Решение № 13127 от 4.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2141/2015 г.

Решение № 13127 от 4.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2141/2015 г., IV о., докладчик съдията Тодор Петков Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Сдружение с нестопанска цел "ЕКО - СЕЛО" със седалище с. Долна студена, общ. Ценово, чрез процесуален представител адв. С. Иванова, против решение № 16/12.12.2014 г., постановено по адм. дело № 180/2014 г. на Административен съд - Русе. Касационният жалбоподател поддържа, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Основните доводи на касатора са концентрирани относно това, че изводите на съда не съответстват на установените по делото факти и приложимото право, тъй като оспорената заповед на кмета на общината е била незаконосъобразна, тъй като отменената т. 5 на решение № 317/14.04.2014 г. на Общински съвет Ценово е взел е била част от документацията, при която е преведен и приключил търга. По тези и други съображения моли решението на съда да бъде отменено. Ответникът- кмет на община Ценово, чрез процесуален представител оспорва жалбата с доводи, развити и в писмено становище. Заинтересованата страна - "Промина груп - България" ООД не ангажира становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение, в настоящия съдебен състав, съобразно чл. 218 АПК като прецени наведените касационни основания, доказателствата по делото и доводите на страните намира за установено следното: Жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Русе в производство по реда на чл. 145 и сл. АПК е отхвърлил оспорване по жалба на Сдружение с нестопанска цел "ЕКО - СЕЛО" със седалище с. Долна студена срещу Заповед № РД-11-049/30.04.2014 г. на Кмета на Община Ценово, с която е наредено откриването на процедура по провеждане на публичен търг с явно наддаване за отдаване под наем за срок от пет години на недвижими имоти - общинска собственост, представляващи пасища и мери от общинския поземлен фонд (ОПФ), които се намират на територията на Община Ценово в землищата на селата Ценово, Долна студена и Джулюница за индивидуално ползване. За да постанови решението си, съдът е приел, че заповедта е законосъобразна на всички основания по чл. 146 АПК, за което подробно се е мотивирал. Обсъдени са и всички възражения на жалбоподателя, които съотнесени към приложимото право и фактите по делото са приети за неоснователни. Предмет на оспорването е била законосъобразността на Заповед № РД-11-049/30.04.2014 г. на Кмета на Община Ценово, с която е наредено откриването на процедура по провеждане на публичен търг по чл. 37п (отм.) ЗСПЗЗ като основният спорен въпрос е бил доколко отменената т. 5 на Решение № 317/14.04.2014 г. на ОбС, касаеща възможността и други лица (освен наемателите) да използват общинските пасища и мери, предоставени под наем за индивидуално ползване, е повлияла на законосъобразността на процедурата. Първоинстанционният съд е приел, че условието по т. 5, което след новото обсъждане в ОбС е било отменено, само по себе си не се отразява на съдържанието на оспорената в настоящото производство заповед, доколкото с нея се открива процедура за отдаване под наем, чието провеждане е регламентирано в Наредба № 2 за общинската собственост на Община Ценово. Изводите на съда са правилни и законосъобразни. Заповедта за откриване на процедурата е самостоятелен индивидуален административен акт и с нея е са утвърдени задължителните за участие тръжни книжа. Последвала отмяна на процесната т. 5 действително не се отразява на законосъобразността на оспорената заповед, тъй като не е повлияла съществено на процеса при формиране на властническо-разпоредителното волеизявление на административния орган да започне и проведе административната част от процедурата по чл. 37п (отм.) ЗСПЗЗ. Дори да се приеме, че административният орган е допуснал някакво нарушение, то в никакъв случай не може да се приеме за съществено, тъй като не е повлияло на крайния резултат, т. е. ако не беше допуснато, резултатът щеше да бъде друг. Неоснователни са и понастоящем доводите и по отношение съдържанието на Годишния план за паша за 2014 г., които и неотносими към предмета на спора по законосъобразността на оспорената заповед за откриване на търг, поради влизане в сила на Правилата за ползване на мерите и пасищата на територията на община Ценово, които представляват раздел VI от приетия с т. 6 на Решение № 317/14.04.2014 г. на ОбС - Ценово и са елемент от влязлото в сила решение на общинския съвет, което не е било оспорено и не са предмет на заповедта за откриване на процедурата за провеждане на публичен търг за отдаване под наем на имотите от общинския поземлен фонд. Отделно от това, Правилата касаят разпределението на имотите на такива за общо и такива за индивидуално ползване, както и начините за ползване на пасищата и мерите, но не касаят процедурата по предоставянето на това ползване, която е регламентирана в Наредба № 2 за общинската собственост на Община Ценово. Ето защо посочените от касатора нарушения не са съществени, а и поради това че не са повлияли по никакъв начин на правото на му участие в проведения търг, поради което правилно е прието, че възраженията в тази насока са неоснователни. Съдът е обсъдил доказателствата по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от приложените доказателства. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон. Предвид на изложените обстоятелства и правни изводи настоящият съдебен състав приема, че административният съд е извършил прецизна проверка в съответствие с чл. 168, ал. 1 и ал. 2, във връзка с чл. 146 от АПК на оспорения индивидуален административен акт, поради което е постановил правилно, валидно и допустимо решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото и съобразно чл. 143, ал. 2 АПК е основателна претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, което следва да му бъде заплатено от касатора в размер от 300 лева съобразно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 144 АПК и чл. 7, ал. 1, т. 4 вр. § 1 от ДР на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Обн., ДВ, бр. 64 от 23.07.2004 г.) Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. I от АПК Върховният административен съд, четвърто отделение