Решение № 2973 от 12.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11866/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка със Закона за устройство на територията /ЗУТ/. Образувано е по касационна жалба на Г. Димитрова, Ц. Димитров, И. Димитров, В. Димитров и Н. Димитров, чрез процесуалния им представител адв. Стоянова, срещу решение 5552 от 11.09.2023г., постановено по адм. дело 2410/2023г. по описа на Административен съд София град /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата им срещу заповед РА50 - 803 от 05.11.2021г. на Главен архитект на Столична община /СО/, с която на основание чл. 135 ал. 3 ЗУТ е отказано да се разреши изработването на проект за подробен устройствен план - изменение на план за улична регулация /ПУП - ИПУР/ на [улица]от о. т. 132 о. т. 133, задънена улица от о. т. 171 о. т. 171а и алея между кв. 50 и кв. 51, изменение на план за регулация /ИПР/ на УПИ III - 972, 972а, кв. 50, м. Манастирски ливади запад в обхвата на поземлени имоти с идентификатори 68134.1933.972 и 68134.1933.2034, район Витоша, по внесеното със заявление вх. САГ20 - ГР00 - 2294/3/ от 22.12.2020г. мотивирано предложение. С решението жалбоподателите са осъдени да заплатят разноските по делото. В касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решението, поради противоречие с материалния закон и поради необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че в случая са били налице предпоставките за издаване на положителен акт, а не отказ, тъй като по делото е установено, че са изтекли сроковете по чл. 208 ЗУТ, в рамките на които е било възможно отчуждаване на част от имотите им за улица. В тази връзка навежда съображения, че е неправилен извода на пръвоинстаниционния съд за законосъобразност на отказа да се разреши изработването на проект за изменение на ПУП, като посочва, че е неправилен извода му, че в този етап на производството следва да се провери дали предложението съответства на правилата и нормите по устройство на територията и на ОУП на гр. София. Твърди, че проверката за това не е предмет на настоящото производство, а на следващия етап, а именно в производството по чл. 136 ЗУТ за одобряване на проекта за изменение на ПУП. Твърди и че е неправилен извода на съда, че представеното мотивирано предложение противоречие на ОУП, тъй като от приетата по делото СТЕ е установено, че само малки части от имотите им попадат в зона Транспортно техническа инфраструктура /Тти/, а именно за ПИ идентификатор 68134.1933.972 това са 38 кв.м. или 8% от площта на имота, а за ПИ идентификатор 68134.1933.2034 това са 32 кв.м. или 6,77% от площта на целия имот, като по голямата част от имотите им попада в устройствена зона за жилищно строителство /Жс/, поради и което посочват, че мотивираното предложение досежно предвидения с него УПИ III 972, 972а съответства на ОУП. Навежда съображения и че искането е основано на чл. 134 ал. 2 т. 1 ЗУТ, като посочва, че са били налице предпоставките по разпоредбата за издаване на положителен акт. Искат оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отменя оспорената заповед. Претендират разноски. Ответникът Главният архитект на СО, чрез процесуалния си представител юрк. Маринова - Кръстева, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на договореното в полза на процесуалния представител на касаторите адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК по пощата, от надлежни страни, адресати на оспореното решение и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд София град е образувано във връзка с решение 1984 от 22.02.2023г. по адм.д. 9991/2022г. на ВАС, с което е отменено предходно решение 5033 от 22.07.2022г. по адм.д. 1114/2022г. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на АССГ. При новото разглеждане на делото АССГ е изпълнил дадените указания, като е назначил СТЕ за изясняване на спорните по делото въпроси останали неизяснени при първото разглеждане на делото, съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в отменителното решение на ВАС. За да постанови оспореното в настоящото производство съдебно решение съставът на АССГ е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган по чл. 124а ал. 2 ЗУТ в рамките на предоставени му правомощия със заповед на кмета на СО, при спазване на изискванията за форма, с посочени прави и фактически основания и мотиви, както и без допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Приел е и че заповедта е материално законосъобразна, тъй като е посочил, че в случая не