Решение № 11733 от 3.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3687/2018 г.
ВАСI отделение03.10.2018 г.докладчик Бисер Цветков
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 99/25.01.2018 г. на Административен съд Бургас по административно дело № 2948/2017 г. Решението не може да се обжалва.
Мотиви
Решение № 11733 от 3.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3687/2018 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХІІ на АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП Бургас срещу решение № 99/25.01.2018 г. на Административен съд Бургас по административно дело № 2948/2017 г., с което е отменена заповед за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № ОП-371-0268067/19.10.2017 г. на директора на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП Бургас. Оплакванията на касатора са за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон и съществените съдопроизводствени правила. Отправя упреци към познавателната дейност на съда по установяване на релевантните за спора факти. Настоява на осъществяването на материалните предпоставки за налагане на ПАМ. Сочи, че фактите на продажба на стоки и на плащането, при което не е издадена фискална касова бележка са установени от сигнал, а пропускът да се индивидуализира купувача е за запазване на анонимността на подателя на сигнала. Иска отмяна на решението и отхвърляне на оспорването срещу заповедта за налагане на ПАМ. Ответникът по касация "Клима груп 2" ООД изразява становище за неоснователност на жалбата. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за частична основателност на жалбата. При обсъждане на доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие за установено следното: С оспорената пред Административен съд Бургас заповед по отношение на "Клима груп 2" ООД са наложени принудителни административни мерки запечатване на обект и забрана на достъпа до стопанисвания от него търговски обект – офис в гр. Бургас, ул. "Христо Ботев" № 87 за срок 17 дни. Фактическо основание за налагане на мерките е неизпълнението от търговеца на задължението му да издаде фискален бон от функциониращия в обекта ЕКАФП при извършена на 26.08.2017 г. покупка на 3 бр. климатици марка "Дайкин" и плащане в брой на сумата 3 520 лева. Оборотът за деня бил нула лева, т.е не били отчетени продажби. Според администрацията източник на задължението е разпоредбата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС във вр. с чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства, а неизпълнението му е установено при проверки, удостоверени в протоколи за извършена проверка от 13.10.2017 г. и от 17.10.2017 г. Правно основание за издаване на заповедта са разпоредбите на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. За да отмени заповедта за налагане на ПАМ първоинстанционният съд е отнесъл към процесуалните тежести на ответника доказването на фактите, представляващи материални предпоставки за налагане на ПАМ. Отрекъл е с протоколите за проверка да са установени фактите на извършени на 26.08.2017 г. покупка и плащане в брой на три броя климатици и отсъствието на издадена фискална касова бележка. Възприел е пороци на формата на административния акт. Според него дължимо било посочване на извършилото покупката лице и индивидуализиране на климатиците предмет на продажбата. Първоинстанционният съдебен акт е правилен. При действието на чл. 170, ал. 1 АПК в тежест на издателя на акта е да докаже убедително фактическите основания за издаването му, които представляват материални предпоставки за разпоредената правна промяна. Юридически факт, пораждащ правомощието на органа по приходите да наложи принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС "запечатване на обект" е неспазването от задълженото лице на реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. В съответствие с чл. 118, ал. 1 ЗДДС всяко регистрирано или нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство. За реда за отчитане и съхраняване на издадените от ФУ документи въз основа на законовата делегация от чл. 118, ал. 4 ЗДДС е приета Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. С арг. от чл. 25, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредбата задълженото лице издава касова бележка от ФУ за всяко плащане, с изключение на случаите на плащането чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1. Не съществуват доказателствени средства за правно релевантните факти на извършена от "Клима груп 2" ООД продажба на стоки или услуги в стопанисвания от него търговски обект, както и за получаване на плащане, с чието осъществяване да са обвърже възникването на задължение за ДЗЛ за регистриране и отчитане на продажбата чрез издаване на касова бележка от ФУ. Протоколите от 13.10.2017 г. и от 17.10.2017 г. не сочат информационните източници за закрепените факти. Не се твърди те да са възприети непосредствено от контролните органи или да се възпроизвежда съдържанието на други доказателствени източници. Констатациите на органите по приходите, които са резултат на произволна умозрителна дейност са без убеждаващо въздействие. За пръв път в касационната жалба се прави позоваване на сигнал. Несъмнено с оглед целта и съдържанието си това не е сигнал по смисъла на чл. 107, ал. 3 АПК, не е и искане по чл. 24, ал. 1, пр. 2 АПК за започване на административно производство, тъй като за заявителя липсва правен интерес /арг. чл. 27, ал. 2, т. 5 АПК/. "Сигналът" е сведение до компетентния орган, от чиято преценка зависи дали служебно да инициира административно производство – вж. чл. 24, ал. 1, пр. 1 АПК. Събирането на доказателства от неучастващо в производството лице се осъществява чрез изискване на сведение по чл. 44 АПК. "Сигналът" може да установи основанието на компетентния административен орган да инициира административното производство ex offitio, но не и правно и доказателствено релевантните факти в обхвата на доказването. Без да са осъществени юридическите факти, пораждащи задължението на ДЗЛ по чл. 118, ал. 1 ЗДДС липсва неизпълнение, от което да възникне правомощието на органа по приходите да разпореди правната промяна по чл. 186, ал. 1 и чл. 187, ал. 1 ЗДДС. Правилно съдът е разпоредил отмяна на незаконосъобразния административен акт. Дължимо е оставяне в сила на първоинстанционното решение. Воден от горното, Върховният административен съд, Първо отделение