Решение № 6761 от 22.6.2023 г. на ВАС, VIII о.

Върховният административен съд на Република България - Осмо отделение , в съдебно заседание на седми юни две хиляди и двадесет и трета година в състав: Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във вр. чл. 160, ал. 7 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба подадена от директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика /ОДОП/ гр. София при Централно управление /ЦУ/ на Национална агенция за приходите /НАП/, срещу решение 7655 от 13.12.2022 г., постановено по адм. дело 12286 по описа на Административен съд София град за 2021 г. С обжалваното решение е изменен и отменен ревизионен акт /РА/ Р-22220620004597-091-001/28.07.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. София, потвърден с решение 1611/18.10.2021 г. на директора на Дирекция ОДОП - София при ЦУ на НАП, с който на И. Иванов /починал в хода на съдебното производство/, са установени задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ: за 2017 г. в размер над 944.78 лв. до 7 984.11 лв. и лихви в размер над 311.02 лв. до 2 628.31 лв.; за 2014 г., 2015 г. и 2018 г. общо в размер на 17 181.76 лв., както и задължения за данък върху добавената стойност /ДДС/ в размер на 25 689.55 лв. и лихви за просрочие в общ размер 17 338.04 лв. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че всички наложени платежи са изплатени в брой на ревизираното лице. Съгласно предоставена справка от Еконт Експрес ООД за периода м. 01.2017 г. - м. 12.2018 г. на проверяваното лице са изплатени суми от наложени платежи от търговия със стоки общо в размер на 119 986.38 лв. На всички пратки е посочен телефонен номер на подател 0887715577, на който е отговаряло ревизираното лице. Касаторът твърди, че третото неучастващо лице няма задължение да съхранява всички писмени документи в оригинал, още повече, че с оглед пестене на време и място, същото съхранява основно сканирани документи. Не е обективно за целите на ревизията да бъде ползвана цялата налична информация, а за съдебното производство - само тази, за която са съхранени частни писмени документи /оригинални платежни и парични преводи/. При постановяване на съдебното решение не са обсъдени всички установени в хода на ревизията обстоятелства, което е довело до формиране на неправилни изводи. Заявява искане решението да бъде отменено в обжалваната му част и да се отхвърли жалбата на ревизираното лице срещу процесния ревизионен акт в съответната част. Претендира разноски по делото. Ответникът по касационната жалба П. Иванов, конституиран с определение от 05.04.2023 г. по адм. дело 701/ 2023 г. по описа на Върховния административен съд (ВАС), в качеството му на наследник на И. Иванов, починал на 26.08.2022 г. се представлява от адв. Серафимов, оспорва основателността на касационната жалба. Моли, решението да бъде оставено в сила. Претендира разноски, съобразно представен списък . Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Обжалваното решение е правилно, при постановяването му не са допуснати нарушения, които да съставляват касационни основания по смисъла на чл.209, т.3 АПК. Предлага съдебният акт да бъде оставен в сила. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С ревизионния акт, в резултат на проведеното ревизионно производство, при спазване разпоредбата на чл. 122, ал. 4 ДОПК, във връзка с чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ, са установени задължения на И. Иванов за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за ревизираните 2014 г., 2015 г., 2017 г. и 2018 г. в размер общо на 25 165.87 лв. и съответните лихви в размер на 9 994.95 лв. и за ДДС в размер на 25 689.55 лв. и съответните лихви в размер на 9 971.40 лв. Предмет на настоящият спор е първоинстанционното решение, в частта с която е отменен РА Р-22220620004597-091-001/28.07.2021 г., издаден от органа, възложил ревизията и ръководителя на ревизията, потвърден с решение 1611/18.10.2021 г. на директора на Дирекция ОДОП - София при ЦУ на НАП, в частта, в която на И. Иванов, са установени задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ: за 2017 г. в размер над 944.78 лв. до 7 984.11 лв. и лихви в размер над 311.02 лв. до 2 628.31 лв.; за 2014 г., 2015 г. и 2018 г. общо в размер на 17 181.76 лв. и задължения за ДДС в размер на 25 689.55 лв. и лихви за просрочие в общ размер 17 338.04 лв. В останалата част първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила. Ревизията е проведена по реда на чл. 122 и сл. ДОПК на основание чл. 122, ал.1, т.2 ДОПК - данни за укрити приходи от наложени платежи и парични преводи, изплатени от Еконт Експрес ООД и Спиди АД на И. Иванов за продажба на стоки. Пред съда са приети заключения по съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ) и съдебно-почеркова експертиза (СПЕ).За да постанови решението в обжалваната му част, съдът е приел, че оспореният ревизионен акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По фактите съдът е приел, че лицето е осъществявало търговска дейност по занятие по смисъла на чл.1, т.1 от ТЗ, като е продавало стоки с цел реализиране на приходи/доходи и следва да се обложи с данък по ЗДДФЛ единствено за 2017 г., но в по-нисък размер от установения с ревизионния акт. Съдът е посочил, че от Еконт Експрес ООД са представени оригиналите на част от документите. Приел е, за годни доказателства представените оригинални документи, които СПЕ е доказала, че са подписани от ревизираното лице. Останалите копия на документи, съдът е изключил от доказателствата по делото и не ги е кредитирал. За да отмени ревизионния акт в посочената част, първоинстанционният съд е приел, че от събраните писмени доказателства не се доказват изводите на органите по приходите за извършени от ревизираното лице продажби на стоки за ревизираните периоди 2014 г., 2015 г. и 2018 г. По отношение на данъчния период 2017 г. съдът е приел, че е доказано наличието на укрити приходи от И. Иванов от получените от Еконт Експрес ООД и Спиди АД изплатени суми, но в значително по-малък размер от установения от приходните органи. Мотивирал се е, че след като по делото не са представени оригинални документи за приемо-предаване на стоките товарителници, РКО и разписки за изплатени суми то не са налични годни и относими доказателства в подкрепа на тезата на данъчните органи. Посочил е, че изводите за укрити доходи се базират само на анализ на данните, представени в табличен вид и фотокопия с недобро качество, неясни и нечетливи документи от Еконт Експрес ООД, но същите не са електронен документ и не може да се приеме за вярна отразената в тях информация. Съдът е посочил, че констатациите на приходните органи не почиват на каквито и да било първични документи и съответно при липсата на такива документи по делото, направените изводи въз основа на тях се явяват неверни. В този смисъл съдът се е позовал на трайната практика на ВАС, обективирана в Решение 8990 от 14.10.2022 г. на ВАС по адм. дело 10551/2021 г., VIII отделение, Решение 5283 от 1.06.2022 г. на ВАС по адм. дело 8447/2021 г., I отделение; Решение 4910 от 23.05.2022 г. на ВАС по адм. дело 11718/2021 г., I отделение и др. Първоинстанционният съд е приел, че ревизионният акт е незаконосъобразен и в частта, с която на ревизираното лице са установен и задължения по ЗДДС. За да достигне до този извод, съдът е изложил мотиви, че липсват основания за регистрацията на ревизираното лице по ЗДДС и съответно начисляването на косвения данък, поради което ревизионният акт е отменен изцяло в частта, в която с него са установени задължения за ДДС и лихви. Така мотивиран съдът е отменил обжалвания ревизионен акт като незаконосъобразен относно горепосочените задължения. Обжалваното решение е правилно. Първоинстанционният съд правилно е преценил всички събрани по делото доказателства. Обосновано е прието, че фактическите констатации в ревизионния акт са направени въз основа на получените данни от трето лице Еконт Експрес ООД, но само в табличния им обобщен вид, при липса на първичните доказателства товарителници относно изпращането на стоки и РКО. Съдът, във връзка с искане направено от процесуалния представител на ревизираното лице, е изискал по реда на чл. 183 ГПК да бъдат представени под формата на писмен документ в оригинал или заверено копие сочените в таблиците доказателства. Такива доказателства не са представени от данъчната администрация. Съдът правилно е изключил изрично от доказателствената маса представените копия на документи, тъй като същите не са били представени в оригинал и правилно е кредитирал заключението по СПЕ, от което се установяват подписаните РКО от ревизираното лице. Приходната администрация не се е справила с доказателствената тежест относно извършването на конкретни облагаеми доставки в процесния случай. Констатациите на приходните органи не почиват на каквито и да било първични документи и съответно при липсата на такива документи по делото, направените изводи от съда се явяват правилни. От значение за установяване получаването на приходи и извършването на облагаеми сделки са документи, изходящи от доставчика и получателя по сделката, каквито документи не са нито таблицата, съдържаща се в технически носител, нито самия технически носител. Неоснователно касаторът твърди при обжалването, че третото лице не е длъжно да съхранява документи. Това може и да е вярно, но приложените таблици са описани такива, направени са фотокопия на част от тях, т.е. към момента на изготвянето на справката/таблицата не е имало пречка органите по приходите да се снабдят с първичните счетоводни документи, с които куриерската фирма е разполагала. Това обаче не е сторено. В случая не е налице хипотезата на чл. 184 ГПК, както счита касаторът представяне на електронен документ, тъй като релевантните за спора документи товарителници и РКО не са електронни, както правилно е приел и административния съд. В случая релевантните документи е следвало да бъдат представени на хартиен носител в оригинал или заверен препис. Предвид горното, по делото не са представени документи, въз основа на които да може да се направи категоричен извод за наличието на укрити приходи, както правилно е приел и административния съд. Само въз основа на таблици, които безспорно нямат характер на счетоводен документ и съдържат вторична, обобщена в табличен вид информация, съставена от трета неучастваща в спора страна, не може да се достигне до фактическите, а оттам и до правните изводи, така както са направени от приходните органи. Първоинстанционният съд правилно е приел, че ревизираното лице не дължи ДДС на основание чл. 102, ал. 3, т. 2 ЗДДС. От събраните по делото доказателства се установява, че през 2017 г. ревизираното лице не е достигнало облагаем оборот от 50 000 лв., поради което за него не е възникнало задължение за подаване на заявление за регистрация по чл. 96, ал. 1 ЗДДС и съответно не се дължи и лихва върху това публично задължение. Въз основа на горното съдът правилно е отменил ревизионния акт, по отношение на установените задължения за годишен и авансов данък на ревизираното лице по ЗДДФЛ, както и по отношение на установените задължения по ЗДДС и лихви. Решението на административния съд в обжалваната му част е правилно и следва да се остави в сила. При този изход на спора в полза на ответната страна следва да се присъдят разноските в размер на 2 000 лв., представляващи заплатен адвокатски хонорар за касационна инстанция. По делото е представен списък на разноските и доказателства за платен адвокатски хонорар в претендирания размер. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховен административен съд, състав на осмо отделение