Решение № 6503 от 31.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13519/2020 г.

Решение № 6503 от 31.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13519/2020 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Община Ямбол срещу Решение № 178 от 27.10.2020 г. на Административен съд (АС) - Ямбол по адм. дело № 207/2020 г. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на общината срещу решение от 27.07.2020 г. на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма "Околна среда 2014 – 2020 г." (ОПОС), с което й е определена финансова корекция в размер на 10 % от стойността на засегнатите от нарушението и признати от УО на ОПОС за допустими за финансиране разходи, представляващи средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ) по смисъла на чл. 1, ал. 2 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ), от стойността на договор от 22.05.2020 г. с ДЗЗД "Зелено строителство – Ямбол", за нередности за нарушение на чл. 70, ал. 5 и ал. 7, т. 2 и т. 3, б. "б", чл. 2, ал. 1 и 2 от Закона за обществените поръчки (ЗОП) и чл. 33, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за обществените поръчки (ППЗОП). Касационният жалбоподател - Община Ямбол, счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи, че съдът неправилно не е приел изложените в жалбата доводи, че в оспорения акт липсват мотиви. Препращането към предшестващото го писмо не кореспондира с изискването за форма на акта. Неправилно съдът не е приел възраженията за нарушение на административнопроизводствените правила. В решението на ръководителя на УО не са отразени представените от общината аргументи, с което е нарушена процедурата за определяне на финансова корекция. В решението не са разгледани и анализирани доводите на общината, че срокът посочен в чл. 73, ал. 2 ЗУСЕСИФ е инструктивен и изтичането му не преклудира правото на възражение. Няма нормативно основание срокът по чл. 73, ал. 2 ЗУСЕСИФ да бъде приет за преклузивен. Нарушена е разпоредбата на чл. 35 АПК. Не споделя изводите на решаващия орган и на съда, че възложителят е утвърдил незаконосъобразна методика за оценка. Представената информация в офертите в технически аспект е основание за оценка от комисията, която няма субективен характер. Експерт с професионалната си компетентност би могъл да даде обективна оценка на база познаване на спецификите на този вид дейности. Всички използвани термини, понятия и изрази са изрично и подробно изяснени и не позволяват произволно оценяване. Направено е превратно тълкуване на понятието "пълнота и начин на представяне на информацията в документите" от чл. 33, ал. 1 ППЗОП. Твърдяното от ръководителя на УО нарушение е квалифицирано в противоречие с приложимата материалноправна разпоредба от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове (Наредбата). Процедурата за провеждане на обществена поръчка е обявена на 14.01.2020 г., към който момент е действала Наредбата в редакцията й съгласно измененията публикувани в ДВ бр. 67 от 23.08.2019 г. Съдът не е направил дължимата проверка и не е изложил обосновани мотиви, защо счита, че процесната обществена поръчка е проведена при незаконосъобразна методика. Поради това изводът, че е налице нарушение, което съставлява нередност е необоснован. Липсата на мотиви относно направените от съдебния състав изводи е пречка да се провери правилността на съдебното решение Прави искане решението да бъде отменено. Претендира разноските и пред двете съдебни инстанции. Касаторът се представлява от адв. И. П.. Ответникът по касационната жалба – ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма "Околна среда" счита същата за неоснователна. Излага възражения по доводите на касатора. Прави искане съдът да остави в сила обжалваното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът се представлява от пълномощник К. Д.. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника, и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд приема от фактическа страна, следното: На 3.07.2019 г. между Община Ямбол и УО на ОПОС е сключен административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № Д-34-57 за изпълнението на проект "Проектиране и изграждане на компостираща инсталация за разделно събрани зелени и/или биоразградими отпадъци на община Ямбол". На 14.01.2020 г. от кмета на Община Ямбол е открита процедура по възлагане на обществена поръчка по реда на чл. 18, ал. 1, т. 12 от ЗОП – публично състезание, с предмет "Инженеринг – проектиране, строителство и авторски надзор на компостираща инсталация за разделно събрани зелени и биоразградими отпадъци на община Ямбол". Съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 7 от ЗОП възложителят е посочил в документацията методика за комплексна оценка (публично достъпна на сайта на община Ямбол https: //yambol. bg/uploads/procurements/08%20%D0%9 C%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%BA%D0%B0. pdf). Въз основа на проведената обществена поръчка, на 22.05.2020 г., между Община Ямбол и ДЗЗД "Зелено строителство-Ямбол" е сключен Договор № 12 с предмет: "Инженеринг – проектиране, строителство и авторски надзор на компостираща инсталация за разделно събрани зелени и биоразградими отпадъци на община Ямбол", с цена 2 630 500 лв. без ДДС. На 7.07.2020 г. ръководителят на УО на ОПОС е уведомил Община Ямбол за установени нарушения, касаещи неправомерни критерии за възлагане на поръчката, заложени в методиката за оценка на офертите. В съответствие с чл. 73, ал. 2 ЗУСЕСИФ, в уведомлението е определен двуседмичен срок, считано от датата на получаването му, в който общината може да представи своите писмени възражения по основателността и размера на финансовата корекция, респ. – да приложи съответни доказателства в подкрепа на твърденията си. На 22.07.2020 г. Община Ямбол е подала възражение. С Решение от 27.07.2020 г. ръководителят на УО на ОПОС е определил на Община Ямбол финансова корекция в размер на 10 % от стойността на засегнатите от нарушението и признати от УО на ОПОС за допустими за финансиране разходи, представляващи средства от ЕСИФ по смисъла на чл. 1, ал. 2 ЗУСЕСИФ, от стойността на договор от 22.05.2020 г. с ДЗЗД "Зелено строителство – Ямбол", за нередности за нарушение на чл. 70, ал. 5 и ал. 7, т. 2 и т. 3, б. "б" и чл. 2, ал. 1 и 2 ЗОП и чл. 33, ал. 1 ППЗОП, квалифицирано по т. 11, б. "а" от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата. В решението ръководителят на УО на ОПОС се е позовал на уведомлението си от 7.07.2020 г. относно констатациите за допуснатото от Община Ямбол нарушение при възлагане на обществената поръчка. Не са обсъдени възраженията на общината срещу констатациите в уведомлението по съображения за недопустимост, предвид депозирането им след срока по чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕСИФ вр. с чл. 34, ал. 3 от Наредбата за определяне на условията, реда и механизма за функциониране на ИСУН и за провеждане на производства пред управляващите органи посредством ИСУН. В хода на съдебното производство от органа е представена Заповед № РД-ОП-11 от 4.02.2020 г. на министъра на околната среда и водите, с която издателят на административния акт е определен за ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма "Околна среда" 2014-2020 г. Въз основа на така установените по делото факти първоинстанционният съд е приел от правна страна, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в исканата от закона писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и е в съответствие с материалноправните разпоредби. Приел е за неоснователни възраженията на Община Ямбол за липса на мотиви в административния акт и за правилна преценката на административния орган за недопустимост на депозираните от общината възражения. Посочил е, че предоставеният на общината двуседмичен срок за възражения е изтекъл на 21.07.2020 г. Възражението от нея е представено на 22.07.2020 г., т. е. ден след определения срок. Счел е, че решаващият орган правилно е обвързал установените от него нередности с нарушените материалноправни разпоредби на чл. 70, ал. 5 и ал. 7, т. 2 и т. 3, б. "б", чл. 2, ал. 1 и 2 ЗОП и чл. 33, ал. 1 ППЗОП. Приел е, че заложените в методиката изисквания от възложителя са в нарушение и на чл. 70, ал. 7, т. 2 и т. 3 от ЗОП, защото не е гарантирана възможност за обективно сравняване и оценяване на техническите оферти. Посочил е, че наличието на неясни и неточни указания създава предпоставки за субективизъм от страна на комисията и води до невъзможност да се прецени доколко обективни биха били действията на помощния орган при определяне на съответната оценка. Неизяснените термини/понятия/изрази, използвани в критериите, позволяват произволно оценяване, при положение, че няма разяснение какво съдържание