Решение № 6234 от 12.6.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие /ДФЗ/ срещу Решение 101/21.07.2022 г. на Административен съд /АС/ Търговище, постановено по адм. дело 75/2021 г. С обжалваното решение е отменено Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2020 г., изх. 02-250-2600/995 от 11.03.2022 г., издадено от Заместник - изпълнителния директор на ДФЗ, в частта, в която по подадено от КОНДЮПЛАНТ ЕООД заявление е отказано плащане в общ размер на 7078, 34 лв., както следва: Схема/Мярка СЕПП- 62.55 лв.; Схема/Мярка СПП-104.95 лв.; Схема/Мярка СП(основна) 6741.18 лв.; Схема/Мярка СП/други/ 76.53 лв.; Схема/Мярка ЗДП 93.13 лв., като преписката е върната на органа за ново произнасяне в отменената част, при съобразяване на мотивите на решението и ДФЗ е осъден да заплати разноски по делото. Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че то е неправилно поради противоречието му с материалния закон и допуснати нарушения на съдопроизводствените правила отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Излага съображения, че по подаденото заявление за подпомагане с УИН [номер] за кампания 2020 са извършени всички административни проверки на основание чл. 37 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, резултатите от които са детайлно представени в оспореното Уведомително писмо /УП/. Счита, че жалбоподателят е запознат с констатираните по неговото заявление несъответствия, тъй като е приел ангажимент по обвързано подпомагане да представи фактури за реализирана продукция за минимален добив, които не е изпълнила. Счита, че издадения административен акт е законосъобразен. Моли обжалваното решение да се отмени. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции и направените съдебно - деловодни разноски. Прави възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар. В съдебно заседание касаторът не се представлява. Ответникът по касация КОНДЮПЛАНТ ЕООД, в съдебно заседание не се представлява и не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касатора касационни основания за отмяната му. Съдът е установил вярно фактическите обстоятелства и правилно е приложил релевантните правни норми, пори което доводите на касатора за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон са неоснователни. Не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, както твърди касаторът. Съдът е събрал относимите към спора доказателства и не е допуснал нарушения при анализа им. От фактическа страна е установил, че КОНДЮПЛАНТ ЕООД е регистриран земеделски производител с УРН [номер]. На 12.05.2020 г. дружеството е подало заявление за подпомагане за 2020 г. /форма за юридически лица/, с което е заявил искане за подпомагане по схеми и мерки за подпомагане и съответните площи. На 11.03.2022 г. е издадено оспореното уведомително писмо, с което са оторизирани и изплатени част от сумите заявените за подпомагане за 2020 г. Решаващият съд подробно е възпроизвел съдържанието на уведомителното писмо, вкл. дадените пояснения към таблица 1. За да отмени обжалваното уведомително писмо в оспорената му част, съдът е приел, че процесният административен акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата от закона писмена форма, но при липса на мотиви относно фактическите и правни основания, въз основа на които органът е приел, че заявените за подпомагане суми следва да бъдат намалени. В тази връзка е посочил, че в оспореното уведомително писмо не са изложени фактически и правни основания, които да са послужили за крайния резултат, изразяващ се в намаляване на сумите за подпомагане. Посочил е, че в уведомителното писмо не са изложени никакви фактически констатации, за да се определи дали същите съответстват на някоя от посочените в разясненията под таблиците хипотези. Според АС- Търговище недопустимо е в хода на съдебното производство да се установяват фактическите основания, мотивирали административният орган да издаде оспорения акт. Касационната инстанция споделя като правилен извода на първоинстанционния съд, че оспореното уведомително писмо е издадено от компетентен орган, но е немотивирано, с което не е спазено изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК административният акт да съдържа правните и фактически основания за издаването му. От изложеното в таблиците и поясненията под таблиците на Уведомително писмо с изх. 02-250-2600/995 от 11.03.2022 г. не може да се установи причината /фактическите основания/, поради която е отказано подпомагането и правните основания, под които са подведени установените от органа фактическите такива. Причината за намаляването на исканата субсидия /причината за частичния отказ за подпомагане/ е установена едва в хода на съдебното производство. Мотивите на съда са правилни и не следва да се преповтарят като настоящата инстанция препраща към тях на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК. В чл. 10б, ал. 1 от Наредба 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания /Наредба 5/2009 г./ е посочено, че Държавен фонд Земеделие Разплащателна агенция, уведомява кандидата чрез уведомително писмо за извършените оторизации и плащания по схемите и мерките по чл. 1 по реда на АПК. Законът за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ и цитираната наредба не отменят изискването за мотивиране на акта. Органът дължи посочване на правни и фактически основания за постановения отказ за подпомагане. Наличието им, както е посочил и решаващият съд, е гаранция за правото на защита на земеделския производител, а така също и гаранция за възможността за извършване на съдебна проверка на оспореното уведомително писмо. Вярно е, че мотивите на акта, съгласно ТР 16/1975 г. на ОСГК на РБ може да се съдържат и в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт от помощни и подчинени на издателя на акта органи, но в настоящия случай подобна хипотеза не е налице. Липсва позоваване в административния акт на такива документи. Такива не са и представени като част от административната преписка. От доказателствата, събрани по делото е установено, че подпомагането е намалено поради липсата на доказателства за реализация на минимално количество продукция съгласно изискванията на Приложение 5 от Наредба 3/17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания., но това уточнение е направено едва в хода на съдебното производство и същото не попада в приложното поле на посоченото по - горе тълкувателно решение. По изложените съображения решението следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора разноски не следва да бъдат присъждани. По горните съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо предл. първо от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение