Решение № 6329 от 22.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 12187/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Директора на Териториална дирекция (ТД) Митница Русе в Агенция Митници (АМ), чрез процесуален пълномощник, срещу Решение 6192 от 20.10.2023 г., постановено по адм. д. 10904/2022 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), с което е отменено негово Решение 32-375662/02.11.2022 г. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и противоречие с материалния закон, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Намира, че изводите, до които е достигнал първоинстанционният съд въз основа на събрания доказателствен материал, са формирани при неправилно тълкуване на приложимия материален закон. Счита, че съдът не е направил разграничение между отделните процедури за осъществяване на последващ контрол съгласно чл. 84-84л от Закона за митниците/ ЗМ/, поради което е достигнал до погрешен извод, че оспореното митническо решение е издадено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, състоящо се в липса на заповед за възлагане. Акцентира, че редът за определяне на митническа стойност съгласно чл. 70 и чл. 74 от Регламент (ЕС) 952/2013 на Европейския Парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза (Регламент (ЕС) 952/2013; МКС) е спазен. В тези насоки развива подробни съображения и претендира отмяна на оспорваното първоинстанционно решение и постановяването на друго, с което да се отхвърли жалбата срещу издадения административен акт или делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Отправя искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и възразява, че адвокатско възнаграждение на насрещната страна е прекомерно. Ответникът по касационната жалба Весна Си ЕООД, гр. София, чрез процесуален пълномощник, представя писмен отговор, с който оспорва основателността й и претендира присъждане на осъществените разноски. Прокурорът от Върховната прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Предмет на съдебен контрол в производството пред АССГ е законосъобразността на Решение 32-375662/02.11.2022 г., издадено от Директора на ТД Митница Русе, с което е отказано да се приеме декларираната митническа стойност за стока по митническа декларация (МД) 21BG004211014075R6/19.08.2021 г., определен е нов размер на митническата стойност на стоката, възлизащ на сумата от 26 777,41 лева, както и дружеството Весна Си ЕООД е задължено да заплати в 10-дневен срок от получаване на решението допълнително дължими държавни вземания: мито в размер на 2 180,95 лева и ДДС в размер на 4 798,08 лева, ведно със съответните лихви за забава, считано от датата на възникване на задължението 19.08.2021г. до датата на уведомяването, на основание чл. 29 вр. чл. 22, пар. 1, чл. 48, чл. 70, чл. 74, пар. 3, чл. 77, пар. 1, вр. чл. 85, пар.1, чл. 101, пар. 1 вр. чл. 102 от МКС, чл. 138, пар. 3 и чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, чл. 19, ал. 1 ЗМ, чл. 54, ал. 1 и чл. 56 ЗДДС и чл. 59, ал. 1 АПК. За да достигне до извод за основателност на оспорването, първоинстанционният съд е приел от фактическа и правна страна следното: На 19.08.2021 г. с Митническа декларация (МД) 21BG004211014075R6/19.08.2021 г. пред Митнически пункт Видин Весна Си ЕООД е декларирало в режим за допускане за свободно обращение" стока: употребяван пътнически автомобил, марка: ФОЛКСВАГЕН, модел: АРТЕОН 2.0 TDI 4М, цвят: черен металик, брой места: 5, дата на първа регистрация: 23.08.2017 г., раб. обем: 1968, мощност: 176 KWDIN, товароносимост: 461, шаси : WVWZZZ3HZJE502057. Декларираната митническа стойност на стоката е в размер на 4 967,94 лева. Условие на доставката FCA (Франко-превозвач). По МД са взети под отчет и погасени мито в размер на 496,79 лв. и ДДС в размер на 1154,95 лв. При декларирането към МД са представени: договор за покупко-продажба (Kaufvertrag) от 11.08.2021 г. и талон на автомобила с вписан последен собственик дружеството Select Voyages AG. Съгласно приложения договор за покупко-продажба стойността на стоката е 2700 CHF, а като продавач е посочено лицето Gianella Mike с адрес: Spiezwiler 3700, Talbodenweg 2, CH. Към момента на деклариране на стоката, дружеството получател на горепосочения автомобил, не е представило пред митническите органи документи за извършен превоз и съответно заплатени разходи за транспорт до и в рамките на територията на ЕС. Предвид това са му начислени обичайни разходи за транспорт съгласно чл. 138 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447. В хода на проведения последващ контрол на декларирането, извършен на основание чл. 48 МКС и чл. 84, ал. 1, т.1 ЗМ, на 31.12.2021г. по линия на международното сътрудничество Заместник-директорът на АМ е отправил искане до Митническата администрация на Конфедерация Швейцария. В отговор, от страна на Митническата администрация на Конфедерация Швейцария, са предоставени данни във връзка с конкретната МД, съгласно които лицето Gianella Mike, посочено като продавач в приложения към МД договор за покупко-продажба, е дало сведения, че превозното средство му е непознато, не знае за договор за покупко-продажба и не е подписвал такъв. Като последен собственик на автомобила в представения талон е посочено дружеството Select Voyages AG, което съгласно приложено извлечение от Търговския регистър на Конфедерация Швейцария е заличено на 25.06.2021 г. В тази връзка и в съответствие с разпоредбата на чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 до дружеството-вносител на процесния автомобил е изпратено писмо peг. 32-258835/03.08.2022 г., с което му е изискана