Решение № 9477 от 28.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12000/2010 г.

Решение № 9477 от 28.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12000/2010 г., III о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационна жалба на Тодор Петров Владимиров и Румен Кирилов Владимиров и двамата от София, срещу решение № 2461/19.07.2010 г. по адм. д. № 8847/2009 г. на Административен съд София - град, II отделение, 33 състав, с което е отхвърлена исковата им молба против Общинска служба по земеделие Област София. Твърди се в касационната жалба, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Съдът не се е произнесъл по иска им с правно основание чл. 257 АПК. Ответникът - ОСЗ - Панчарево - редовно призовани, не се явяват и не вземат становище. Представителят на Върховна административна прокуратура е на мнение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение в настоящия съдебен състав след преценка допустимостта и основателността на жалбата намира, че е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. С обжалваното решение съдът разгледал предявения от касаторите иск с правно основание чл. 1 ЗОДОВ за сумата 10000 лв. срещу Общинска служба земеделие Област София Приел, че иска по чл. 1 ЗОДОВ останал недоказан, тъй като жалбоподателите не са доказали твърденията си, че ответникът не е предприел необходимите действия по приключване на процедурата за възстановяване и обезщетяване по ЗСПЗЗ и подзаконовите нормативни актове. Съдът, изобщо не е разгледал съединеното с иска по ЗОДОВ - на самостоятелното правно основание, обосноваващо обезщетителния иск - искането по чл. 257 АПК - оспорване бездействието на административния орган и на основание - ал. 2 - с. закон - органът да бъде осъден да извърши действието. Обжалваното съдебно решение е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Първоначално, производството пред АССГ - е започнало по жалба (препратена на този съд по компетентност от СРС) на Владимирови, с посочено в нея правно основание - чл. 257, ал. 1 АПК - и съдържаща искане - да бъде признато за незаконосъобразно бездействието на административен орган - Общинска служба по Земеделие - област София, район Панчарево - да осъществи процедурата по обезщетяването им, съгласно Решение № 284/21-12-1994 г. на Поземлена комисия - Община -Кремиковци, област София град - и определяне на разумен срок за довършването й. Също така, Владимирови са поискали, при условията на чл. 1 ЗОДОВ - ответната служба да бъде осъдена да им заплати обезщетение за неимуществени вреди - 20 000 лева, произтичащи от незаконосъобразното бездействие. Жалбата е оставена без движение, като Лазарови е следвало да уточнят наименованието и адреса на административния орган, което последните сторили в срок- сочейки за ответник - Общинска служба по земеделие - област София, с адрес за призоваване - София, район "Панчарево", ул. "Сини вир" № 2а. Съдът, с разпореждане от 18.03.2010 г., конституирал страните по делото. Въпреки това обаче, в списъка за призоваване - като ответник фигурира - Общинска служба земеделие - Панчарево, до такъв ответник са изпращани призовките и съобщенията по делото. Съдът е формирал мотиви, единствено относно иска по чл. 1 ЗОДОВ, във връзка с чл. 203 и сл. АПК, като е постановил общ отхвърлителен диспозитив - отхвърляйки исковата молба на Владимирови- срещу Общинска служба земеделие - Област - София, поради което решението му не може да формира сила на присъдено нещо по иска за обезщетение; изобщо липсва произнасяне по искането по чл. 257 АПК. В тази връзка основателно е касационното оплакване за немотивираност на постановения съдебен акт. В нарушение на чл. 236, ал. 2 във връзка с чл. 235, ал. 2 от ГПК и с чл. 144 от АПК, първоинстанционното решение не съдържа дължимото по смисъла на тези разпоредби установяване. Съгласно въведената с императивната разпоредба на чл. 220 от АПК забрана за фактически установявания, касационната инстанция преценява прилагането на материалния закон спрямо фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, поради което не може да се провери по същество касационното твърдение за нарушение на материалния закон при постановяване на решението. В този смисъл, необсъждането по същество на събраните доказателства, освен, че сочи немотивираност на проверявания съдебен акт, преклудира и възможността за извършване на касационна проверка от настоящата инстанция в дължимия обем. Като е отхвърлил исковата молба с която е бил сезиран, без на практика да изложи съображенията си по съществото на казуса, АССГ е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Визираните по-горе процесуални нарушения са съществени по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 2 от АПК, тъй като поставят под съмнение истинността на правнозначими за законосъобразността на административния акт факти. Неизлагането на мотиви и правни изводи винаги представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила и има за последица постановяването на неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 2 от АПК решение. Допуснатите нарушения представляват касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение по реда на чл. 221, ал. 2, предл. 2 от АПК. Налице са условията на чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК след отмяна на неправилното решение делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния административен съд, при което при произнасянето в мотивите да бъдат изложени преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи на съда, като се обсъдят във връзка с доводите на страните и техните повереници и съдът се произнесе по всички отправени до него искания. С оглед изложеното, обжалваното решение следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение,