Решение № 8089 от 23.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4/2017 г.

Решение № 8089 от 23.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4/2017 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Д. В. П. срещу Решение № 1664/21.10.2016 г., постановено по адм. дело № 1620/2016 г. по описа на Административен съд Б., с което е отхвърлен предявеният от него иск за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди. От касационната жалба се извеждат доводи за неправилността му, като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира отмяната му, като вместо него се постанови друго, с което се уважи предявеният иск. Ответникът - Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" /ГД "ИН"/ гр. С., чрез процесуалния си представител взема писмено становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Претендира разноски по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Производството пред Административен съд Б. е образувано по исковата молба на Д. П. против ГД "ИН" С., с която на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ е предявил иск за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди, произтичащи от твърдяни незаконосъобразни бездействия на затворническата администрация в З. Б., в определен в исковата молба период. Искът се основава на твърдяно неосигуряване на нормални условия за провеждане на свиждания между него и близките му в този затвор, където в посочения в исковата молба период е изтърпявал наказание. С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба, уточнени с допълнителна такава и становищата на страните в хода на делото, от съда е дадена възможност да се ангажират доказателства, като са събрани посочените от тях, относими към предмета на спора. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, обсъдил ги е, както и доводите и възраженията на страните и въз основа на това е направил своите правни изводи. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил предявения от Пехливанов иск. За да постанови този резултат съдът е приел, че не са установени всички кумулативно дадени от закона предпоставки на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ по въведените обстоятелства от ищеца. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност. За да възникне законовата отговорност, следва да бъде установена както незаконосъобразността на действията и бездействията, на които се основава иска, така и наличието на реално причинена вреда, произтичаща от тях, в пряка причинна връзка. Правилно е прието в обжалваното решение, че в случая по делото са установени и доказани само част от елементите на фактическия състав на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, при което не е налице изведената от ищеца отговорност на ответника за обезщетяване на твърдяните за причинени му неимуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразното бездействие на администрацията в З. Б.. Доводите на касационния жалбоподател за необоснованост на обжалваното решение са неоснователни. Първоинстанционният съд е обсъдил всички въведени от ищеца обстоятелства, на които се основава предявеният иск, основан на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Дал е подробен, ясен и конкретен отговор кои приема за установени въз основа на събраните по делото доказателства. В обжалваното решение е налице изложение относно установените по делото фактически положения, релевантни за спора. Посочено е въз основа на кои доказателства са приети за установени фактическите положения, кои доказателства съдът кредитира и защо. Настоящата инстанция споделя изложените мотиви и не следва ги преповтаря в своя съдебен акт. Несъгласието на страната с изводите на съда не основава необоснованост и съответно неправилност на обжалваното решение. При надлежно установената фактическа обстановка административният съд е извел единствено правилния извод за неоснователност на предявения иск. Не е налице твърдяната от касационния жалбоподател неправилност на обжалваното решение, основана на нарушение на приложимия материален закона. Въз основа на събраните по делото доказателства в обжалваното решение е изведен обоснован и логичен извод, че ако и свижданията в затвора Б. в процесния период да не са осъществявани по най-благоприятния за лишените от свобода и посетилите ги лица начин, то характера и степента на въздействието върху ищеца на условията, при които те са провеждани, не основават степен на страдание, основаваща обезщетяване. Сочените от ищеца негативни усещания, страдания, не са и доказани в хода на съдебното производство. Свидетелските показания касаят личното, субективно възприемане на далите ги лица и са неотносими към обективното състояние на ищеца, на което той основава твърдяните за причинени вреди.. Твърденията в исковата молба, че ищецът е бил принуден да се откаже от правото си на свиждане или да го използва възможно най-рядко не се установяват. Напротив, видно от представената по делото справка във всички случаи, когато такова се е следвало, седем свиждания за две години, то е и осъществявано. Свижданията, провеждани по установения по делото начин не сочат на отношение, уронващо човешкото достойнство до степен, основаваща обезщетяване по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, както правилно е прието в обжалваното решение. Основателно е оплакването в касационната жалба за неправилност на обжалваното решение в частта му, с която ищецът е осъден да заплати разноски по делото. Не са представени доказателства ответникът да е направил разноски по производството, каквито разноски се дължат по относимата в случая разпоредба на чл. 10, ал. 2 ЗОДОВ. Не се доказват сторени по делото разноски от тази страна и пред настоящата инстанция. С оглед изложените съображения обжалваното решението следва да се отмени като неправилно в частта му, с която е осъден Д. П. да заплати разноски по делото в размер на 780 лева и се остави без уважение искането на ответника за присъждане на такива и пред двете инстанции. В останалата му част обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, трето отделение