Решение № 4851 от 8.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12377/2012 г.

Решение № 4851 от 8.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12377/2012 г., VI о., докладчик съдията Георги Чолаков Производството е по чл. 132, ал. 2, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 323, ал. 1 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Образувано е по жалба на Инспектората към Висшия съдебен съвет (ИВСС) срещу решение по т. 20 от протокол № 38 от заседанието на Висшия съдебен съвет, проведено на 27.09.2012 г., с което е отхвърлено предложението на главния инспектор на ИВСС за налагане на дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 4 от ЗСВ на Майа Иванова Попова, съдия при Районния съд - Пазарджик. Изложени са доводи, че административнонаказващият орган е обсъдил подробно смекчаващите отговорността обстоятелства, без да обърне внимание и да коментира отежняващите отговорността обстоятелства - големия брой на нерешените в разумен срок дела и повторното констатиране на този вид нарушения, системно неспазване на сроковете за произнасяне. Релевирани са оплаквания, че ВСС пренебрегва значимостта на проблема с просрочването на делата. Ответникът - Висшият съдебен съвет (ВСС), чрез процесуалния си представител юрисконсулт Ана Топалова, оспорва жалбата и моли тя да бъде отхвърлена. Заинтересуваната страна - Майа Иванова Попова, изразява становище за неоснователност на жалбата по подробни съображения, развити в писмена защита. Върховният административен съд - шесто отделение, след като обсъди данните по делото и доводите на страните, намира жалбата за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 323, ал. 1 от ЗСВ, срещу подлежащ на оспорване валиден административен акт. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Не се спори относно обстоятелствата, че на основание чл. 56 от ЗСВ, годишната програма на Инспектората към Висшия съдебен съвет за 2011 г. и въз основа на заповед № ПП-01-21 от 07.03.2012 г. на главния инспектор на ИВСС е извършена комплексна проверка на Районния съд - Пазарджик, с обхват на проверката от 01.01.2010 г. до 31.12.2011 г. В резултат на констатациите от проверката, обобщени в акт изх. № ПП-01-21 от 08.05.2012 г., главният инспектор на ИВСС на основание чл. 312, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 54, ал. 1, т. 6 и чл. 54, ал. 2 от ЗСВ е внесъл предложение с изх. № ПП-01-21 от 05.06.2012 г. за образуване на дисциплинарно производство срещу Майа Иванова Попова - съдия от Районния съд - Пазарджик, за налагане на дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 4 от ЗСВ за извършеното от нея дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 1 от ЗСВ. По направеното предложение, с решение по протокол № 24 от 14.06.2012 г. на ВСС, е образувано дисциплинарно производство и чрез жребий е избран дисциплинарен състав. За дисциплинарно дело № 9/2012 г. по описа на ВСС съдия Майа Иванова Попова е надлежно уведомена, изпратен е препис от предложението на главния инспектор, като е бил предоставен 7-дневен срок за писмени възражения и посочване на доказателства. Уведомен е и вносителят на предложението. Дисциплинарно дело (д. д.) № 9/2012 г. по описа на ВСС е приключило с постановяване на решение № 10-00-020 от 26.09.2012 г., с което дисциплинарният състав на ВСС е предложил на ВСС да отхвърли като неоснователно предложението на главния инспектор на ИВСС за налагане на дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 4 от ЗСВ на Майа Иванова Попова - съдия от Районния съд - Пазарджик, С оспореното понастоящем решение с 14 гласа "за", 2 гласа "против" и 6 гласа "въздържал се" ВСС е отхвърлил като неоснователно предложеното дисциплинарно наказание. За да се произнесе по законосъобразността на оспореното решение на ВСС, съдът съобрази следното: В изготвения акт изх. № ПП-01-21 от 08.05.2012 г. е посочено, че съдия Майа Иванова Попова е забавила изготвянето на решенията/мотивите към постановените присъди от 1 до 7 месеца по 73 броя дела: по 44 НОХД (50,57% от общо свършените 87 НОХД), 25 НАХД (29,76% от общо свършените 84 НАХД) и 4 НЧХД (50% от общо свършените 8 НЧХД). Отбелязано е, че индивидуалната й натовареност е под средната за съда и тази на останалите съдии в Районния съд - Пазарджик, и че е била на работа през 2011 г. само 85 дни. От приложените решения на РС - Велинград, е видно, че съдия Майа Иванова Попова е била настанявана на лечение за периода август - декември 2010 г. и е изписана на 12.01.2011 г. Според епикризата е налице смесено тревожно депресивно състояние, съчетано с вредна употреба на алкохол. Установена е и временна неработоспособност на магистрата за около три месеца през 2010 г., а през 2011 г. - 16 дни. Ползваният платен годишен отпуск за 2010 г. от 15.10.2010 г. до 31.12.2010 г. е бил разрешен по здравословни причини, а впоследствие съдия Майа Иванова Попова е представила болнични листове и за този период. Дисциплинарният състав на ВСС не е възприел изложената теза от представителя на ИВСС, че съдия Майа Иванова Попова е била длъжна като магистрат да се грижи за собственото си здраве, на първо място, както и че в случая здравословното състояние зависело от фактори, които се намирали извън привлеченото към отговорност лице. Наличието на болнични листове е мотивирало състава да приеме, че закъсненията или просрочията при написване на мотивите и връщане на делата в наказателното отделение на РС - Пазарджик, не съставлявали дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 307, ал. 3 от ЗСВ. Основното оплакване на жалбоподателя се свежда до това, че обсъждайки подробно смекчаващите отговорността на дисциплинарно отговорното лице обстоятелства, наказващият орган не е обърнал внимание и не е коментирал отежняващите отговорността обстоятелства, а именно големия брой на нерешените в срок дела и повторното констатиране на този вид нарушения. Това оплакване е неоснователно. Съгласно чл. 309 от ЗСВ при определяне на дисциплинарното наказание се вземат предвид тежестта на нарушението, формата на вината, обстоятелствата, при които е извършено нарушението, и поведението на нарушителя. Доколкото депресията е състояние, което не се поддава на директно лечение, употребата на алкохол не може да бъде възприета като умишлено действие, насочено към самоунищожение. Депресията е възникнала от нещо лично, което е било водещо в хронологията на усложненията за здравето на съдия Майа Иванова Попова. Няма сигурни медицински индикации кое е било първото и кое е било второ от описаните в епикризата болести. Следва да бъдат споделени изводите на дисциплинарния състав относно анализа на посочените за 2010 г. 73 бр. дела, които се съдържат в предложението на главния инспектор за образуване на дисциплинарно производство. Съдебните актове са постановени през месеците януари 2010 г. - 13 бр., февруари 2010 г. - 6 бр., март 2010 г. - 4 бр., април 2010 г. - 14 бр., септември 2010 г. - 8 броя. Останалите 16 дела с просрочие са с поставени съдебни актове през март 2011 г. Правилно ВСС е отчел наличието на временна неработоспособност, установена по съответния начин - с болнични листове, през което време за дисциплинарно отговорното лице е била налице обективна невъзможност за изпълнение на трудовите функции и задължения. Констатирана е проявена положителна активност от съдия Майа Иванова Попова, независимо че в голяма част от проверявания период същата е била в отпуск поради временна неработоспособност и се е намирала в обективната невъзможност за изпълнение на служебните задължения. Намирайки се в отпуск поради временна неработоспособност, съдия Майа Иванова Попова е приключвала и връщала в канцеларията на съда делата с написани мотиви в много от посочените в предложението на ИВСС случаи. По изложените съображения настоящият тричленен състав на ВАС приема, че ВСС обосновано е отхвърлил предложението за налагане на дисциплинарно наказание на съдия Майа Иванова Попова и правилно е приложил разпоредбата на чл. 309 от ЗСВ. Предвид изложеното се приема, че обжалваният акт на ВСС е постановен в съответствие с установените фактически обстоятелства по преписката, при точно прилагане на административнопроизводствените правила и на материалния закон и не противоречи на целта му. Поради това подадената жалба срещу административния акт следва да се отхвърли като неоснователна. Предвид изхода на спора в тежест на жалбоподателя следва да бъдат поставени заявените от Висшия съдебен съвет разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение, които на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения Върховният административен съд определя в размер на 150,00 лв. за тази инстанция. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. пето от АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,