се влага във всеки от тези термини и как последните следва да се тълкуват и прилагат от оценителната комисия. Приел, че са налице и трите елемента от понятието за нередност, като нарушението правилно е квалифицирано от органа като нередност по т. 11, буква "а" от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата от действащата към момента на издаване на акта редакция. Въз основа на горното съдът е направил извод за законосъобразност на оспорения акт. Крайният извод на съда е правилен. Правилно първоинстанционният съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, с посочване на правните и фактическите основания за издаването му, и при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Неоснователно е направеното от касатора възражение за липса на мотиви в оспорения акт. При издаването му административният орган се е позовал на констатациите, съдържащи се в уведомление, изх. № 2-005-0014-2-447 от 7.07.2020 г. Практиката мотивите да съществуват в документ, съставен преди издаването на обжалвания индивидуален административен акт се прилага постоянно, по принцип не противоречи на закона и е в съответствие с Тълкувателно решение № 16/1975 г. на Общото събрание на Гражданската колегия на Върховния съд. С позоваването на предхождащи акта други актове и документи те се приобщават към административната преписка, а изложените в тях мотиви, приети от издателя, и известни на адресата на акта, стават мотиви и на самия акт. Поради това изложените в уведомлението съображения са такива и за издаването на самия акт. Спорен по делото е въпросът дали възложителят е утвърдил методика за оценка на офертите, която противоречи на чл. 70, ал. 5 и 7, т. 2 и 3, б. "б", чл. 2, ал. 1 и 2 ЗОП и чл. 33, ал. 1 ППЗОП. Съгласно чл. 70, ал. 5 ЗОП показателите за оценка трябва да са свързани с предмета на поръчката. Те не трябва да дават неограничена свобода на избор и трябва да гарантират реална конкуренция. Разпоредбата на чл. 70, ал. 7 ЗОП задължава възложителя на обществена поръчка да одобри методиката за оценка и начин за определяне на оценка по всеки показател, който да дава възможност да бъдат сравнени и оценени обективно техническите предложения в офертите, и да осигурява на кандидатите и участниците достатъчно информация за правилата, които ще се прилагат при определяне на оценката по всеки показател. За качествените показатели, които са количествено неопределими, се посочва начинът за тяхното оценяване от комисията с конкретна стойност чрез експертна оценка. При тълкуване на разпоредбите на чл. 70, ал. 7, т. 2 и 3 се установява, че законодателят е въвел императивно изискване методиката за оценка на офертите да съдържа точни указания за оценяване, което създава гаранция, че участниците разполагат предварително с достатъчна информация относно параметрите и начина на оценяване, която информация им е необходима с цел представяне на оферта, която да получи най-добро класиране. Показателите следва да са с точно и конкретно формулирано съдържание и с оглед на степента на съответствие, да са дадени точни указания за тяхното оценяване. С разпоредбата на чл. 33, ал. 1, изр. 2 ППЗОП се забранява оценяване на пълнотата и начина на представяне на информацията в документите. Избраният от възложителя критерий за възлагане в обществената поръчка е този по чл. 70, ал. 2, т. 3 ЗОП - оптимално съотношение качество/цена. Предвидено е комплексната оценка да се получава като сбор от получените оценки по техническия показател, с тежест 60 точки и включените в него два подпоказателя, и по показателя цена - с тежест 40 точки. По отношение на техническия показател за оценка, формиран като сбор от оценяването по двата подпоказателя - Т01 "Ниво на изпълнение, като измерител на качеството" (с максимален брой 30 точки) и Т02 "Предложение за организацията на персонала и изпълнението" (с максимален брой 30 точки), възложителят е посочил, че точките се получават на база експертно оценяване. Относно подпоказателя Т01 "Ниво на изпълнение, като измерител на качеството" в методиката е указано, че понятието "направление" следва да се разбира като областите, в които участниците могат да предлагат "качествени мерки" (посочени в т. 5 в образеца на техническото предложение, като незадължителен елемент от строителната програма). Предлаганите от участниците мерки, свързани с гарантиране или повишаване на качеството на изпълнение, следва да са по някое от следните три посочени направления, свързани с: 1.) екологични характеристики; 2.) социални характеристики; 3.) техническите и функционални характеристики на строежа. Независимо от направлението, предложените от участниците качествени мерки следва да са насочени само в следните "насоки": 1.) начин на организация на дейността, включително и разпределението на използваните ресурси; 2.) използвани методи, подходи или начин на изпълнение на конкретните видове СМР и/или тяхната последователност и взаимообвързаност; 3.) характеристики на използваните материали; 4.) използване на специфично оборудване и/или техника и/или софтуер. Посочено е, че под "насоки" следва да се разбират областите, в които следва да е ориентирана "качествената мярка", независимо от "направлението", за което ще се използва. Едновременно с това "качествените мерки", предложени по гореизложените направления, следва и да бъдат кумулативно: 1.) аргументирани; 2.) адекватни, както и 3.) да имат "качествен ефект". В методиката са дадени дефиниции на понятията "аргументирани", "адекватни" и "качествен ефект". Според методиката се присъжда 1 точка по първия подпоказател, ако от съдържанието на направеното предложение не могат да се изведат и обосноват качествени мерки, които да са аргументирани, адекватни, както и да имат "качествен ефект" в нито едно от дефинираните направления. Присъждат се 10 точки, ако са налице аргументирани, адекватни, както и с "качествен ефект" предложения за качествени мерки, които са минимум по две, само в едно от посочените направления. Присъждат се 20 точки, ако са налице аргументирани, адекватни, както и с "качествен ефект" предложения за качествени мерки, които са минимум по две, в две от посочените направления. Присъждат се 30 точки, ако са налице аргументирани, адекватни, както и с "качествен ефект" предложения за качествени мерки, които са минимум по две, във всички от посочените направления. Направеният от ръководителя на УО извод за липса на достатъчна яснота за начина, по който ще бъдат анализирани и оценени предложените от участниците качествени мерки, е правилен. В методиката е прието, че предложените качествени мерки следва да са в едно, две или три от посочените направления. Същевременно те трябва да са в описаните в методиката насоки, но не е ясно дали се изисква предвидените минимум две мерки да са в една или в няколко насоки. Не става ясно също как ще бъдат сравнени и оценени обективно предложенията на участниците, ако те са предложили повече от две мерки в дадено или в няколко направления, съпоставени с тези, които са предложили точно по две мерки в същото направление/направления. Съгласно приетата методика с една точка ще бъде оценен участник, който предложи три мерки, но по една във всяко от посочените направления, а с 10 точки участник, предложил две мерки в едно от направленията. С 20 точки ще бъде оценен участник, който предложи по две (общо четири) мерки в две от посочените направления, а с 10 точки участник, който посочи пет или шест мерки, но в едно от направленията. Освен, че предложените качествени мерки следва да са в някое от посочените в методиката направления и насоки, същевременно те трябва да са "аргументирани", "адекватни" и "качествен ефект". Дадените определения на понятията "аргументирани", "адекватни" и "качествен ефект" в конкретния случай са абстрактни и водят до невъзможност да се прецени дали съответната оферирана мярка ще бъде приета от комисията за отговаряща на посочените изисквания, още повече поради трудността да се прецени дали качествените мерки отговарят едновременно на всички поставени от възложителя изисквания. Така заложената методика за оценка не дава яснота относно оценяването така, че участниците да знаят предварително колко точки ще получат по посочения подпоказател. В методиката не са налице ясни и обективни критерии за оценка по показател Т01 "Ниво на изпълнение, като измерител на качеството", на получените оферти. Посоченото води до възможност за субективна преценка от страна на членовете на комисията, като независимо от броя на подадените оферти не се гарантира обективно определяне на изпълнител на обществената поръчка, който е предложил икономически най-изгодната оферта. Следователно възприетият от възложителя начин на оценяване по този подпоказател не гарантира реална конкуренция, не дава възможност да се оцени нивото на изпълнение, предложено във всяка оферта и да бъдат сравнени и оценени обективно техническите предложения в офертите. Правилно от органа и съда е прието, че е налице нарушение на чл. 70, ал. 5, изр. последно във вр. с ал. 7, т. 2 и 3, б. "б" ЗОП, което води и до нарушение на чл. 2, ал. 1, т. 1 и ал. 2 ЗОП. По отношение на подпоказателя Т02 "Предложение за организацията на персонала и изпълнението", съгласно скалата за оценка, точките, които могат да бъдат присъдени на участниците са 1, 10, 20 и 30. За този подпоказател ръководителят на УО на ОПОС е приел, че не съответства на императивното изискване на чл. 33, ал. 1 ППЗОП. В подкрепа на становището си органът е посочил, че във всяка скала за оценка фигурира условието "участникът да е представил описание на дейностите и индикативен план-график за изпълнение на поръчката, в който са посочени междинни срокове за изпълнение на отделните дейности и поддейности". Направил е извод за противоречие между съдържанието на раздел "Подробен линеен график за изпълнение на предвидените дейности", посочено като условие за допустимост в образеца на техническото предложение и методиката за оценка на предложенията. Посочил е, че съгласно информацията в образеца на техническото предложение представеният линеен график не подлежи на оценка, а същевременно присъства в скалата за присъждане на точки по подпоказател Т02. Така описаното противоречие обаче не съставлява нарушение на чл. 33, ал. 1 ППЗОП, който поставя забрана единствено за оценяване на пълнотата и начина на представяне на информацията в документите. Неоснователно е направеното в административния акт позоваване на Решение № 5186 от 8.04.2019 г. на ВАС по адм. дело № 9387/2018 г. Видно от решението съдът е направил извод за нарушение на чл. 33, ал. 1 ППЗОП, тъй като базовото изискване относно организацията на работата на екипа и разпределението на отговорностите и дейностите между тях и едно от надграждащите обстоятелства са с един и същ предмет, като при надграждащото обстоятелство на оценка подлежи пълнотата и начина на представяне на информацията. Твърдения, касаещи нарушение на чл. 33, ал. 1 ППЗОП предвид посоченото изискване (залегнало и в процесната методика), не са изложени в оспореното решение, а съдът не разполага с правомощие да извършва фактически установявания за нарушения в методиката непосочени от самия административен орган. Твърдението за неяснота относно това кои са посочените в подпоказателя "и други организационни аспекти, които са необходими за качественото и срочно изпълнение на поръчката" също не обосновава нарушение на чл. 33, ал. 1 ППЗОП. Изложеното води до извод за липса на нарушение на чл. 33, ал. 1 ППЗОП по отношение на подпоказателя Т02 "Предложение за организацията на персонала и изпълнението". Разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ППЗОП поставя ясно и недвусмислено едно изискване – да не се оценява начинът и пълнотата на представяне на информацията, което в случая, с оглед на изложеното от органа, не е налице. Видно от посоченото изводът на първоинстанционния съд и на органа за допуснато от бенефициера нарушение на чл. 70, ал. 5 и 7, т. 2 и 3, б. "б" ЗОП и чл. 33, ал. 1 ППЗОП е правилен само в частта досежно чл. 70, ал. 5 и 7, т. 2 и т. 3, б. "б" ЗОП по отношение на подпоказателя Т01 "Ниво на изпълнение, като измерител на качеството". Това обаче прави правилен крайния извод на първоинстанционния съд за законосъобразност на оспорения акт. Характерът на извършеното от бенефициера нарушение изисква, за да се прецени налице ли е и третият елемент на фактическия състав на нередността, да се приложи тестът на Съда на Европейския съюз, за преценка налице ли е вреда за бюджета на Съюза. Съдът на Европейския съюз приема, че "неспазването на правилата за възлагане на обществени поръчки съставлява нередност по смисъла на член 2, точка 7 от Регламент № 1083/2006, доколкото не може да се изключи възможността то да има отражение върху бюджета на съответния фонд" – решение от 14 юли 2016, Wroclaw, С-406/14, EU: C: 2016: 562, точка 45. Тестът на Съда досежно член 2, точка 7 от Регламент № 1083/2006 е изцяло приложим към член 2, точка 36 на Регламент № 1303/2013 с оглед на разпоредбата на член 153, параграф 2 от Регламент № 1303/2013. Прилагайки това разбиране на Съда на Съюза към конкретната обществена поръчка е безспорно, че не може да се изключи възможността – допуснатото нарушение обективно да е ограничило възможността за участие в обществената поръчка на лица, както и да е довело до избор на изпълнител, който не гарантира максимално ефективно и ефикасно разходване на средствата на Съюза. Това значи, че е налице и третият елемент на фактическия състав на нередността – вредата на бюджета на Съюза. Процесната нередност правилно е квалифицирана от органа и от съда по т. 11, б. "а" от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата, редакция към датата на издаване на акта. Финансовата корекция е административна мярка по смисъла на член 4 от Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 година за защитата на финансовите интереси на Европейските общности (Регламент № 2988/95) и тя се определя по основание и размер (чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ) съгласно приложимите разпоредби, действащи към момента на откриване на нарушението. В този смисъл финансовата корекция не е административна санкция и за нея не се прилага принципа за по-благоприятния за нарушителя закон. Процесната нередност е установена на 7.07.2020 г., след влизане в сила на изменението на Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (приета с ПМС № 57 от 28.03.2017 г., обн., ДВ, бр. 27 от 31.03.2017 г., в сила от 31.03.2017 г., изм., бр. 68 от 22.08.2017 г., в сила от 22.08.2017 г., изм. и доп., бр. 67 от 23.08.2019 г., в сила от 23.08.2019 г., бр. 19 от 6.03.2020 г.). Следователно доводите на касатора за неприложимост на Наредбата спрямо нарушението, класифицирано като нередност по т. 11, б. "а" от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от нея, са неоснователни. Определеният за нередността размер на финансовата корекция е съответен на регламентираното. Противно на изложеното в касационната жалба при издаване на решението от административния орган не е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Неправилно в акта си ръководителят на УО на ОПОП е посочил, че депозираното след срока по чл. 72, ал. 2 ЗУСЕСИФ възражение се явява процесуално недопустимо. Срокът по чл. 72, ал. 2 ЗУСЕСИФ не е преклузивен, а производствен – той гарантира развитието на административното производство. Неизпълнението на правото да се възрази в срок е свързано с правна санкция – произнасянето на органа, без да е взето предвид становището на бенефициера. Въпреки това обсъждането на подаденото след срока (в конкретния случай с еднодневна забава), но преди издаване на решението, възражение на общината е проява на принципа на добра администрация, визиран в член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз, приложима с оглед на член 51, параграф 1 от същата, който в случая не е спазен. Това обаче, предвид установеното наличие на нередност, в конкретния случай не може да обоснове извод за съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Дори и при обсъждане на възражението на общината, актът на административния орган не би бил с резултат различен от приетия. Предвид изложеното, като е обосновал извод за законосъобразност на оспореното решение на ръководителя на УО и е отхвърлил жалбата на Община Ямбол, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед на изхода от спора, направено от ответника искане и на основание чл. 143, ал. 1 АПК съдът следва да осъди касатора да заплати на Министерство на околната среда и водите – юридическото лице, в чиято структура е органът – ответник, направените в касационната инстанция разноски. Същите, видно от доказателствата по делото, са за юрисконсултско възнаграждение. Размерът на същото съдът определя на 100, 00 лв. на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл. 144 АПК. При постановяване на решението си съдът констатира, че в диспозитива на Решение № 178 от 27.10.2020 г. на АС - Ямбол е допусната очевидна фактическа грешка, досежно юридическото лице, в чиято структура е органът – ответник, на който Община Ямбол е осъдена да заплати разноски. Вместо Министерство на околната среда и водите в решението е посочено Министерство на регионалното развитие и благоустройството. Посочената очевидна фактическа грешка не препятства произнасянето на съда и тя може да бъде поправена по реда на чл. 175 АПК по почин на съда или по искане на страна по делото. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 Върховният административен съд