Решение № 16301 от 6.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11947/2013 г.

Решение № 16301 от 6.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11947/2013 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 46а от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ). Образувано е по касационна жалба на Кемал Лехмада, гражданин на Либия, срещу решение № 3059 от 8.05.2013 г. по адм. д. № 1193/2013 г. по описа на Административен съд - София град /АССГ/. Касаторът поддържа оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че изводите на съда противоречат на разпоредбата на чл. 15, § 1 и § 4 от Директива 2008/115/ЕО от 16 декември 2008 г. относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите - членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни (Директива 2008/115/ЕО/ Директивата). Позовава се на несъответствие на решението с нормите на чл. 44, ал. 5 и ал. 6 от Закона. Ответникът - Директорът на Дирекция "Миграция", не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Застъпва тезата, че решението е правилно и следва да се остави в сила. Върховният административен съд, в настоящия състав на седмо отделение, констатира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в законовия срок и от надлежна страна. Разгледана по същество на посочените в нея основания и след извършена служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, съдът намира касационната жалба за неоснователна. С атакуваното решение Административен съд - София град е продължил по предложение на директора на Дирекция "Миграция" № 3087/4.02.2013 г. принудителното настаняване в Специален дом за временно настаняване на чужденци към Дирекция "Миграция" на Кемал Лехмада, роден на х.хх.хххх г., гражданин на Либия с осем месеца, но не по-късно от 4.10.2013 г. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна следното: Издадена е заповед рег. № ЗДМ-443/31.07.2012 г. на директора на Дирекция "Миграция" за принудително настаняване на Кемал Лехмада, гражданин на Либия в Специален дом за временно настаняване на чужденци до отпадане на пречките за изпълнение на приложената спрямо чужденеца ПАМ "принудително отвеждане до границата на страната", наложена със заповед № ЗДМ-441/31.07.2012 г. По делото е представен приемо-предавателен протокол рег. № ХМ-6955/31.07.2012 г., съгласно който на 31.07.2012 г. чужденецът е настанен принудително в СДВНЧ - София. В Административен съд - София град е постъпила информация, предоставена от директора на Дирекция "Миграция" вх. № 3087/4.02.2013 г. по описа на АССГ относно Кемал Лехмада. Посочени са данни, че чужденецът е настанен в СДВНЧ към Дирекция "Миграция" на 31.07.2012 г. въз основа на заповед рег. № ЗДМ- 443/31.07.2012 г. на директора на дирекция "Миграция" във връзка с негова заповед № ЗДМ-441/31.07.2012 г., с която на лицето е наложена ПАМ "принудително отвеждане до границата на Република България". В информацията е посочено, че чужденецът не разполага с валиден документ за задгранично пътуване и средства за обратно връщане, както и не оказва съдействие на администрацията на дирекция "Миграция" за изпълнение на наложената му ПАМ "принудително отвеждане до границата на Република България". До посолството на Либия е изпратено искане за потвърждаване на самоличността му и издаване на пасаван, но до момента на изпращане на информацията в съда не е получен отговор. По делото са приети доказателствата, представени с административната преписка. Представено е писмо рег. № ХВ-6263/1.10.2012 г. от директора на дирекция "Миграция" до Посолството на Либия, с което е поискано консулската служба при посолството да потвърди самоличността на Кемал Лехмада и да му издаде безплатен пасаван. Видно от писмо изх. № 136 от 1.06.2012 г. чужденецът е с приключило производство в ДАБ, съгласно решение № 201/20.03.2012 г. При така установената фактическа обстановка съдът е приел, че към момента на предоставяне на информацията в съда са налице предпоставките, визирани в чл. 44, ал. 6 и ал. 8 ЗЧРБ за продължаване на принудителното настаняване, тъй като продължава да съществува опасност от укриване на касатора, а така също и е налице забавяне при получаване на необходимите документи за принудително отвеждане. Безспорно е установено, че Лехмада не притежава валиден документ за задгранично пътуване и не оказва съдействие на администрацията на дирекция "Миграция" за установяване на самоличността му, не разполага със средства за завръщането си в Либия, както и че е поискано съдействие от посолството в Либия, но към момента на предоставяне на информацията в съда все още не е получен отговор и не е установена самоличността на чужденеца. Съдът е обсъдил всички относими доказателства. След анализ на доказателствата и предвид обстоятелството, че чужденецът е без документи за самоличност, съдът е стигнал до извод, че опасността да се укрие не е отпаднала към момента на продължаване на принудителното настаняване - т. е. че не са налице предпоставки за налагане на по-лека мярка. Съдът е изложил съображения и че в случая не може да намери приложение на разпоредбата на чл. 15, § 4 от Директивата. Решението е правилно. По делото няма спор за факти. Решаващият съд е установил правилно и съобразно