се касае за производство по одобряване на изменение на ПУП, а до предварителното такова по чл. 135 ал. 3 ЗУТ за разрешаване за изработване на проект за изменение на ПУП, на който етап не е необходимо да е посочено основание по чл. 134 ЗУТ за исканото изменение и предмет на установяване са само съответствието на представеното мотивирано предложение с правилата и нормите по устройство на територията и с ОУП на населеното място, ако такъв е наличен. Посочил е и че налице ли е конкретното основание по чл. 134 ал. 1 и 2 ЗУТ е предмет на установяване в следващия етап по одобряване на изменение на ПУП, но не и в настоящото производство. При така очертания предмет на производтвото, съдът е приел, че в случая, макар и неправилно в оспорената заповед да е прието, че не са изтекли сроковете за започване на отчуждителни процедури, като е изложил съображения, че същите са изтекли с оглед приложимостта на чл. 208 ЗУТ във връзка с решение по к.д. 5/2019г. на Конституционния съд, то не са налице предпоставките по чл. 135 ал. 3 ЗУТ за разрешаване на изработването на проект за изменение на ПУП. Приел е, че това е така, тъй като заявеното изменение с представената скица предложение не съответства на предвижданията на ОУП на София, тъй като части от имоти идентификатори 68134.1933.972 и 68134.1933.2034 попадат в границите на [улица]от о.т. 132 до о.т. 133, която част съобразно ОУП на София попада в устройствена територия Транспортно техническа инфраструктура. По тези съображения е приел, че не са били налице предпоставките за издаване на положителен акт и съответно оспореният отказ е законосъобразен, поради и което е отхвърлил оспорването. Решението е правилно. Първоинстанционният съд правилно e приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, макар и не съобразно посочения от съда чл. 124а ал. 2 ЗУТ, който е приложим при разрешаване за изработване на проект за първоначален план, но съобразно чл. 135 ал. 1 във връзка с ал. 3 ЗУТ и представената заповед на кмета на СО за предоставяне на права на главния архитект за издаване на заповеди по чл. 135 ал. 3 ЗУТ. Съответен на закона е и извода на съда, че при издаване на заповедта са спазени изискванията за форма и не са допуснати нарушения на административно производствените правила от категорията на съществените. Съответен на закона е и извода на първоинстанционния съд за материална законосъобразност на оспорения отказ. Правилно съдът е определил предмета на проверката за законосъобразност на заповедта като е приел, че в случая се касае за предварителната процедура по чл. 135, ал. 3 от ЗУТ, при която се проверява дали искането е направено от заинтересовани лица по чл. 131 ЗУТ, налице ли е скица мотивирано предложение за изменението, както и се извършва преценка за съответствие на разработката с правилата и нормативите по устройство на територията, както и с ОУП на населеното място, ако такъв има, а не с конкретните изисквания по чл. 134, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ, които, както правилно е посочено в съдебното решение, са относими и са основание към издаване на окончателната заповед за одобряване или за отказ от изменение на ПУП. В този предварителен етап, който подготвя същинското производство по изработване на проект за изменение на ПУП, правното основание за исканото изменение по чл. 134 от ЗУТ не е задължителен елемент, но органът може да го посочи като изискване при изработване на проекта за ПУП. В процедурата по чл. 135 ал. 3 ЗУТ се постановява акт, който следва да определи само най - общите условия за предстоящото изменение, като в този смисъл е и трайната съдебна практика, включително цитирани в първоинстанционното решение няколко съдебни решение в този смисъл. В процесния случай от събраните по делото доказателства се установява, че изменението на ПУП, за което е поискано разрешаване, касае изменение на плана за улична регулация, изразяващо се в промяна на част от регулационните граници на УПИ III 972, 972а, кв. 50, по имотните граници на имоти с идентификатори 68134.1933.2034 и 68134.1933.972 по одобрената кадастрална карта, без промяна на регулационните граници със съседните УПИ ІV - 975 и УПИ ІІ -970, 971, като основанието на което впоследствие ще се процедира изменението на ПУП е чл. 134, ал. 2, т. 1 от ЗУТ, а именно непроведено производство по отчуждаване в срока по чл. 208 от ЗУТ, при което вече е допустимо процедиране на проект за изменение, като всички тези основания, както беше посочено по горе касая следващ етап на производството и са приложими само в случаите, че въобще предложеното изменение, за което е поискано разрешение за изработване, съответства на правилата и нормите по устройство на територията и на ОУП на населеното място. Да се приеме друго тълкуване би означавало да се допусне ревизиране на приет ОУП на населеното място в процеса на изменение на ПУП, което е недопустимо, доколкото ОУП е планът, който определя преобладаващото устройство на територията, т.е. план от по горна степен и последващи ПУП и измененията им следва да се съобразяват с предвижданията на ОУП, съобразно чл. 103 ал. 4 и чл. 104 ал. 1 ЗУТ, а не обратно. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че първото основание за постановения отказ да се допусне изработване на проект за изменение на ПУП не е изтекъл срока за започване на отчуждителното производство, не е налице, тъй като с решение 10 от 26.07.2022г., постановено по к. дело 21/2021 г. е обявен за противоконституционен § 23 от ПЗР на ЗИД на ЗУЗСО, а с решение 3 от 28.04.2020г., постановено по к. дело 5/2019г. е постановено, че по отношение на заварените от решението на Конституционния съд неприключили правоотношения и такива, предмет на висящи съдебни производство /каквото е настоящето/, противоконституционният закон не се прилага. Поради и това е обоснован извода за приложимост на сроковете по чл. 208 от ЗУТ при безспорното установяване, че частите от имотите на жалбоподателите са отредени за [улица], алея и разширение на [улица], със заповед РД 09 50 66 от 10.02.1999г. на главен архитект на София, потвърдена с Решение 85 по Протокол 56 от 06.08.2003г. на СОС, съответно към датата на подаване на искането 10 - годишният срок за започване на отчуждителната процедура вече е бил изтекъл. Тези установявания обаче не са относими към производството по чл. 135 ал. 3 ЗУТ, а към следващия етап, а именно към одобряването на проекта за изменение на ПУП. Както беше посочено по горе в случая се касае за предварителното производство по чл. 135 ал. 3 ЗУТ, поради и което правилно съдът е извършил преценката за законосъобразност в рамките на посочената разпоредба, като е съответен на събраните доказателства извода, че е подадено предложение от легитимирани лица по чл. 131 ЗУТ, като е представена и съответна скица предложение по чл. 135 ал. 2 ЗУТ. Сътоветен на закона е извода на съда обаче, че направеното мотивирано предложение за разрешаване на изработване на проект за изменение на ПУП ИПУР и ПР противоречи на предвижданията на действащия ОУП на София. Това е така, тъй като от приетата СТЕ, съобразно указанията, дадени в отменително решение на ВАС, безспорно е установено, че част от имотите, за които се иска разрешаване на изменение с преместване на регулационната граница на УПИ III 972, 972а /в съответствие с границите на ПИ идентификатори 68134.1933.972 и 68134.1933.2034/, попада в територия отредена за транспортно техническа инфраструктура по ОУП на София, съответно предложението противоречи на ОУП. Поради това е правилен извода на съда, че е налице основание за отказ, съответно за законосъобразност на оспорената заповед, с която не е разрешено изработването на проект за изменение на ПУП, съобразно заявеното предложение. Неоснователно е и възражението че мотивираното предложение досежно предвидения с него УПИ III 972, 972а съответства на ОУП, и е можело да бъде разрешено изработването на изменение на ПУП, без частите, попадащи в ТТИ, които е посочено, че са в рамките на малък процент от площта на имота. Това е така, тъй като при отправено искане за издаване на заповед по чл. 135 ал. 3 ЗУТ във връзка с ал. 1 и ал. 2 ЗУТ, преценката е за съответствие на предложението, обективирано в скицата предложение, с правилата и нормите по устройство на територията, както и с Общия устройствен план /ОУП/ на населеното място, ако има такъв, като административният орган е обвързан с посоченото от молителя съдържание, като за него не съществува възможност да одобри него различно от заявеното, тъй като това значи административният орган служебно да измени предложението, което в производството по чл. 135 ал. 3 ЗУТ е недопустимо. По изложените съображения оспореното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изход на спора е неоснователно искането на касаторите за присъждане на разноски по делото, а искането на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение като основателно съобразно чл. 143 ал. 3 АПК следва да бъде уважено в размер на 100 лв. съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,