Решение № 15663 от 27.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8546/2013 г.

Решение № 15663 от 27.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8546/2013 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Виктор Паскалев Паскалев, от гр. Несебър, против решение № 791 от 05.04.2013 г., постановено по адм. дело № 1783/2012 г. по описа на Административен съд гр. Бургас. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му. Ответникът -Главен разследващ полицай при ОД на МВР-Бургас, в писмено депозирано становище, оспорва касационната жалба, като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество, е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Бургас е отхвърлил жалбата против заповед № з-1571/15.06.2012 г. на Главен разследващ полицай при ОД -Бургас на МВР, с която на Виктор Паскалев Паскалев е наложено дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от шест месеца. За да постанови този резултат, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, в съответствие с материално правните норми на Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) и правилника за приложението му, като при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Решението е постановено в съответствие с материалния закон. Изводът на съда, че при издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, е законосъобразен и съответен на събраните по делото доказателства. Дисциплинарното нарушение е установено от наказващия орган във връзка с периодичен административен контрол върху дейността на РУП-Несебър, осъществен от комисия, назначена с нарочна заповед. От държавния служител са поискани обяснения и същият е дал такива, а дисциплинарното наказание е наложено в сроковете по чл. 225, ал. 1 от ЗМВР. Законосъобразен е изводът на съда, че жалбоподателят е осъществил описаното в заповедта дисциплинарно нарушение, а именно допуснал е просрочване на голям брой досъдебни производства. Законосъобразен е и изводът на съда, че заповедта е издадена в предписаната от закона форма. Административният акт съдържа всички задължителни реквизити съобразно изискването на чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР, като изложените фактически основания сочат на неизпълнение на заповед, поради което правилно дисциплинарно наказващият орган е квалифицирал извършеното дисциплинарно нарушение като такова по чл. 226, ал. 1, т. 3 и чл. 228, т. 3 от ЗМВР. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че необоснован е извода на съда, че от Паскалев са поискани обяснения и същия е дал такива. Според касатора неправилно съда възприема за такива сочените докладни записки, изготвени от него и касаещи просрочване на досъдебни производства. Несъстоятелно твърдение. Както правилно приема и първоинстанционния съд- ирелевантно за спора е - как са именувани писмените обяснения- същите са отправени до наказващия орган и са изискани от последния именно във връзка с допуснатите нарушения- просрочване на досъдебните производства; самите докладни записки са обсъдени при налагане на дисциплинарното наказание, именно като обяснения на служителя. Също така неоснователно е твърдението, че необосновано съда не приема за съществено нарушение на дисциплинарното производство- липсата на нарочна заповед за образуване на дисциплинарно производство. Напротив, както правилно приема АС-Бургас- нарушението, за което е образувано дисциплинарното производство е извън описаните по чл. 227, ал. 1, т. 2-10 ЗМВР- поради което обоснован е извода, че не е необходимо издаването на писмена заповед по реда на чл. 230, ал. 1 ЗМВР- за образуване на дисциплинарно производство. Обжалваното решение е правилно. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и доводите на страните. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства са направени изводите, че заповедта е издадена от компетентния орган, в предвидената форма, при спазване на административно производствените правила и в съответствие с материално правните норми на ЗМВР и ППЗМВР. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,