Решение № 70 от 13.07.2022 г. на ВКС по т. д. № 584/2021 г.

Решение № 70 от 13.07.2022 г. на ВКС по т. д. № 584/2021 г., I т. о., ТК, докладчик председателят Елеонора Чаначева Производството е по чл. 290 ГПК. "МТК ТРАНС" ЕООД, гр. София е подал касационна жалба против определение № 12107 от 23.12.2020 г. по т. д. № 1461/20 г., постановено по реда на чл. 247 ГПК. Съставът на Софийски апелативен съд неправилно е озаглавил акта, който се обжалва "определение", тъй като с него се е произнесъл по искане за поправка на очевидна фактическа грешка, допусната в постановеното от него решение. В този случай, съобразно императива на чл. 247, ал. 4 ГПК, актът му по същността си е решение и жалбата срещу него следва да се разглежда по реда на чл. 290 ГПК, така както е допусната до касационно обжалване. Касаторът, чрез пълномощниците си - адв. Н. Л., адв. И. Г. и адв. С. Ч. е поддържал оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. По –конкретно са изложени подробни съображения, за това, че в производството претенциите са били ясно очертани по пера с описано основание и размер, като сумарно същите са 562868. 06 лв. Изрично е посочено, че в мотивите на съдебния акт е обоснован именно този размер, а допуснатата аритметическа грешка от въззивният съд съставлява очевидна фактическа грешка и следва да бъде поправена по реда на чл. 247 ГПК. Ответникът по касация – Столична община, чрез пълномощника си – адв. Ст. Д. е на становище, че подадената жалба е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: С определение № 73 от 17.02.2021 г. на ВКС, І т. о. въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. С обжалвания съдебен акт, съставът на Софийски апелативен съд е оставил без уважение молбата на "МТК Транс" ЕООД за допускане по реда на чл. 247 ГПК на поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на постановеното от него въззивно решение, като вместо сумата "526868. 06 лв. да се чете 562868. 06 лв. " За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че действително сборът на предявените за всеки един месец от процесния период претенции е в размер на 562868. 06 лв., а не както е записано в диспозитива на акта 526868, 06 лв., като съдът погрешно приел този сумарен израз като общ размер на вземането. Въпреки това е направен извод, че макар и да е допусната грешка в пресмятането, след като тя е допусната и в мотивите не се касае за очевидна фактическа грешка по смисъла на чл. 247 ГПК. За релевантен, съобразно изискването на чл. 280, ал. 1 ГПК е приет въпросът –"Допуснатите аритметични грешки при изчисляване на общата сборна цена на претендираните периодични вземания може ли да бъде отстранена от съдебния състав по реда на чл. 247 ГПК". Този въпрос е разрешен от въззивният съд в противоречие с приетото с решение № 285 от 16.01.2018 г. по гр. д. № 5261/16 г. на ВКС, ІV г. о., решение № 38 от 01.02.2012 г. по гр. д. № 343/11 г., ВКС І г. о. и решение № 251 от 01.08.2010 г. по т. д. № 3014/17 г. на ВКС ІІ т. о. по разгледания въпрос. По него, съставите на ВКС са мотивирали, че допуснатите от съда аритметически грешки се отстраняват по реда на чл. 247 ГПК. В противоречие с цитираната практика, въззивният съд е приел, че допуснатата в мотивите грешка в пресмятането обосновава извод, за това, че е била формирана воля от състава и така формирана, същата е обусловила и грешката в диспозитива, която, по причина на това съответствие, не може да бъде отстранена по реда на чл. 247 ГПК. С оглед така допуснатото противоречие, решението подлежи на касиране. По основателността на касационната жалба: От данните по делото е изяснен предмета на спор- МТК ТРАНС" ЕООД, [населено място] е заявил ясна и недвусмислена претенция за заплащане на цена за извършен обществен превоз, дължима съобразно, сключени договори с ответника за две автобусни линии за периода м. 01. - м. 11. 2016 г., заедно с лихви за забавено плащане. Така претендираната цена е посочена помесечно както в исковата молба, така и в мотивите на първостепенния, а и в мотивите на въззивният съд, очертали претенциите помесечно, като за всеки месец ищецът е посочил претендираната сума, начина на формиране на тази сума и търсената мораторна лихва върху нея. И с допълнителната искова молба заявена пред първостепенния съд претенциите отново са увеличени помесечно. Съдилищата са се произнесли именно по този заявен от ищеца предмет. При тези фактически данни, правно необосновано е разбирането на ответника по касационната жалба за това, че сумирани тези претенции са различни като математическа величина от така заявените, поради което допусната грешка при събирането им / независимо от кого/, може да ги измени като въведен предмет на спор. Такъв извод би бил валиден само в хипотеза на заявена в исковата молба сумарна претенция, неуточнена по пера, т. е. ако исковете са били заявени общо, а не са уточнени помесечно като размер и основание, какъвто както вече бе посочено не е разглеждания случай. Или, когато съдът се произнася по така детайлно заведени искове - конкретизирани помесечно като суми, сумарната величина определена от сбора им съставлява математически израз, получен в резултат на пресмятане, който при грешка в това пресмятане се коригира именно по реда на чл. 247 ГПК, тъй като съдът е сезиран с конкретна претенция, по която се е произнесъл и неговото решение като единство на мотиви и диспозитив следва да отразява именно неговото произнасяне по исковете, с които е бил сезиран. С оглед изложеното, въззивното решение като неправилно следва да бъде отменено а по същество молбата за поправка на очевидна фактическа грешка уважена. Както и въззивният съд е отбелязал след пресмятане сбора на главниците дължими от Столична община за извършен обществен превоз на пътници по основна градска автобусна линия № 90 за периода- м. януари – м. ноември 2016 г. е 562868. 06 лв. / вж. експертиза от 30.09.2019 г. / След като съдът е разгледал заявените за всеки месец претенции със своето решение, описани подробно от него в мотивите, то и същият е формирал воля за цялото вземане, поради което като е присъдил сумата 526868. 05 лв. е отразил неправилно формираната си воля по отношение на исковите претенции. Допуснатата аритметично грешка, с оглед това, следва да се отстрани на основание чл. 247 ГПК. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника по касация следва да бъдат присъдени поисканите и установени разноски за касационното производство в размер на 720 лв. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение,