Решение № 2607 от 6.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8963/2023 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на община Троян против решение 81 от 25.07.2023 г., постановено по адм. д. 10/2023 г. по описа на Административен съд гр. Ловеч. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът - М. Вълковски, в писмено становище, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за основателна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Ловеч отменя заповед 1672/21.12.2022 г. на кмета на община Троян, с която на основание чл. 225а, ал. 1 вр. чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, е наредено да бъде премахнат незаконен строеж метален навес, находящ се в УПИ ХІ-2108, кв. 96 по регулационния план на гр. Троян. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като административният орган не изяснява фактите и обстоятелствата от значение за случая, не събира доказателства, установяващи годината на извършване на строежа, като в заповедта единствено е посочено, че същият е реализиран преди 40 години. Констатира, че процесния строеж е ситуиран до регулационната линия на УПИ, а не върху нея, както е посочено в административния акт, а изводът на кмета на община Троян, че строежът не е търпим съобразно § 127, ал. 1 ПЗР ЗУТ е немотивиран и е направен, без да се изяснят фактите от значение за случая. По тези съображения съдът прави извод за материална незаконосъобразност на оспорената заповед. Прави извод и че заповедта е издадена в нарушение на чл. 6 АПК, като не излага мотиви в тази насока. Обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила. Незаконосъобразен и необоснован е изводът на съда, че при постановяване на оспорената заповед са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че от компетентните органи е съставен констативен акт, с който е установено извършеното незаконно строителство. Строежът е индивидуализиран и е изготвена окомерна скица. Констативният акт е връчен на извършителя на строежа, които в законоустановения срок не депозира възражение. Фактът, че административният орган приема твърдението на собственика на строежа, че последният е реализиран преди около 40 години, не обосновава допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Годината на извършване на строежа може да се установява с всички доказателства в т.ч. и с декларация на собственика/извършителя на строежа. Обстоятелството, че е възприета сочената от М. Вълковски година на строежа означава, че този факт е безспорен. Следователно при постановява на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Незаконосъобразен и необоснован е изводът на съда за материална незаконосъобразност на оспорения административен акт. По несъмнен и безспорен начин е установено, че за строежа не е издадено разрешение за строеж. Действително неправилно административният орган посочва, че същият не е търпим по смисъла на § 127, ал. 1 ПЗР ЗУТ, тъй като предвид приетата година на извършване на строежа, строежът попада в хипотезата на § 16, ал. 1 ПР ЗУТ. Но това нарушение не е съществено, тъй като в правомощията и задълженията на съда е да изследва въпроса дали процесния строеж е търпим, което не е сторено от първоинстанционния съд. В съдебната фаза съдът е длъжен да събере доказателства и да извърши самостоятелна преценка за търпимостта на строежа, която е пряко обвързана с последиците на заповедта и нейната законосъобразност, тъй като дори и да е незаконен, ако е търпим строежът не подлежи на премахване. В случая съдът не събира доказателства и не извършва проверка за търпимостта на строежа, който попада в хипотезата на § 16, ал. 1 ПР ЗУТ. Не установява дали процесния навес е допустим по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон. Процесния навес е строежът е допълващо застрояване и се намира на източната регулационна граница на УПИ. В констативният акт и в оспорената заповед изрично е отбелязано, че навесът е долепен до съществуващи в съседните имоти 73198.505.298 и 73198.505.297 постройки. Съгласно чл. 121, ал. 2 от Наредба 5 за правила и норми по териториално и селищно устройство (отм.), в сила към момента на осъществяване на строителството, второстепенните постройки могат да се разполагат на страничната регулационна линия, ако калканната им стена се покрива напълно от калканната стена на заварена сграда в съседния парцел. Нормата на чл. 21, ал. 4 ЗУТ регламентира, че постройките на допълващото застрояване могат да се застрояват свързано на вътрешните имотни граници. В случая по делото не е установено налице ли са изискванията на цитираните норми, за да е допустим строежа, предвид изричното отбелязване в оспорената заповед, че строежът е долепен до съществуващи в съседните имоти постройки. Последните обстоятелства следва да се установят с всички допустими доказателства и доказателствени средства и в зависимост от това да се направи извод за търпимост или не на процесния строеж и съответно за законосъобразността на оспорената заповед, като се има предвид, че съгласието на собствениците на съседните имоти не е елемент от фактическия състав на § 16, ал. 1 ПР ЗУТ. С оглед на изложеното обжалваното решение е неправилно, поради което същото следва да се отмени, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Разноски на страните за настоящото производство следва да се присъдят от първоинстанционния съд съгласно на чл. 226, ал. 3 АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение,