Решение № 9546 от 2.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2457/2012 г.

Решение № 9546 от 2.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2457/2012 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Добринка Йорданова Попова като ЕТ "Сони - Ем - Добринка Попова", гр. Поморие, обл. Бургас, против решение № 12 от 5.01.2012 г. по адм. дело № 1288 по описа за 2011 г. на Административен съд - Бургас, с което е отхвърлена жалбата й против задължителни предписания изх. № Г-02-000-00-00399682 от 21.04.2011 г. на контролен орган на РУ "СО", гр. Бургас, оставени в сила с решение № 60 от 16.05.2011 г. на директора на РУ "СО", гр. Бургас. Развитите съображения за пороци на съдебното решение се свеждат до необоснованост и неправилно прилагане на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО и чл. 15 от Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица и чл. 1, ал. 2 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът директорът на Районно управление "Социално осигуряване", гр. Бургас, не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за правилност на обжалваното съдебно решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - Бургас са задължителни предписания изх. № Г-02-000-00-00399682 от 21.04.2011 г., дадени от контролен орган на Районно управление "Социално осигуряване" (РУ "СО"), гр. Бургас, на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО, с които Добринка Йорданова Попова в качеството й на самоосигуряващо се лице - едноличен търговец с фирма "Сони - Ем - Добринка Попова", гр. Поморие - е задължена в срок от три работни дни да подаде коригираща информация в Регистъра на осигурените лица за периода след 4.02.2009 г., като подаде данните с код 12 на вид осигурен и осигуряване за фонд "Пенсии". За да отхвърли жалбата като неоснователна, Административен съд - Бургас законосъобразно е приел, че през процесния период жалбоподателката е подлежала на осигуряване само за задължителните рискове по чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО: инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт. Този извод се основава на подадената от самоосигуряващото се лице декларация до ТД на НАП - Бургас, с която е заявена започната трудова дейност на 4.02.2009 г. и избрано осигуряване за задължителните осигурени рискове по чл. 4, ал. 3 от КСО. Конклудентните действия, като внасяне на осигурителни вноски в размерите и за осигурителните случаи по чл. 4, ал. 4 от КСО, не могат да имат за последица промяна на вида на осигуряването, тъй като не са обявени от нормативен акт за правопроменящ юридически факт. Жалбоподателката незаконосъобразно е подавала информация по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, че подлежи на осигуряване за всички осигурени случаи, поради което правилно от административния орган са дадени задължителни предписания за подаване на коригираща информация в Регистъра на осигурените лица, която да е в съответствие с избрания вид осигуряване. Неоснователни са изложените в касационната жалба съображения за необоснованост и неправилно прилагане на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО и чл. 15 от Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица. Задължението за осигуряване на самоосигуряващите се лица за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт възниква от деня на започване на трудовата дейност на основание чл. 4, ал. 3 във вр. с чл. 10 от Кодекса за социално осигуряване. На основание чл. 4, ал. 4 от КСО лицата по ал. 3, т. 1, 2 и 4 по свой избор могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство. По силата на законовата делегация на чл. 10, ал. 5 от КСО (ДВ, бр. 110 от 1999 г., в сила до 31.12.2001 г.), чл. 4, ал. 7 от КСО (ДВ, бр. 1 от 2002 г.), сега ал. 8 (ДВ, бр. 100 от 2010 г.), е издадена Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (загл. изм. - ДВ, бр. 2 от 2010 г.), която регламентира реда за осигуряване на самоосигуряващите се лица. С чл. 1, ал. 2 и 3 от наредбата е създаден декларативен режим за установяване на обстоятелствата във връзка със започване, прекъсване, възобновяване и прекратяване на трудовата дейност, както и във връзка с вида на осигуряването. В подадената декларация до компетентната териториална дирекция на НАП самоосигуряващото се лице само определя вида на осигуряването си, като попълва съответната графа. Съгласно чл. 4, ал. 1 от Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. (Изм. - ДВ, бр. 1 от 2010 г.) самоосигуряващите се лица по свое желание могат да подадат еднократно декларация образец № 1 за всяка календарна година в случай, че са избрали да се осигуряват само във фонд "Пенсии" за инвалидност поради общо заболяване, за старост и смърт. При попълване на декларацията в т. "12. Вид осигурен" се вписва код 22. В разглеждания случай е установено, че с подадената декларация за регистрация като самоосигуряващо се лице - едноличен търговец жалбоподателката е заявила, че ще се осигурява за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. При това положение тя подлежи на осигуряване само за задължителните осигурени рискове по чл. 4, ал. 3 от КСО и поради това дължи осигурителни вноски в размерите, установени за тези рискове. В случай, че при подаването на декларацията през 2009 г. самоосигуряващото се лице е допуснало фактическа грешка при отразяване на избрания вид на осигуряването, то е имало възможност да я поправи по реда на чл. 1, ал. 4 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица с подаване на декларация до края на януари на съответната календарна година. При отсъствие на правно основание за осигуряването й за останалите осигурени рискове в декларацията по чл. 2, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. жалбоподателката е следвало да отрази осигуряване за задължителните рискове. Осигурителните вноски за останалите незадължителни рискове за процесния период са недължимо внесени и не следва да се отразяват в декларацията. Оспореният акт е издаден при спазване на процесуалния и материалния закон и като е отхвърлил подадената жалба, Административен съд - Бургас е постановил правилно решение. Посочените касационни основания за отмяна не са налице и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,