Решение № 16696 от 13.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5562/2013 г.

ВАСIV отделение13.12.2013 г.докладчик Светослав Славов

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1244/22.02.2013 г. по адм. дело № 5231/2012 г. на Административен съд София - град. ОСЪЖДА Димитър Николаев Купенов да заплати на Държавен фонд "Земеделие" сумата 150 лв. /сто и петдесет лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение по делото. РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Мотиви

Решение № 16696 от 13.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5562/2013 г., IV о., докладчик съдията Светослав Славов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Димитър Николаев Купенов, против решение № 1244/22.02.2013 г. по адм. дело № 5231/2012 г. на Административен съд София - град, в частта с която е отхвърлена жалбата му срещу Уведомително писмо за извършена оторизация по схемите за директни плащания за 2010 г. с изх. № 02-220-6500/1636 от 03.10.2011 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция, с което на жалбоподателя е отказано финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2010 г и му е наложена санкция за бъдещ период. В касационната жалба са развити доводи, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Твърди, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че в административния акт са посочени коректно фактическите обстоятелства, въз основа на които да се обоснове отказ за подпомагане. Навеждат се и доводи, че съдът не е изследвал допуснатите нарушения в хода на административното производство, като по този начин не е констатирал незаконосъобразността на процедурата по отстраняване на застъпванията, в следствие на което касаторът е бил неправомерно ощетен в полза на трето лице. Моли, да се отмени обжалваното решение и да се постанови ново, с което да бъде отменен отказа за изплащане на субсидии. Ответникът - изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" моли касационната жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна и съответно да се остави в сила атакуваното с нея решение на съда, като претендира и направените съдебни и деловодни разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, като намира решението на първоинстанционният съд за правилно. Върховният административен съд, четвърто отделение, приема касационната жалба за допустима, като подадена от легитимирано лице в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - за неоснователна, по следните съображения: Предмет на съдебен контрол пред Административен съд София - град (АССГ) е законосъобразността на уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2010 г., изх. № 02-220-6500/1636 от 03.10.2011 г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция. С това писмо адресатът Димитър Николаев Купенов се уведомява, че му се отказва финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания и му се налагат санкции за бъдещ период както следва: По Схемата за единно плащане на площ е поискана сума от 10759.03 лева, като ДФЗ - РА отказва финансово подпомагане поради констатирани несъответствия с изискванията за подпомагане в конкретно описани площи и посочени нормативни основания, като се налага и санкция за бъдещ период в размер на 8201.45 лева. По Схемата за национални доплащания на площ е поискана сума от 5885.6 лева, като ДФЗ - РА отказва финансово подпомагане поради констатирани несъответствия с изискванията за подпомагане в конкретно описани площи и посочени нормативни основания, като се налага и санкция за бъдещ период в размер на 4486.51 лева. Първоинстанционният съдът е приел, че издаденият акт в частта с която е отказано финансиране е законосъобразен, като издаден от компетентен орган, в рамките на неговите правомощия. При издаването му е спазена установената от закона форма, не са допуснати и съществени нарушения на административнопроизводствените правила и материалния закон. Посочил е, че в уведомителното писмо изрично са посочени правните и фактическите основания за постановения отказ, като същото е издадено след изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за преценката на основанията за допустимост на подпомагането. Приел е за неоснователни доводите за немотивираност на административния акт, с оглед установената практика в административното производство мотивите към административния акт да бъдат излагани в съпътстващите документи, съставени в това производство и предхождащи издаването на административния акт, каквито в случая се явяват таблицата, която е неразделна част от уведомителното писмо и легендата към нея. За изясняване на релевантните по делото факти от съда е допусната съдебно-технически експертиза. Вещото лице е установило грешка в определянето на допустимата за подпомагане площ, която грешка не променя крайния резултат по отношение на финансовото подпомагане - процентното съотношение между допустима и недопустима площ е по - голямо от 50 % и следва да бъдат наложени санкции за бъдещ период на жалбоподателя. Приел е че естеството на административния акт позволява решаването на въпроса по същество и е изменил процесното уведомително писмо съобразно разпоредбата на чл. 58 от Регламент № 1122/2009 на Комисията от 30 ноември 2009 г. На първо място следва да се отбележи, че решение № 1244/22.02.2013 г. по адм. дело № 5231/2012 г. на Административен съд София - град, в частта с която е изменено процесното уведомително писмо е влязло в сила, тъй като не е обжалвано в срок. Подадената от касатора жалба е срещу решението в частта с която е отхвърлена жалбата му. При така очертания предмет на касационна проверка настоящата инстанция намира решението за валидно, допустимо и правилно, като издадено в съответствие с материалния закон и съдопроизводствените правила и обосновано. При постановяването му са изследвани, респективно обстойно обсъдени, всички релевантни за спора обстоятелства и факти. Правилно първоинстанционният съд е приел, че няма отклонение от изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК относно формата на акта, тъй като изложените основания, посочените площи на всеки един имот, които са приети за недопустими за подпомагане, както и данните от административната преписка обективират волята на административния орган и позволяват да бъде упражнено правото на защита, както и да бъде осъществен съдебен контрол за законосъобразност на оспорения административен акт. Видно от съдържанието на административния акт е съставена подробна таблица с отразяване на идентификационен номер на всеки от парцелите, по отношение на които е констатирана разлика между декларираната от заявителя площ и установената такава като допустима за подпомагане при извършените административни проверки и проверки на място. Отделно от това, писмото съдържа обобщена таблица с нанесени в нея всички данни от заявлението, извършените проверки, констатираните резултати и оторизираните суми. Неоснователно се явява направеното от касатора възражение относно неправилното тълкуване на материалния закон, в частност чл. 28 от Регламент 1122/2009 г. В случая касаторът е подал заявление за подпомагане за единно плащане на площ за кампания 2010 г. с УИН 22/030610/32145. В заявлението си за подпомагане същият е декларирал парцели по СЕПП и НДП. Неразделна част от подаденото заявление е таблицата на използваните парцели с посочване името на всеки блок на земеделското стопанство и землището, в което се намира като земеделският стопанин сам посочва начина на ползване на парцела и обработваната от него култура. Картите на блокове на земеделските стопанства се очертават от всеки заявител, който посочва тяхното местонахождение и сам декларира начина на ползване на земята. По подаденото от Димитър Николаев Купенов общо заявление за плащания на площ по схемите и мерките за директни плащания за 2010 г. с УИН 22/030610/32145, е извършена задължителна проверка на заявлението в ИСАК, съгласно чл. 37 от ЗПЗП и изискванията на Регламент (ЕО) № 73/2009, един от основните регламенти, уреждащи директните плащания на площ, които имат пряко приложение за кампания 2010 г. Съгласно чл. 20, т. 1 от Регламент (ЕО) № 73/2009 на Комисията и чл. 37, ал. 2 от ЗПЗП, ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция е задължена да извършва административни проверки на подадените заявления за подпомагане, с цел да проверят дали са изпълнени условията за допустимост на подпомагането. Според регламентите и техническите документи на Европейската комисия използваните ортофотоизображения трябва да бъдат като цяло не по-стари от 5 години от момента на първото им използване. Същото условие е залегнало и в разпоредбата на чл. 11, ал.

