Решение № 3590 от 14.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14726/2012 г.

Решение № 3590 от 14.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14726/2012 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Перник, срещу решение № 153 от 6.11.2012 г. по адм. дело № 300 от 2012 г. по описа на Административния съд - гр. Перник. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон. Ответникът - Дончо Томов Генадиев от гр. Перник, не е взел отношение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество, е неоснователна. С решение № 153 от 6.11.2012 г. по адм. дело № 300 от 2012 г. Административният съд - гр. Перник, е отменил заповед № 5521 от 11.07.2012 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Перник, потвърдена с решение № РД-01-578 от 23.08.2012 г. на директора на Регионалната дирекция за социално подпомагане - гр. Перник, и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне по молбата-декларация. Съдебният акт не страда от визираното в касационната жалба отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон. По първоначалното дело е било установено, че Дончо Томов Генадиев е подал молба-декларация вх. № 5521 от 5.06.2012 г. за отпускане на еднократна помощ, която е формулирал по следния начин: "възстановяване на пораженията от земетресението от 22.05.2012 г. - паднали комини, напукани стени". На 9.06.2012 г. и на 5.07.2012 г. във връзка с подадената молба-декларация са извършени проверки от органите на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Перник. Съставен е протокол и е предложено да не се отпуска еднократна помощ на основание ПМС № 104 от 30.05.2012 г. поради това, че лицето не е намерено на адреса. На 11.07.2012 г. директорът на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Перник, е постановил обжалваната заповед № 5521. С нея административният орган е отказал изплащането на еднократна помощ по чл. 16 ППЗСП, тъй като не е осигурен достъп до жилището за установяване на щетите. При постановяването на цитираната заповед са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Във връзка със земетресението, станало на 22.05.2012 г. в областите София и Перник, пред пострадалите лица са съществували три правни възможности за отпускане на помощи, всяка от които е самостоятелно основание, което изключва останалите. Първата е по чл. 5, т. 5, предл. 1, чл. 33, ал. 1, т. 4 и ал. 2 от Закона за защита при бедствия (ЗЗБ). По силата на тези разпоредби всяко физическо лице има право на неотложна и възстановителна помощ, която се предоставя при условия, по ред и в размери, определени с правилника по чл. 54, ал. 6 от ЗЗБ. След земетресението от 22.05.2012 г. Министерският съвет прие Постановление № 104 от 30.05.2012 г. за осигуряване на допълнителни средства по бюджета на Министерството на труда и социалната политика за 2012 г. за подпомагане на лицата и/или семействата, пострадали от земетресението на 22.05.2012 г. в областите София и Перник (ПМС № 104 от 2012 г.). Съгласно чл. 2 от цитираното постановление на лицата и/или семействата по чл. 1, ал. 1 може да се предостави еднократна помощ в размер на 325 лева. В разпоредбата на чл. 3 от същия подзаконов нормативен акт, макар и лаконично, се създава специална процедура, според която еднократните помощи се изплащат чрез Агенцията за социално подпомагане въз основа на списъци на нуждаещите се лица или семейства, изготвени от съответните общини и одобрени от директорите на дирекциите "Социално подпомагане" по места. Това е втората възможност за отпускане на помощи на пострадалите от земетресението. При връчването на заповедите за отпускане на тази помощ лицата и семействата трябва да се уведомяват, че при получаване на помощ от Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към МС по реда на ЗЗБ получената по реда на постановлението помощ подлежи на възстановяване. В тази връзка са разпоредбите на чл. 4, ал. 2, 3 и 4 от Постановление № 104 от 30.05.2012 г. Несъмнено земетресението от 22.05.2012 г. е събитие, което лицата и семействата не са очаквали и не са могли да предвидят. В резултат на това природно бедствие за лицата и семействата от областите София и Перник внезапно са възникнали потребности, които са в отклонение от обичайния начин на живот и бита на човека. В този смисъл възникналите вследствие на земетресението комунално-битови и други жизнено важни потребности се явяват инцидентно възникнали такива по смисъла на чл. 16, ал. 1 ППЗСП. Това е третата предвидена възможност за отпускане на помощи на пострадалите от земетресението. Когато обаче помощта се иска на посоченото правно основание, то задължително следва да бъдат проведени законоустановените процедури по чл. 26-28 от ППЗСП. Последните, с оглед разпоредбата на чл. 3 от ПМС № 104 от 30.05.2012 г., не се изискват, тъй като за отпускане на помощта на основание чл. 2 от същото постановление е необходимо нуждаещите се лица или семейства да бъдат включени в списъци, изготвени от съответните общини и одобрени от директорите на дирекциите "Социално подпомагане" по места. От изложеното в настоящите мотиви се налага изводът, че в конкретния случай при осъществяването на административнопроизводствените действия по изследване на щетите, настъпили за Генадиев вследствие на земетресението от 22.05.2012 г., не е спазен нито редът по чл. 3 от ПМС № 104 от 2012 г., нито този, предвиден за отпускане на помощи по реда на чл. 16 ППЗСП. По първоначалното дело не са налице доказателства, от които да е видно, че социалните работници са уведомили жалбоподателя, че ще бъде извършен оглед. Не е спазено изискването на чл. 27, ал. 3 ППЗСП за поставяне на уведомление. Нещо повече, свидетелските показания сочат, че оглед не е извършен, независимо че свидетелката Томова, която е дъщеря на жалбоподателя, е предложила на социалните работници да им покаже жилището. Ето защо, отменяйки обжалвания административен акт поради съществени нарушения на административнопроизводствените правила, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,