че ревизията ще се извърши по реда на чл. 122 от ДОПК са неоснователни. В процесуалния закон е предвиден ред за извършване на ревизията, както и за предпоставките и условията при наличието на които следва да се премине по реда на чл. 122 от ДОПК. В настоящия случай, както съдът правилно е посочил, касаторът е бил уведомен с Уведомление № Р-07-1401663-113-01/29.10.20914 г., връчено на 03.12.2014 г., че ревизията ще бъде извършена по реда на чл. 122 от ДОПК. Заедно с уведомлението е връчено и Уведомление по чл. 17, ал. 1, т. 2 от ДОПК и ИПДПОЗЛ № Р-07-1401663-040-01/29.10.2014 г., с което са изискани попълнени декларации по чл. 124, ал. 3 от ДОПК за ревизираните периоди. Съдът подробно и ясно е изложил фактическата обстановка, като е разграничил основния спорен момент между страните - налице ли са установените предпоставки за ревизия по чл. 122 от ДОПК, а именно: т. 2, т. 4 и т. 7 на ал. 1 от същата разпоредба. От събраните по делото доказателства се потвърди наличието на горепосочените хипотези, а именно наличие на несъответствие между доказаните доходи и имуществото на лицето и са налице данни за укрити доходи и приходи. В хода на ревизията след извършен анализ на всички събрани доказателства е установено, че ЕТ "Аптека 6 - Н. Т." е получил действително стоки по общо 2106 броя фактури от доставчиците - "Фьоникс фарма" ЕАД, "Софарма трейдинг" АД, "Биомеда 2000" ЕООД, "Стинг" АД, "Б. Б." ЕООД, "Аришоп фарма" АД, "Хигия" ЕАД и "Амперал" ООД, като тези стоки са продадени от ревизирания търговец, без да са заприходени в счетоводството му /заедно с 89 броя кредитни известия, издадени от същите лица/ и без да са отчетени приходите от продажбата им. Така установеното обстоятелство осъществява хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ДОПК, а именно налице са данни за укрити приходи и воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане за всички ревизирали периоди. Установяването на някоя от хипотезите по чл. 122, ал. 1 от ДОПК, обуславя прилагането на ал. 2 от същата разпоредба и определяне на основите за облагане на лицето по този особен ред. Основните възражения на касатора са, че при ревизията и в хода на съдебното обжалване не са събрани доказателства, които да доказват, че процесиите фактури обективират реално получени доставки от страна на ЕТ "Аптека 6- Н. Т.". Според посоченото в касационната жалба допуснати са процесуални нарушения при събиране на доказателствата в хода на съдебното дирене, включително приемане на оспорените съдебно-графическа експертиза и тройна съдебно-графическа експертиза. Съдът правилно е преценил, че обстоятелството, че едноличният търговец не е осчетоводил фактурите, издадени от горепосочените доставчици е безспорно установено, тъй като се доказва от анализа на документите, събрани от самите доставчици, от проверките в счетоводството на ЕТ "Аптека 6-Н. Т." и в информационната система на НАП. АСВТ правилно е постановил, че от писмените обяснения на доставчиците и съвкупния анализ на доказателствата събрани по делото в т. ч. оригинали на фактури, представени от доставчиците по реда на чл. 192 от ГПК, се установява, че доставките по процесиите фактури са осъществявани с транспорт на доставчиците, след направена заявка по телефона и между търговците не е обичайна практика да подписват договори за доставка или съпроводителни документи, тъй като реквизитите на самите фактури са достатъчни да удостоверят обстоятелството по приемо- предаването на стоките. Всички тези обстоятелства в тяхната съвкупност категорично сочат на предаване на стоките на ревизираното лице и последващата им реализация от него. При тези данни административният съд обосновано е приел, че установените с РА допълнителни данъчни задължения за ДДС за данъчните периоди от 01.01.2009 г. до 31.05.2009 г. и от 15.06.2010 г. до 31.07.2013 г. (през които периоди ЕТ е подлежал на задължителната регистрация по ЗДДС поради оборот над 50 000 лв.) и за данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ за 2008 г. -2012 г., ведно с прилежащите лихви за просрочие са правилно определени в съответствие с приходите от продажба с търговска надценка от 15% на лекарствените продукти по неосчетоводените фактури, както и предвид размерът на декларираните от ЕТ приходи по чл. 50 ЗДДФЛ за ревизираните години и платения патентен данък. Констатациите на РА за дължимите данъчни задължения по ЗДДС и чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ не са опровергани от ЕТ, включително и с приетата СГрЕ като същите са законосъобразно определени от органа по приходите при спазване на изискванията на разпоредбата на чл. 122 ДОПК. Административен съд град В. Търново като е преценил процесния РА за законосъобразен, в частта му с която е отхвърлил жалбата е постановил решението си в съответствие с материалния закон. С приложените към касационната жалба копия на писмени доказателства, които са събрани по първоинстанционното дело не се налагат изводи различни от тези на първоинстанционния съд и съответно не обосновават отмяна на оспореното съдебно решение. Достигайки до законосъобразни правни изводи, административният съд е постановил, правилно и обосновано решение, при правилно приложение на материалния закон, което следва да бъде оставено в сила. Разноски: На ответника, по касация следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, съгласно разпоредбата на чл. 161, ал. 1 ДОПК в размер на 2 263,34 лв. за касационната инстанция. Водим от гореизложеното и в същия смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,