цялата налична информация и документи, свързани с процесния внос и декларираната митническа. Писмото е връчено на 20.09.2022 г. по реда на чл. 18а, ал. 9 АПК лично на управителя на дружеството С. И.. В предоставения 14-дневен срок, от страна на дружеството е депозиран отговор с вх. 32-334291/04.10.2022 г., в който подробно е описан механизмът на закупуване на лекия автомобил от Швейцария. Към отговора не са приложени нови документи или доказателства във връзка с декларираната митническа стойност. На 05.10.2022 г. по възлагане на митническия орган е изготвена експертна оценка на внесения автомобил, според която пазарната му стойност е в размер на 39 290 лв. На 17.10.2022 г. до управителя на дружеството-вносител е изпратено писмо, с което същият е уведомен, че за внесения автомобил е определена нова митническата стойност в размер на 26 777,41 лв., изчислена на база данни от изготвената експертна оценка. В писмото са посочени допълнително установените суми за довнасяне на мито и ДДС, предоставена му е възможност от името на дружеството да изрази становище в 30-дневен срок и му е указано, че след изтичане на срока ще се притъпи към издаване на решение от митническия орган. На 28.10.2022 г. от страна на дружеството е представено становище, в което е изразено несъгласие с установената нова митническа стойност на автомобила и определените мито и ДДС за довнасяне. На 02.11.2022 г. е издадено оспореното митническо решение рег. 32-375662, с което за внесения автомобил Фолксваген Артеон е определена нова митническа стойност в размер на 26 777,41 лв. и на Весна Си ЕООД са установени допълнителни задължения за довнасяне на мито в размер на 2180,95 лв. и ДДС в размер на 4798,08 лв. При тази фактическа установеност първоинстанционният съд приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган и в законоустановената форма, но при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, което е довело до неправилно приложение на материалния закон. Този извод е обоснован от констатациите, че не е спазена процедурата по чл. 48 от Регламент (ЕС) 952/2013 и чл. 84 и сл. ЗМ при издаване на оспореното митническо решение, както и за липсата на обосновка в оспорения акт досежно неприложимостта на методите по чл. 74, § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013, които да налагат преминаване към правилото на чл. 74, § 3 от същия Регламент. Досежно процедурата по извършване на последващ контрол, съдът е подчертал, че неговата правната уредба обхваща всички видове проверки, спрямо които е приложима разпоредбата на чл. 84в ЗМ, изискваща издаването на заповед за възлагане от директора на АМ или от оправомощени от него длъжностни лица,както и съставянето на констативен доклад. Тъй като този ред не е спазен в случая, то решаващият състав е приел, че оспореното решение е издадено при нарушение на административнопроизводствените правила по чл. 84 и сл. ЗМ. Наред с горното съдът е достигнал до извод, че обжалваният административен противоречи на приложимия материален закон. Същият е мотивиран от липсата на мотиви за последователното изключване на методите по чл. 74, §2 от Регламент / ЕС/ 952/2013, обосноваващи преминаване към правилото на чл. 74, § 3 от същия общностен нормативен акт. Изтъкнал е, че в решението си административният орган единствено е изброил методите и е посочил, че този по чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 е последна възможност за определяне на митническата стойност на процесната стока, но не е изложил конкретни фактически обстоятелства и доводи за невъзможността за определяне на митническата стойност по някой от систематично предходните методи, изключвани в съответната последователност. . Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, но е необходимо прецизиране на неговите мотиви. Първоинстанционният съд правилно е дефинирал основния спор по делото, концентриращ се върху въпроса дали митническите органи са обосновали "основателни съмнения" по смисъла на чл. 140 § 2 от Регламент (ЕС) 2015/2447 и дали впоследствие са спазили процедурата по чл. 141 от същия Регламент във връзка с чл. 74, § 2 от Регламент 952/2013 за определяне на митническата стойност по процесната МД. Основателни са доводите на касатора, че изводът на от решаващия състав за допуснати нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на оспорения административен акт не намират нормативна опора. Разпоредбата на чл. 48 МКС регламентира последващ митнически контрол на декларирането, като тази правна уредба е възприета и доразвита в ЗМ чл. 84 до чл. 84а. Съгласно чл. 84, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗМ, последващата проверка е свързана със спазването на изрично определена в закона процедура по чл. 84а и следващите от ЗМ, изискваща издаване на нарочна заповед за възлагане на контрола, уведомяване на субекта по митническото правоотношение и осигуряваща активното му участие с оглед спазване на предоставените му от закона права. Съгласно чл. 84, ал. 1, т. 1 ЗМ при последващата проверка на декларацията митническите органи не са длъжни да спазват точно разписана процедура и са освободени от задължението да уведомят проверяваното лице. В случая оспореното решение е издадено на основание чл. 84, ал. 1, т. 1 ЗМ, въз основа на проверка на точността и пълнотата на информацията в декларацията и в придружаващите я документи, спрямо която законодателят не е предвидил изискване за издаване на заповед за възлагане, изготвянето на доклад с определени реквизити, както и предварително уведомяване на вносителя за предприетата проверка. Към тази процедура е приложимо изискването по чл. 22, пар. 6 МКС във връзка с чл. 29 от Кодекса, което видно от писмо с рег. 32-352770/17.10.2022 г. за предприетата проверка е спазено. При преценката на материалната законосъобразност на обжалвания административен акт първостепенният съд правилно е приел, че митническата стойност на стоките във връзка с прилагането на Общата митническа тарифа и нетарифните мерки, установени от разпоредби на Съюза, уреждащи специфични области, отнасящи се до търговията със стоки, се определя в съответствие с методите по чл. 70 и 74 МКС. Съгласно чл. 70, § 1 и § 2 от посочения Регламент, базата за определяне на митническата стойност на стоките е договорната им стойност, т.