доказателствата фактическата обстановка по спора, която се възприема изцяло от касационната инстанция. Неоснователно е оплакването за допуснато нарушение на материалния закон. Съдът законосъобразно и обосновано е преценил всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Обжалваното решение е обосновано и е постановено при правилно прилагане на материалния закон. В съответствие с фактическите обстоятелства и релевантната нормативна уредба съдът е направил обоснован извод за наличие на основанията по чл. 46а във вр. с чл. 44, ал. 8 ЗЧРБ за продължаване на срока за принудително настаняване в СДВНЧ на Кемал Лехмада. Съгласно чл. 44, ал 6 ЗЧРБ, в случаите, когато чужденецът, на който е наложена ПАМ по чл. 39а, т. 2 и 3 с. з., е с неустановена самоличност, възпрепятства изпълнението на заповедта или е налице опасност от укриване, органът, издал заповедта, може да издаде заповед за принудително настаняване на чужденеца в специален дом за временно настаняване на чужденци с цел организиране на принудително отвеждане до границата на Репубика България или експулсирането. Според дефинитивната норма на § 1, т. 4в от ДР на ЗЧРБ "опасност да се укрие чужденец, спрямо когото е наложена принудителна административна мярка по чл. 39а, т. 2 и 3" е налице, когато с оглед на фактическите данни може да се направи обосновано предположение, че същото лице ще се опита да се отклони от изпълнението на наложената мярка. А съгласно чл. 44, ал. 8 ЗЧРБ настаняването продължава до отпадане на обстоятелствата по ал. 6, но не повече от 6 месеца. По изключение, когато лицето отказва да съдейства на компетентните органи или има забавяне при получаване на необходимите документи за принудителното отвеждане или експулсиране срокът на настаняването може да бъде продължен допълнително до 12 месеца. Когато с оглед на конкретните обстоятелства по случая се установи, че вече не съществува разумна възможност по правни или технически причини за принудителното извеждане на чужденеца, лицето се освобождава незабавно. По силата на чл. 46а, ал. 3, 4 и 5 на всеки 6 месеца началникът на специалния дом за временно настаняване на чужденци представя списък на чужденците, които са пребивавали повече от 6 месеца в него поради наличие на пречки за извеждането им от страната. Списъкът се изпраща до административния съд по местонахождението на специалния дом. След изтичане на всеки 6 месеца от настаняването в специалния дом за временно настаняване на чужденци съдът служебно или по молба на заинтересования чужденец се произнася в закрито заседание с определение за продължаване, замяна или прекратяване на настаняването. Определението подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Когато съдът отмени обжалваната заповед за принудително настаняване или определи освобождаване на чужденеца, той се освобождава незабавно от специалния дом. Т. е. след изтичането на всеки 6 месеца от настаняването съдът служебно или по молба на заинтересованото лице се произнася по отношение на продължаването, замяната или прекратяването на мярката като преценява от една страна наличието или липсата на предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 15 § 1 и § 4 от Директивата, респ. чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ, а от друга страна и наличието на предпоставките, посочени в чл. 15, § 6 от Директивата, респ. чл. 44, ал. 8 ЗЧРБ. В цитираната разпоредба от Директивата е записано, че 6 месечния срок по § 5 от Директивата може да бъде удължен с допълнителни дванадесет месеца, единствено в случаите, когато независимо от положените от държавите - членки разумни усилия, е вероятно операцията по извеждането на продължи по-дълго поради забавяне при получаване на необходимата документация от трети страни. Настоящата инстанция счита, че в конкретния случай, към датата на постановяване на обжалванато съдебно решение, са били налице както предпоставките на чл. 15, § 1 и § 4, така и предпоставките на чл. 15, § 6, б. "б" от Директивата, допускаща удължаване на срока за задържане над 6 месеца. Разпоредбата на чл. 44, ал. 5 ЗЧРБ може да намери приложение единствено, когато не са налице предпоставките на чл. 15, § 1, § 4 и § 6 от Директивата. Следователно по отношение на Лехмада към датата на издаване на акта тя е била неприложима. Не се споделя твърдението за несъответствие на решението на съда с разпоредбата на чл. 15, § 4 и § 1 от Директива 2008/115. В случая, както правилно е приел и Административният съд, не са представени доказателства, че вече не съществува разумна възможност за извеждане на лицето по правни и други съображения или че вече не съществуват посочените в чл. 15, § 1 на Директивата условия. В случая спрямо лицето не може да се приложи ефективно друга по-лека принудителна мярка. Правилен е извода на съда, че тъй като лицето е с неустановена самоличност, не разполага с място за живеене в страната и парични средства, то налагането на по-леки мерки би било безрезултатно. По изложените съображения съдът намира, че не са налице релевираните в касационната жалба основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението на Административен съд - София град следва да се остави в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,