Решение № 125 от 1.04.2009 г. на ВКС по н. д. № 88/2009 г.

Решение № 125 от 1.04.2009 г. на ВКС по н. д. № 88/2009 г., I н. о., НК, докладчик председателят Пламен Томов Върховният касационен съд е трета инстанция по делото пред нея, което е образувано по обща жалба от името на подсъдимите Б. П. Ф. и И. М. С. срещу потвърждаването от Военно-апелативния съд на осъдителната присъда, която издал военният съд - Плевен. Присъдата в първата инстанция - № 11 от 10 октомври 2008 г. по нохд № 11/2008 г., е за причинените на 6/7 септември 2007 г. на С. Н. Б. и Ц. Г. Г. средни телесни повреди (за първия - от счупване на палеца на дясната ръка, затруднило трайно нейното движение, за втория-съответно от травма на главата, довела до загуба на съзнание и така до временно разстройство на здравето, опасно за живота) - престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 4 (на повече от едно лице) и т. 12 (по хулигански подбуди) във връзка с чл. 129 (чрез две отделни деяния, при условията на продължавано престъпление) и 20, ал. 2 НК (в съучастие от съизвършители). Наложените наказания на подсъдимите са еднакви - 1 г. лишаване от свобода условно за 3 години. Гражданските искове за неимуществените щети на пострадалите, за 10 000 лева, съответно - за 8 000 лева, са уважени частично - за 5 000 лева и за 3 000 лева, а заплащането им от подсъдимите е присъдено солидарно. Решението на втората (въззивната) инстанция - № 144 от 10 декември 2008 г. по внохд № 139/2008 г., е издадено по жалба от двамата подсъдими. В подадената сега обща касационна жалба е отправено искане за ново разглеждане делото в апелативния съд с доводи, че обвинението е останало недоказано. В съдебното заседание на касационната инстанция жалбата е поддържана и допълнена с искане за оправдаване на подсъдимите и отхвърляне на исковете срещу тях още в тази инстанция, а другите страни са за отхвърляне на жалбата. ВКС намери, че трябва да остави в сила обжалваното решение. То е оспорено не само без да се държи особено сметка за касационните основания (освен като "постановено при съществени процесуални нарушения", още и като "неправилно" и "необосновано"), но и като се изтъква значението за оборване на обвинението от показанията на св. П. Първанов пред апелативния съд, които съдът е отхвърлил. Възражението за неправилно отхвърляне на казаното от свидетеля е неубедително, защото е голословно, още повече в сравнение с изложеното на с.6 от мотивите на решението. Никакво основание няма и за оправдаването на подсъдимите и за отпадане на гражданската им отговорност, което пък се изтъква голословно за първи път в съдебното заседание пред ВКС. Ето защо съставът на Първо наказателно отделение съобразно и с чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК