Решение № 3437 от 1.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6938/2024 г.

Образувано е по касационна жалба на Специализирани болници за рехабилитация Национален комплексЕАД със седалище в гр.София, чрез адв. Кръстев, срещу Решение 654 от 21.05.2024г., постановено по адм. дело 223/2024г. по описа на Административен съд София област(АССО). Излагат се доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, допуснато нарушение на съществени процесуални правила и поради необоснованост. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отмени съдебното решение и вместо това делото да се върне на първата съдебна инстанция за нова разглеждане, респ. се отмени Писмена покана за възстановяване на суми, получени без правно основание изх. 23-0485-57 от 21.12.2023г. на Директор РЗОК София област. Претендира разноски. Ответникът Директор РЗОК София област не взема становище по така депозираната касационна жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл.210 ал.1 АПК и в срока по чл.211 ал.1 АПК. Разгледана по същество и за основателна. За да отхвърли жалбата на ЕАД-то, първостепенният съд е приел, че органът правилно е приложил и материалния, и процесуалния закони, като е приел в крайна сметка, че законосъобразно то е приканено да възстанови сумата от общо 23 832,13 лева, получена без основание. Настоящият състав на касационната инстанция намира тези изводи за неправилни, изведени при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Видно е от съдържанието на приложената пред Административния съд преписка, че в хода на развитие на производството пред Директор РЗОК София област дружеството с адрес на управление гр.София е получавало всички актове или на адреса в гр.София(седалище и управление на юридическото лице), или на адреса на клона(филиала) в гр. Момин проход, Софийска област. Самият обжалван административен акт е съобщен освен на последния адрес и по имейл: [електронна поща]. В сключения между страните административен договор от 12.10.2023г. освен посочените по-горе два адреса, е вписан и имейл: [електронна поща]. Пред АССО болничното заведение е входирало жалба срещу писмената покана, подписана от управителя, в която е посочен само регистърния адрес. С разпореждането си от 27.02.2024г. съдията-докладчик е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните. В изпълнение на това Служба Деловодство към АССО е изготвила списък за призоваване на страните за о.с.з. на 26.04.2024г., като жалбоподателят СБР НК ЕАД е следвало да се призове по електронна поща с адрес: sbrnk@rehabilitation. bg. Призовка е била изпратена до него(л.74-75 от делото на АССО) обаче на следния електронен адрес: sbmk@rehabilitation.bg. В първото(и единствено) проведено по делото открито съдебно заседание представител на жалбоподателя не се явил, като административният съдия оставил без уважение искането на тази страна за допускане на гласни доказателства с мотив, че свидетелите не били доведени за заседанието. Съдебното дирене били приключено. С касационната жалба дружеството сочи, че същото не е получило призовката си за първото съдебно заседание, в което разглеждането на делото е завършило, като отбелязва, че електронният адрес по чл.137 ал.3 АПК, на който е изпратена призовката е погрешно въведен и вместо правилния - sbrnk@rehabilitation.bg, е бил въведен друг - sbmk@rehabilitation.bg, който ел. адрес не е негов. Освен това отбелязва, че електронен адрес за връчване на съобщения до него не е използван в административната фаза на производство, а такъв не е посочен и в жалбата му до съда. При тази фактическа обстановка касационна инстанция намира, че в хода на производството пред административния съд е било допуснато нарушение на съществени процесуални правила(чл.137 ал.3, във вр. с ал.2 АПК), тъй като болничното заведение не е било призовано редовно на негов електронен адрес за първото и единствено по делото съдебно заседание, в което съдът се е произнесъл и по поисканите за допускане доказателства, като не е уважил искането за разпит на двама свидетели, поради тяхното недовеждане в това съдебно заседание от страната. Така последната е била ефективно лишена от възможност да организира защитата си, в резултат на неуведомяването и за това съдебно заседание, респ. същата не е могла да докаже твърденията в жалбата си до съда, респ. по тях да се съберат и исканите за допускане доказателства. Този недостатък се преценя за съществен, като същият не може да бъде отстранен в хода на развитие на производството пред касационната инстанция, която не е и съд по фактите. Консеквентно, това обосновава и отмяната на съдебното решение, като на основание чл.222 ал.2, т.1 АПК делото следва да се върне за разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, който следва разгледа отново жалбата на здравното заведение. По разноските. На основание чл.226 ал.3 АПК за понесените досега разноски произнасяне дължи първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл.221 ал.1 във вр. с чл.222 ал.2, т.1 и т.2 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение