Решение № 5843 от 14.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2761/2021 г.

Решение № 5843 от 14.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2761/2021 г., VI о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 112, ал. 1, т. 4 от Закона за здравето (ЗЗдр.). Образувано е по касационна жалба на М. М., чрез пълномощник адв. А. Л. – САК, срещу решение № 163/11.01.2021 г., постановено по адм. дело № 6755/2020 г. по описа на Административен съд – София-град, с което е отхвърлена жалбата й срещу Експертно решение № 0164 от заседание № 010 от 20.01.2020 г. на Националната експертна лекарска комисия - специализиран състав по психични, вътрешни и сърдечно съдови болести, като неоснователна. Посочените в жалбата пороци въвеждат касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1, 2 и 3 АПК – съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на процесното съдебно решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени обжалваното ЕР на НЕЛК, в условията на алтернативност се иска първоинстанционното решение да се отмени, в частта, касаеща допълнителните хонорари на вещите лица по тройната съдебно – медицинска експертиза. Ответниците - Национална експертна лекарска комисия, Териториална експертна лекарска комисия-София - l МБАЛ - първи състав, Териториално поделение на НОИ София-град, РД "Социално подпомагане" София, ТП на НОИ София-област, РУ "Социално осигуряване" София-област, Агенция за хората с увреждания не ангажират становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна. Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстационното производство е Експертно решение (ЕР) № 0164 от заседание № 010 от 20.01.2020 г. на Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК) - специализиран състав по психични, вътрешни и сърдечно съдови болести, с което е определен краен % ТНР – 40%, като е потвърдено изцяло ЕР № 2780 от 13.11.2018 г. на ТЕЛК, І състав, І МБАЛ София по всички поводи. Спорен между страните е въпроса относно процента на ТНР на жалбоподателката по отношение на заболяването [заболяване], по отношение на преценката на установеното увреждане, стадият на развитието му и обусловеният функционален дефицит, според Приложение № 1 към разпоредбата, съобразяването на процента ТНР със степента на установения дефицит, както и определянето на процента на трайно намалена работоспособност, при спазването на Методиката за прилагане на отправните точки за оценка на ТНР в проценти съгласно Приложение № 1 към чл. 63, ал. 1 от НМЕ. За изясняване на делото от фактическа страна в първоинстанционното производство са назначени и изслушани единична съдебно-медицинска експертиза (СМЕ) и тройна СМЕ, като съдът кредитира тези заключения, като безпристрастни и непротиворечиви. И двете независими заключения се припокриват. От приетото по делото заключение по първата единична СМЕ на вещото лице д-р Д. М. – специалист по вътрешни болести и кардиология и от заключението на тройната СМЕ с вещи лица – д-р Д. М. – специалист по вътрешни болести и кардиология, д-р Д. Н. – специалист по нервни болести и д-р В. В. – специалист по ортопедия и травматология /Началник на отделение по ортопедия и травматология/, след проучване на доказателствените материали по делото, се установява, че в зависимост от функционалното състояние хроничната сърдечна недостатъчност може да преминава от по-горен в по-долен функционален клас и обратно. Означението ІІ-ІІІ като функционален клас посочвало липса на категоричност към кой функционален клас сърдечна недостатъчност да бъде определен даден пациент. Проведения ВЕТ през юли 2018 г., който бил използван от ТЕЛК през ноември 2018 г. за определяне на функционалния дефицит, бил прекратен при достигането на 100 вата и следователно функционалния дефицит проявяващ се с класа на хроничната сърдечна недостатъчност бил определен като ІІ ФК. Посочва се, че двустранната коксартроза е дегенеративно заболяване на двете тазобедрени стави, като функционалния дефицит при пациентката бил установен само за лявата ТБС и затова е оценена функционално само тя. В ЕР нямало данни за десностранна гонартроза, а било посочено левостранна гонартроза, за която бил оценяван функционалния клас. Посочено е още, че съгласно НМЕ в сила от 03.08.2018 г. за АХ ІІІ ст., ИБС. САП ІІІ фк, състояние след АКБх2, ХСН ІІ фк – по част ІV, раздел І, т. 2. 1, във връзка с раздел VІ, т. 3 а и раздел ІІ се определя 40% ТНР; Лумбална спондилоза по ч. І, р. 4, т. 4. 1 – 10% ТНР; Левостранна коксартроза – по ч. І, р. 4, т. 14. 1 – 10% ТНР и Левостранна гонартроза по ч. І, р. 4, т. 30. 1 – 10% ТНР. Експертите в заключение установяват, че крайният процент ТНР на М. е 40 %, тъй като съгласно т. ІІІ от Приложение № 2 към чл. 63, ал. 3 степента на увреждане се определя, като се вземе най-високият процент по съответната отправна точка на най-тежкото увреждане, а останалите проценти ТНР не са взети предвид, защото са по-ниски. След анализ на съвкупния доказателствен материал първоинстанционният съд приема, че в случая заболяването, което определя най-висок процент ТНР е артериална хипертония ІІІ стадий сърдечна форма, умерена степен, за което ТНР във връзка с уврежданията на жалбоподателката са 40%, съгласно Част 4, раздел 1, т. 2. 1, във връзка с раздел VІ, т. 3 а и раздел ІІ от Приложение № 1 към чл. 63, ал. 1 от НМЕ. При лицето не са налице други заболявания предполагащи по-висок процент ТНР. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, първоинстанционният съд намира, че оспореното експертно решение е правилно и законосъобразно, а подадената жалбата като неоснователна и недоказана е отхвърлена. Върховният административен съд – шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на производството пред Административен съд – София-град, инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридическите и доказателствени факти от значение за законосъобразността на обжалвания административен акт, са проверени констатациите на административния орган. Първоинстанционният съд събира и цени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства. Обосновани са изводите на първоинстанционния съд досежно компетентността на органа – Национална експертна лекарска комисия. Компетентността на органа е нормативно установена в разпоредбата на чл. 112, ал. 1, т. 3 от ЗЗ, във вр. с чл. 43, т. 1 от Правилника за устройство и организация на работата на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи (ПУОРОМЕРКМЕ). Процесното Експертно решение е издадено от специализиран състав по психични, вътрешни и сърдечно съдови болести. В съответствие с чл. 49, ал. 1 ПУОРОМЕРКМЕ произнеслият се специализиран състав е определен съобразно водещата диагноза [диагноза], които се съдържат в Част четвърта от Приложение № 1 към чл. 63, ал. 1 НМЕ, озаглавена "Заболявания на сърдечно – съдовата система". Изпълнени са и изискванията на чл. 18, ал. 3 ПУОРОМЕРКМЕ в специализирания състав да бъдат включени не по-малко от трима лекари, заедно с неговия председател. Експертното решение е постановено в състав от 3-ма специалисти, които са го подписали, и е издадено в кръга на нормативно установената компетентност на НЕЛК. В съответствие с чл. 195 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК), във връзка с чл. 144 АПК са назначени, необходимите поради нуждата от специални знания, за изясняване на възникнали по делото съществени за изхода му въпроси, единична и тройна съдебно-медицински експертизи, извършени от вещи лица съответно специалист по вътрешни болести и кардиология, специалист по нервни болести и специалист по ортопедия и травматология. Вещите лица са дали заключенията си след запознаване с историята на заболяванията и при подробно обсъждане на медицинската документация. Заключенията са изготвени по поставените въпроси, като дадените отговори са обосновани и описани в констативно-съобразителната част. Фактическите констатации на административния орган са проверени от заключенията на съдебно-медицинските експертизи, които съдът е подложил на преценка заедно с останалите доказателства по делото съобразно изискването на чл. 12 от Гражданския процесуален кодекс, във връзка с чл. 144 от АПК. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно доводите и възраженията на страните, като им е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. Решаващият съд надлежно и аргументирано обсъжда и анализира релевантните за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, като проверява законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства и експертно заключение, при спазване на съдопроизводственото правило по чл. 202 от ГПК във вр. чл. 144 АПК, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. В случая заболяването, което определя най – висок процент трайно намалена работоспособност (ТНР) е артериална хипертония ІІІ стадий сърдечна форма, умерена степен, за което се следват 40 % ТНР, съгласно Част четвърта, Раздел първи, точка 2. 1 от Приложение № 1 към чл. 63, ал. 1 НМЕ. Твърдението на жалбоподателката, че видът и степента на уврежданията й са определени в противоречие с обективното й състояние, без реално отчитане на установени други заболявания е неоснователно. От приетите съдебно-медицински експертизи, се доказва, че процентът ТНР е правилно определен. В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспореното Експертно решение, обхващащ преценка досежно наличието на установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и съотнасянето им към нормите, посочени като правно основание за неговото издаване. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Неоснователно е искането на касационната жалбоподателка за отмяна на решението в частта, касаеща допълнително определените хонорари на вещите лица. Същите не са определени със съдебното решение, а с протоколно определение от 10.12.2020 г. Изслушаните единична и тройна съдебно - медицински експертизи са назначени по искане на оспорващата, поради което правилно съдът на основание чл. 160 ГПК, във вр. чл. 144 АПК е възложил тежестта за заплащането им върху нея. Доводите на оспорващата за липсата на достатъчно средства да заплати определените хонорари на вещите лица са недоказани. Жалбоподателката не е предявила искане за освобождаване от заплащане на държавни такси и разноски в първоинстанционното производство. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че решението е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,