1

от Наредба 105 от 22 август 2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на интегрираната система за администриране и контрол. Според нея "Министърът на земеделието и горите организира актуализирането на цифровата ортофотокарта за територията на цялата страна в период от 5 години." Видно от събраните по делото писмени доказателства, по заявлението на ответника са били извършени административни проверки, които позволяват установяването на нередности, по-специално автоматично откриване чрез компютърни средства, чиито резултати са отразени в процесното уведомително писмо. Ето защо неоснователно е възражението на касатора, че административната проверка е формална и неточна, поради това, че не е извършена проверка на място. В конкретния случай размерът на недопустимата площ е определен въз основа на извършена административна проверка по данните в ИСАК и СИЗП, а не на извършена проверка на място, каквато съгласно чл. 30 от Регламент 1122/2009 г. се прави на случаен принцип /метод на риск-анализ/ само на 5 % от подадените заявления за подпомагане, в кръга на която извадка жалбоподателят не е попаднал. Неоснователно е възражението на касатора, че в процесното Уведомително писмо не са посочени конкретни обстоятелства и като цяло липсват мотиви въз основа на които издателят му е приел, че са налице недопустими за подпомагане площи. Съгласно ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС на РБ мотивите към административния акт могат да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт от помощни и подчинени на издателя на акта длъжностни лица или органи, какъвто впрочем е настоящият случай. Спазено е изискването тези документи и установените правнорелевантни обстоятелства да са приобщени към акта с цитирането им, с което е спазен принципът за самостоятелност, респ. непосредственост при осъществяване на административното производство от административния орган, поради което не е било необходимо тези факти да се приповтарят и като мотиви на издаденото УП. Позоваването на вече цитираните по - горе справки, проверки и т. н. в тяхната съвкупност, представляват фактическите основания, съответстващи на посоченото в писмото правно основание, което е мотивирало административният орган да вземе решението си. По същество те представляват юридическият факт (респ. фактическият състав), от който органът черпи упражненото от него субективно административно право. Това са конкретните факти, въз основа на които същият е счел, че следва да упражни предоставената му компетентност и на базата на които се извършва последващата съдебна преценка за законосъобразност на акта. Неоснователно се явява и възражението на касатора, че съдът не е изследвал допуснатите нарушения в хода на административното производство, като по този начин не е констатирал незаконосъобразността на процедурата по отстраняване на застъпванията, в следствие на което касаторът е бил неправомерно ощетен в полза на трето лице. Съгласно разпоредбата на чл. 43, ал. 3, т. 5 от ЗПЗП Разплащателната агенция намалява размера на плащането или отказва плащане по Схемата за единно плащане на площ, когато за една и съща площ са подадени две или повече заявления и застъпването на площи не е отстранено. Редът за отстраняване на констатирано застъпване е залегнал в чл. 17 и 18 от Наредба № 5 от 27 февруари 2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания Видно от приложената по делото административна преписка и приетата по делото експертиза органът е провел предвидената процедура като е изпратил Уведомително писмо за констатирано застъпване до всички бенефициенти, като в следствие на това последните са приложили документи по чл. 2а ал. 2 от Наредба № 5, удостоверяващи правото им на ползване върху застъпените площи. Релевираните доводи за нищожност на документ удостоверяващ правото на ползване по смисъла на чл. 2а от Наредба № 5 по своята правна природа представляват спор за материално право между частноправни субекти касаещ правото им на ползване върху определени имоти. Наведените доводи в касационната жалба относно искането за издаване на заповед съгл. разпоредбата на чл. 37в, ал. 4 и 5 от ЗСПЗЗ за разпределение ползването на земеделските земи са неоснователни. Както правилно е посочил и първоинстанционния съд, пред който е бил наведен същият довод с който жалбоподателят е обосновавал незаконосъобразността на обжалваният индивидуален административен акт, административният орган по подпомагането на земеделските производители не е компетентни да се произнасят по подобен спор. В случая единствената възможност която има е да приеме, че бенефициентите не са доказали правото си на ползване върху процесните БЗС. Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е правилно, не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на ответника по касационната жалба за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно. С оглед предмета на правния спор и на основание чл. 8, вр. чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения на касатора следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв.

Цитирани разпоредби

4