Решение № 11998 от 24.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6581/2021 г.

Производството е по чл. 238, ал. 1 вр. чл. 239, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по молба от Комисия за енергийно и водно регулиране за отмяна на Решение 8224/19.12.2019 год. по адм.д. 7887/2019 год. на Административен съд София град и Решение 9943/21.07.2020 год. по адм.д. 2345/2020 год. по описа на Върховен административен съд, с което е частично отменено първоинстанционното съдебно решение. Твърди, че са налице нови обстоятелства и нови писмени доказателства от съществено значение за делото по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК, които не са били известни при неговото разглеждане. Молителя се позовава на решение от 22.12.2010 г. по дело С-279/09 на Съда на Европейския съюз /СЕС/. От съда се иска се да бъде допусната отмяна на посочените по-горе решения. Претендира се заплащане на разноски по делото. Прави се възражение за размера на претендираните от ответната страна разноски. Ответникът по молбата за отмяна "Електроразпределение Север" АД, намира молбата за отмяна за неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. Счита, че не са налице предпоставките на чл. 239 т. 1 от АПК. Твърди, че решението на СЕС не може да служи като основание за отмяна. Претендира присъждане на разноски, като твърди, че са в предвиден минимален размер. Искането за отмяна е подадено от надлежна страна и в срока по чл. 240 АПК, поради което е допустимо. С Решение 8224/19.12.2019 год. по адм.д. 7887/2019 год. на Административен съд София град е уважена частично, до размер от 360 лева, предявената от Електроразпределение Север АД претенция с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, за заплащане на имуществени вреди, причинени от незаконосъобразно наказателно постановление НП-470 от 17.12.2014 г., издадено от председателя на КЕВР. С Решение 9943/21.07.2020 г. по адм.д. 2345/2020 г. на Върховен административен съд, атакувания съдебен акт е отменен в частта, с която е оставена без уважение исковата претенция за заплащане на обезщетение над 360 лева, до пълния ѝ размер от по 1356 лева за двете съдебни инстанции, произнесли се по жалбата срещу НП - 470 от 17.12.2014 г. и КЕВР е осъдена да заплати на ищеца в първоинстанционното производство и тези суми, ведно със законовите последици от това. С решение от 22.12.2010 г. по С-279/09 на Съда на Европейския съюз, съдът се е произнесъл по преюдициално запитване за тълкуване на принципа на ефективност, за да се изясни дали този принцип допуска предоставяне на правна помощ на юридически лица. При така установените факти и обстоятелства, настоящият петчленен съдебен състав намира искането за отмяна на описаните в молбата две съдебни решения за неоснователно. Както многократно се е произнасял ВАС, основания за отмяна на влязло в сила съдебно решение по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК биха били налице ако се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Отмяна на това основание се допуска при наличието на нови обстоятелства, които са съществували към момента на постановяването на съдебния акт, но не са били известни на страната по обективни причини и въпреки полагането на дължимата грижа за активно участие в производството по делото. Основание за отмяна поради наличието на обстоятелства по чл. 239 т. 6 от АПК са налице тогава, когато с решение на ЕСПЧ е установено нарушение на ЕКПЧ. Решение на Съда на Европейския съюз, постановено в производство по чл. 267 ДФЕС, с което се извършва тълкуване на разпоредба от правото на ЕС, не представлява изрично основание за отмяна на влязъл в сила съдебен акт. Разширително тълкуване на основанията за отмяна и включване на основание, свързано с практика на СЕС, създадена по реда на чл. 267 ДФЕС, би противоречало на принципа на стабилитета на съдебния акт. Следва да се отбележи и обстоятелството, че посоченото от молителя решение на СЕС е постановено много преди съдебните решения на Административен съд София град и Върховен административен съд, поради което не би могло и да се твърди, че то не е могло да бъде известно на страната. С оглед на изложеното, искането за отмяна на решенията на основание чл. 239 т. 1 от АПК е неоснователно и следва да се отхвърли. С оглед изхода на спора, в полза на ответника следва да се присъдят направените разноски в размер на 600 лева. Представени са доказателства за заплащане на адвокатски хонорар в описания размер. Съдът не счита, че така претендирания размер е прекомерно завишен, тъй като е съобразен с фактическата и правна сложност на производството и е в размер, близък до предвидения за съответното производство минимум. Водим от горното, Върховен административен съд, петчленен състав на Първа колегия