е. действително платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост, като действително платената или подлежащата на плащане цена е общата сума, която купувачът е платил или трябва да плати на продавача или която купувачът е платил или трябва да плати на трета страна в полза на продавача за внасяните стоки, и включва всички суми, които са платени или трябва да бъдат платени като условие за продажбата на внасяните стоки. В решението по дело С-306/04, т. 20, СЕС подчертава, че митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност. Правната уредба на Европейския съюз относно митническото остойностяване цели да установи справедлива, еднообразна и неутрална система, която изключва използването на произволно определени или фиктивни митнически стойности (в този смисъл Решение от 19 март 2009 г., Mitsui & Co. Deutschland, C-256/07, т. 20; Решение от 15 юли 2010 г., Gaston Schul, С-354/09). Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013 г., остойностяването на внасяните стоки се извършва по реда на чл. 74 от същия регламент при последователно прилагане на методите по чл. 74, § 2 букви а) до г). Разпоредбата на чл. 141, § 1 от Регламента за изпълнение (ЕС) 2015/2447 предвижда, че при определяне на митническата стойност на внасяните стоки по реда на чл. 74, § 2, буква а) или б) от Регламент (ЕС) 952/2013 се използва договорната стойност на идентични или сходни стоки, които са в продажба на същото търговско равнище и по същество в същите количества като стоките, чиято стойност се определя. Когато не може да се установи такава продажба, митническата стойност се определя, като се има предвид договорната стойност на идентични или сходни стоки, продавани на различно търговско равнище или в различни количества. Тази договорната стойност следва да се коригира, за да се вземат предвид разликите, дължащи се на търговското равнище и/или количествата. Нормата на чл. 141, § 3 от Регламента за изпълнение сочи, че когато се установи повече от една договорна стойност на идентични или сходни стоки, за определяне на митническата стойност на внасяните стоки се използва най-ниската от тези стойности. Понятията "идентични стоки" и "сходни стоки" са дефинирани съответно в чл. 1, § 2, т. 4) и т. 14) от Регламента за изпълнение /ЕС/ 2015/2447, сочещи, че "идентични стоки" са стоките, произведени в същата държава, които са еднакви във всяко отношение, включително физическите им характеристики, качеството и репутацията им. Незначителните различия във външния вид не изключват стоките, които в друго отношение отговорят на определението, от третирането им като идентични. "Сходни стоки" са стоки, произведени в същата държава, които въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение. Сред факторите, които определят дали стоките са сходни, са качеството на стоките, репутацията им и съществуването на търговската марка. Независимо, че при митническото остойностяване на стоките приоритетна е договорната стойност по чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013, разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламента за изпълнение дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, то съгласно чл. 140, § 2 от Регламента за изпълнение, те могат да отхвърлят декларираната цена. Тежестта за доказване на наличието на основателни съмнения обаче лежи върху митническите органи и е предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност. При тази нормативна уредба първоинстанционният съд правилно е съобразил, че в решението си митническият орган само е изброил визираните последователни методи по чл. 74, §2 от Регламента, без да изложи конкретни мотиви досежно тяхната неприложимост и да обоснове възприетия метод за определяне на митническа стойност по чл. 74, § 3 от Регламент 952/2013 г. В своята практика ВАС многократно е посочвал, че методите по чл. 74, §2 от Регламента се прилагат последователно и единствено когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, то следва да се приложи следващото. Поради това формалното посочване от митническия орган, че не са налице достатъчно данни и са изчерпани всички възможности за определяне на митническата стойност на процесната стока по чл. 74, § 2, не би могло да обоснове приложението на чл. 74, § 3 от Регламент 952/2013. Определянето на митническата стойност по този метод е извършено в нарушение на материалния закон, с оглед на което обоснован е изводът на първостепенния съд, че оспореното решение е незаконосъобразно. Отменяйки същото, АССГ е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и направеното искане, в полза на ответника по касация следва да се присъдят осъществените в касационното производство разноски, възлизащи на сумата от 950 лв. заплатено адвокатско възнаграждение. Същото не следва да бъде редуцирано, тъй като не е прекомерно, а съответства на фактическата и правна сложност на спора. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение