Решение № 4171 от 4.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14237/2016 г.

Решение № 4171 от 4.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14237/2016 г., VIII о., докладчик съдията Мария Радева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ("ОДОП") - П. при ЦУ на НАП срещу решение № 2153 от 14.11.2016 г. по адм. дело № 1839 по описа за 2016 г. на Административен съд П., с което е частично обявен за нищожен Ревизионен акт (РА) № Р-16001615010400-091-001/28.04.2016 г., издаден от Н. Ж. К. на длъжност началник сектор, възложил ревизията и С. Д. Й. на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията при ТД на НАП гр. П.. Релевират се оплаквания за материална и процесуална незаконосъобразност на обжалваното решение. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново такова, с което да се потвърди изцяло нищожния РА. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът – Д. К. Ш., чрез процесуалния пълномощник адв. Д. Д. взема становище по касационната жалба, че е неоснователна и първоинстанционния съд правилно и законосъобразно е постановил решението си, алтернативно моли ако РА бъде обявен, че не е нищожен да се счете, че същият е издаден при неспазване на установената форма, при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие на материалния закон и да бъде отменен в обжалваната част. В случай, че не са налице достатъчно доказателства обосноваващи незаконосъобразността на обжалвания РА, моли решението на първоинстанционния съд да бъде отменено и върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество на спора е основателна. Предмет на съдебен контрол пред първата инстанция е бил Ревизионен акт № Р-16001615010400-091-001/28.04.2016 г., издаден от Н. Ж. К. на длъжност началник сектор, възложил ревизията и С. Д. Й. на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията при ТД на НАП гр. П., потвърден с Решение № 461/11.07.2016 г. на директора на Дирекция "ОДОП" – П., в частта с която на Д. К. Ш. е начислен данък по ЗДДС в общ размер на 13 292. 22 лв., ведно с начислените законни лихви в общ размер на 7978. 85 лв.; начислен данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2009 г. в размер на 140. 41 лв., ведно с начислените законни лихви в размер на 86. 19 лв.; начислен данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2010 г, в размер на 2 830. 11 лв., ведно с начислените законни лихви в размер на 1 445. 14 лв. В останалата си част РА е влязъл в сила на 13.05.2016 г. За да прогласи нищожността на ревизионния акт, съдът е приел, че същият е издаден при неправилно прилагане на разпоредбите на чл. 119, ал. 2 и чл. 118, ал. 2 ДОПК. Счита, че не са спазени изискванията на чл. 7, ал. 1, т. 4 ЗНАП, в които лимитативно са изброени експертните длъжности, които могат да издават РА. Решението е неправилно. Мотивите на административния съд, че ревизионният акт е нищожен, като издаден от длъжностно лице извън кръга на тези по чл. 7, ал. 1, т. 4 от ЗНАП, са неправилни. Същите противоречат на приетото от Общото събрание на I и II колегия на ВАС Тълкувателно решение № 5 от 13.12.2016 г. по т. д. № 10 по описа за 2016 г. Общото събрание на колегиите на ВАС приема, че не е нищожен ревизионен акт, който при приложимата след 01.01.2013 г. редакция на чл. 119, ал. 2 ДОПК е издаден с участието на орган по приходите, извън кръга на лицата по чл. 118, ал. 2 ДОПК във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 ЗНАП. В предходната редакция на разпоредбата на чл. 119, ал. 2 ДОПК (в сила до 01.01.2013 г.) не са посочени изрично какви длъжности следва да заемат органите по приходите, които са компетентни да издадат ревизионни актове. Единственото условие, което се визира в нормата е органът да бъде посочен от този, чиято е компетентността за възлагане на ревизия, по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК. В действащата редакция на разпоредбата на чл. 119, ал. 2 ДОПК императивно са посочени лицата, които издават ревизионния акт, като липсва изрично оправомощаване на органа по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК. Следователно не е необходима конкретизация на длъжностното качество на органите, каквато се прави от нормата на чл. 118, ал. 2 ДОПК (отменена на 01.01.2017 г.). В случай, че е налице конкретизация, то тя се отнася единствено и само по отношение на лицата от ревизиращия екип, определени със заповедта по чл. 113, ал. 1, т. 2 ДОПК, но не и по отношение на лицето възложило ревизията, за което единственото изискване съгласно чл. 7, ал. 1 ЗНАП е да е орган по приходите. Изводите се основават на база Тълкувателно решение № 5 от 13.12.2016 г. на ВАС - ОСС от I и II колегия по т. д. № 10 по описа за 2016 г. Предвид изложеното, доводите на касатора са основателни, че процесният РА не е нищожен, предвид издаването му от компетентен орган. Приемайки противното, административният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено, а делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, който да извърши цялостна проверка за законосъобразност на оспорения акт. На основание чл. 226, ал. 3 АПК вр. § 2 ДР ДОПК при новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по разноските за производството пред ВАС. В. от горното и в същия смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,