Решение № 15992 от 25.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3812/2019 г.

Решение № 15992 от 25.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3812/2019 г., II о., докладчик председателят Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Т. Въчев, чрез неговия пълномощник срещу решение № 806/21.12.2018 г. по адм. д. № 567/2016 г. на Административен съд Х.. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба-кметът на община Х. не взема становище по касационната жалба. Ответникът по касационната жалба-П. П., в писмено становище чрез своя представител намира касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от П. П. срещу заповед № 1091 от 30.08.2016 г. на кмета на община Х., с която на основание чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА, чл. 129, ал. 2, вр. с чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ е одобрен подробен устройствен план – изменение на плана за регулация и застрояване за УПИ III-50, кв. 26 по плана на с. В., община Х. Изменението на плана за регулация се изразява в промяна предназначението на УПИ III-50 от "за жилищно застрояване" в "за жилищно застрояване и техническа инфраструктура". Изменението на плана за регулация е показано със сини надписи в проекта. За УПИ III за жилищно застрояване и техническа инфраструктура, кв. 26 по плана на с. В., община Х., се определя устройствена зона "Сжи" – смесена зона за жилищно застрояване и техническа инфраструктура със следните показатели за застрояване: етажност – до 2 етажа, височина до 10. 00 м.; височина до 18 м – за съоръженията на техническата инфраструктура; плътност на застрояване (Пзастр.) до 60 %; коефициент на интензивност (Кинт.) – до 1. 2, минимална озеленена площ (Позел.) 40 %, начин на застрояване – свободно (е). Линиите на застрояване са съгласно графичната част на проекта. С обжалваното решение съдът е отменил оспорения административен акт. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Жалбоподателят е заинтересовано по смисъла на чл. 131, ал. 2, т. 2 ЗУТ лице и жалбата е процесуално допустима. Заповедта е издадена от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, в изискуемата се форма, но при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и при неправилно приложение на материалния закон. Така постановеното решение е обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Първоинстанционният съд адекватно е установил разликата между заповед № 09/06.01.2016 г., с която кметът на община Х. е разрешил да се изготви проект за подробен устройствен план – изменение на плана за регулация и застрояване на УПИ III-50 в кв. 25 по плана на с. В., общ. Х. и процесната заповед. В първата заповед от кметът на община Х. на основание чл. 135, ал. 3 и чл. 134, ал. 2, т. 6 и § 8, ал. 2, т. 3 от ПР на ЗУТ било разрешено да се изготви проект за подробен устройствен план – изменение на плана за регулация и застрояване на УПИ III-50 в кв. 25 по плана на с. В., общ. Х.. В заповедта е посочено, че изменението на плана за регулация се изразява в промяна предназначението на УПИ III-50 от "жилищни нужди" в "за жилищни нужди и съоръжения на техническата инфраструктура". Северозападната регулационна линия да бъде поставена в съответствие с имотната граница на поземлен имот 50 по кадастралния план на селото. С плана за застрояване да се предвиди свободно ниско жилищно застрояване и застрояване за техническа инфраструктура с височина 18 м. " Въпреки изискването от Заповед № 09/2016 г., северозападната граница на УПИ III-50 да бъде поставена в съответствие с имотната граница на ПИ № 50 по кадастралния план на с. В., няма извършена такава промяна. Правилно решаващият съд е отчел, че тази разлика между двете заповеди представлява съществено процесуално нарушение, допуснато от административния орган при издаването на обжалваната заповед, което е довело и до противоречие с материалния закон. На първо място, от заключението на вещото лице се установява, че регулацията не е приложена, при което засегнати от плана се явяват двата имота- № 50 на П. П. и № 51-на жалбоподателя-касатор. С плана за застрояване, по графично определено местоположение е посочено бъдещо застрояване върху въпросната северозападна имотна граница между ПИ № 50 и № 51 по КП на селото. Това прави собственикът на имот № 50 П. П. и лице, чието съгласие е необходимо, тъй като и неговият имот по този начин е предмет на изменението на ПУП-а с обжалваната заповед, както и с оглед посоченото в заповедта правно основание- чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ. Само на това основание обжалваната заповед е материалнонезаконосъобразна поради липса на съгласие на всички собственици на имоти-предмет на плана. Решаващият съд е установил и други основания за отмяна на обжалваната заповед, които изводи се споделят и от настоящата инстанция. На първо място изменението на плана за регулация се изразява в промяна предназначението на УПИ III-50 от "за жилищно застрояване" в "за жилищно застрояване и техническа инфраструктура". Това представлява промяна на конкретното предназначение на поземления имот, предмет на плана, което според вещото лице е недопустимо. Според заключението на вещото лице нова устройствена зона "Сжи" и параметри – височина до 18, 0 м. са несъвместими с устройствена зона "Жм" – зоната на този вид населено място. Въведеният характер на застрояване – голяма височина е съответстваща на големи населени места. Вещото лице изрично е посочило, че предвидената в процесния ПУП височина 18, 0 м. за съоръжение не може да се включи в общия характер на застрояване на устройствената зона "Жм" на това населено място (Н до 10, 0 м.), а предложената устройствена зона "Сжи" не може да бъде въведена по начина, по който са зададени стойностите на устройствените й показатели, смесвайки две допустими височини, т. е. два характера на застрояване – до 10, 0 м. и до 18, 0 м. височина, респ. отговарящи за малкоетажно и високоетажно застрояване. Такова смесване е недопустимо само за един имот. На последно място в обжалваната заповед и графичната част към нея не се съдържа необходимата информация за отстояния на линиите на застрояване до улични и вътрешни регулационни граници, както и за отстояние между две застройки в един УПИ. Освен това, както се сочи и в заключението, процесният ПУП не се съобразява с факта, че дворищната регулация между УПИ III-50 и УПИ II-51 не е приложена, а бъдещото застрояване е ситуирано върху имотната граница. С плана за застрояване, по графично определено местоположение е посочено бъдещо застрояване върху въпросната северозападна имотна граница между ПИ № 50 и № 51 по кадастралния план на с. В.. Предвид изложеното, като е приел материална и процесуална незаконосъобразност на обжалваната заповед, решаващият съд правилно е приложил материалния закон. При постановяване на обжалваното решение съдът не е допуснал съществено нарушение на процесуални норми. Поради това спрямо обжалваното решение не са налице твърдяните в касационната жалба основания за отмяна и решението като съответно на материалния и процесуалния закон и обосновано следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора пред касационната инстанция на ответника по касационната жалба П. П. следва да се присъдят своевременно претендираните и направени разноски пред касационната инстанция, представляващи възнаграждение за един адвокат в размер на 500 /петстотин/ лв. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,