Решение № 9675 от 06.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6078/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Комисия за регулиране на съобщенията (КРС), чрез юрк. Е. Василева, срещу Решение № 461/14.04.2026 г., постановено по адм. д. № 19/2026 г. по описа на Административен съд София - област (АССО). В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на атакуваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че дейността в обхвата на Закона за електронните съобщения (ЗЕС) е „аналогово радиоразпръскване“, а не разпространение на реклами и от тази гледна точка разпространяваното съдържание е ирелевантно за определяне на административната годишна такса за контрол. Поддържа становище за законосъобразност на процесния акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ), тъй като е съставен в предвидената форма с необходимите реквизити и в него са посочени фактическите и правни основания, довели до издаването му. Отправя искания за отмяна на обжалваното съдебно решение и за присъждане юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба – „БТВ Медиа Груп“ ЕАД, чрез юрк. Георгиева, оспорва същата като неоснователна и моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, първи състав на Осмо отделение, след преценка по допустимостта на жалбата, правилността на решението на заявените касационни основания и извършена служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на оспорване в производството пред АССО е бил АУПДВ № 21/11.12.2025 г., издаден от КРС, с който на основание чл. 162, ал. 2, т. 3 и т. 9 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 141 ЗЕС и чл. 5, ал. 1 от Тарифа за таксите, които се събират от КРС по ЗЕС (Тарифата), на „БТВ Медиа Груп“ ЕАД е установено задължение за административна годишна такса за контрол за 2024 г. в размер на 588,14 лв. или 300,71 евро. Първоинстанционният съд е установил фактите относно издадените разрешения от КРС на дружеството-жалбоподател за ползване на ограничен ресурс - радиочестотен спектър за осъществяване на електронни съобщения чрез електронна съобщителна мрежа за наземно аналогово радиоразпръскване. Изложеното следва съдържанието на оспорения АУПДВ. Въз основа на данните от годишния въпросник за отчета за дейността за 2024 г., регулаторът е определил годишната административна такса за контрол за периода 01.01- 31.12.2024 г. Задължението е формирано от приходите и разходите на предприятието за 2024 г., вкл. от предоставени услуги за излъчване на реклама при наземно радиоразпръскване на собствена радио програма и разходите в съответствие с чл. 141, ал. 1 ЗЕС и чл. 5, ал. 1 от Тарифата за таксите. В рамките на осъществената проверка съгласно чл. 146 вр. чл. 168 АПК решаващият съд е приел, че АУПДВ е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но при неправилно приложение на материалния закон. Концентрирал е спора между страните до преценка дали услугите по излъчване на реклама при наземно радиоразпръскване на собствена радиопрограма са такива по предоставяне на електронни съобщителни услуги. В тази насока съдът е съобразил целта и относимите разпоредби от ЗЕС с оглед транспонирането на чл. 2, пар. 4 от Директива (ЕС) 2018/1972 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 г. Съгласно съображенията, след като ЗЕС не се отнася до съдържанието на пренасяните електронни съобщения, то и функциите по регулиране и контрол при осъществяването на електронните съобщения, които се извършват от КРС, следва да не се отнасят до тях, респ. дължимата административна годишна такса да се формира от приходите, реализирани от поднадзорната дейност. В подкрепа на крайното заключение е изтъкнато разграничението с регулаторния режим и надзора, осъществяван от СЕМ. Така постановеното решение от АССО е валидно, допустимо и правилно. Установените факти и направените правни изводи от административния съд са основани на доказателствата по делото. Не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и материалният закон е приложен правилно. Касационните оплаквания не се установяват при извършената проверка от касационната инстанция. В случая не са спорни сочените от касатора обстоятелства, свързани с осъществяваната от „БТВ Медиа Груп“ ЕАД през разглеждания период дейност по предоставяне на обществени електронни съобщителни мрежи или услуги и че от съответната дейност са реализирани приходи. Дружеството-жалбоподател в първоинстанционното производство има издадени разрешения от КРС за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс - радиочестотен спектър за осъществяване на електронни съобщения чрез електронна съобщителна мрежа за наземно аналогово радиоразпръскване и се явява задължен субект съгласно разпоредбата на чл. 141 ЗЕС. Съгласно чл. 139, ал. 1 ЗЕС лицата, осъществяващи електронни съобщения в изпълнение на изискванията на този закон, дължат административни такси в размер, съответстващ на изброените в разпоредбата административни разходи на комисията. Според чл. 141, ал. 1 ЗЕС, ДВ бр. 20 от 2021 г., административната годишна такса за контрол е в размер до 1,2 на сто от годишните брутни приходи от предоставянето на електронни съобщителни мрежи и/или услуги без включен данък върху добавената стойност след приспадане на трансферните плащания към други предприятия за взаимно свързване на мрежи и за достъп, транзит, роуминг, услуги с добавена стойност, както и разходи за уреждане на авторски и сродни права за радио- и телевизионни програми. В брутните приходи от предоставянето на електронни съобщителни мрежи и услуги се включват и всички приходи, произтичащи от ползването на ограничения ресурс. При разрешаването на спора първоинстанционният съд правилно се е позовал на легалната дефиниция за „електронна съобщителна услуга“ по смисъла на § 1, т. 17 ДР ЗЕС, ДВ бр. 20 от 2021 г. Съгласно легалната дефиниция това е услуга, обичайно предоставяна по възмезден начин чрез електронни съобщителни мрежи, която включва следните видове услуги: услуга за достъп до интернет; междуличностна съобщителна услуга и услуги, състоящи се изцяло или главно от пренос на сигнали, като предавателни услуги, използвани за предоставяне на услуги от типа машина-машина и за разпръскване. Електронната съобщителна услуга не включва услугите, осигуряващи или упражняващи редакторски контрол върху съдържанието, предавано посредством електронни съобщителни мрежи и услуги. Съдът обосновано е разграничил аудио-визуалните медийни услуги и радио услугите, които се осъществяват чрез електронни съобщителни мрежи по смисъла на ЗЕС - чл. 2, ал. 2, т. 1 от Закона за радиото и телевизията (ЗРТ). Търговското съобщение, според неговата легална дефиниция в ЗРТ, се включва в съдържанието на пренасяното електронно съобщение, а според чл. 2 ЗЕС този закон не се прилага по отношение на съдържанието на пренасяните електронни съобщения. В тази връзка е неоснователен аргументът, че без издадено разрешение за ползване на ефира не биха могли да се пренасят нито реклами, нито друго тв съдържание. Видно от изложеното, законът обвързва дължимостта на таксата единствено с предмета на регулаторния контрол, а не с икономическата зависимост между различните дейности на предприятието. С изменението на § 1, т. 17 ДР ЗЕС, ДВ бр. 20 от 2021 г., се транспонира чл. 2, § 4 от Директива /ЕС/2018/1972 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 г. за установяване на Европейски кодекс за електронни съобщения. Според съображение 15 от същата определението за електронна съобщителна услуга следва да отстрани двусмислието, наблюдавано при прилагането на съществуващото определение до приемането на настоящата Директива. Съображение 15 сочи, че не само в националната съдебна практика е налице противоречиво тълкуване и прилагане на определението за електронна съобщителна услуга до изменението на ЗЕС с ДВ бр. 20 от 2021 г., и доколкото целта на определението в чл. 2, § 4 от нея е да бъде изяснено това понятие, то същото, транспонирано в националния закон, следва да бъде съобразено при разрешаването на настоящия правен спор. В съображение 20 от Директива 2002/20 /ЕО/ относно разрешението на електронните съобщителни мрежи и услуги (отм.), транспонирана в ЗЕС преди изменението му с ДВ бр. 20/2021 г., но след изменението ѝ с Директива 2009/14 ЕО, е посочено следното: Едно и също предприятие, например кабелен оператор, може да предлага както електронни съобщителни услуги, примерно пренос на телевизионни сигнали, така и услуги извън обхвата на настоящата директива, като например търговски услуги за разпространение на звуково или телевизионно съдържание. В този случай върху него могат да се налагат допълнителни задължения във връзка с дейността му като доставчик или дистрибутор на съдържание, но в съответствие с разпоредби извън обхвата на настоящата директива. В същия смисъл е и съображение 7 от Директива /ЕС/ 2018/1972, според което е необходимо регулирането на електронните съобщителни мрежи и услуги да бъде диференцирано/разграничено от регулирането на съдържанието. Следователно настоящата директива не обхваща съдържанието на услугите, предоставяни по електронни съобщителни мрежи, като например разпространяваното радио и телевизионно съдържание. В горния смусъл е актуалната практика на ВАС: Решение № 9183/06.10.2025 г. по адм. д. № 6894/2025 г.; Решение № 13758/18.12.2024 г. по адм. д. № 7217/2024 г., Решение № 2935/12.03.2024 г. по адм. д. № 8670/2023 г., Решение № 4269/20.04.2023 г. по адм. д. № 7592/2022 г. и др. Като е достигнал до идентично заключение и е отменил АУПДВ № 21/11.12.2025 г., АССО е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила при условията на чл. 221, ал. 2 АПК. При този изход на спора на ответника по касация се дължи претендираното юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция, определено по чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, на основание чл. 143, ал. 3 във вр. с чл. 228 АПК в размер на 80 евро. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, пр. първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,