Решение № 4094 от 21.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7869/2011 г.

Решение № 4094 от 21.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7869/2011 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на "Асад 2003" ЕООД срещу решение № 2093 от 02.05.2011 г. по адм. д. № 5825/2010 г. на Административен съд София- град, с което е отхвърлена подадената от дружеството жалба против заповед № ТРД -15-11/25.06.2010 г. на зам. министъра на икономиката, енергетиката и туризма за отнемане на основание чл. 59, ал. 1, т. 2, б. "а" (отм.) ЗУО на лиценз № 308/2006 г. издаден на дружеството. Твърдят се касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за неправилност на решението. Жалбоподателят сочи, че на 23.03.2010 г. на територията на стопанисваната от дружеството площадка за изкупуване на метални отпадъци са иззети заверени копия от регистъра за покупки и от регистъра за продажби, а последствие е получен акт за установяване на административно нарушение, издаден на 01.04.2010 г., съгласно който дружеството е нарушило чл. 115, ал. 1, т. 6 от ЗУО, като вписаните данни в регистъра на покупките и регистъра за продажбите не отговарят на тези посочени в подадена на 14.10.2010 г. до МИЕТ справка, заявява, че за това нарушение не е издадено наказателно постановление. Възразява, че нарушението описано в заповедта по чл. 59, ал. 1, б."а" ЗУО за отнемане на лиценза, изразяващо се в това, че водените от дружеството регистри за покупките и вноса и за продажбите и износа, не са подпечатани от кмета на общината, а от кмета на селото по местонаходанието на имота не е установено по надлежния ред, комисия с протокол № 45/17.06.2010 г. е направила мотивирано предложение за отнемане на лиценза. Счита се, че е наложена принудителна административна мярка, без административното нарушение да е констатирано по надлежен ред. Излагат се доводи, че не е обсъдено от съда дали наложената принудителна административна мярка съответства по интензитет на нарушението и дали административният орган е следвало да приложи друга мярка предвидена в закона или да даде срок по чл. 97, ал. 5 ЗУО за представяне на липсващи документи. Ответната страна не е взела становище по жалбата. Прокурорът дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. За да отхвърли подадената жалба, съдът е приел, че от събраните доказателства и копията от регистрите за покупките и вноса и за продажбите и износа на отпадъци от черни и цветни метали, водени от дружеството на площадка в с. Дерманци е видно, че са заверени от кмета на с. Дерманци, а не от кмета на община Луковит. Изискването за заверка на регистрите от кмета на общината, който отбелязва датата на подпечатването в нарочна книга, както и за наличността на регистрите на лицензираната площадка, е свързано с контрола на изкупуването на черни и цветни метали, поради което неизпълнението на тези изисквания съставлява нарушение на чл. 60, ал. 2 ЗУО. Неизпълнението на задължението на търговеца да води регистри, заверени съгласно изискванията на чл. 60, ал. 2 от ЗУО, се приравнява на липса на регистри, което е основание за отнемане на лиценза съгласно чл. 59, ал. 1, т. 2, б."а" ЗУО. След като административният орган е установил извършеното нарушение по чл. 60, ал. 2 ЗУО, във връзка с чл. 59, ал. 1, т. 2, б."а" ЗУО, при условията на обвързана компетентност е следвало да издаде оспорената заповед за отнемане на лиценза. Решението е правилно. Безспорно е установено, че във връзка с образувано друго административнонаказателно производство с посочения от жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение, при изискване на заверени копия от регистрите за покупките и вноса и за продажбите и износа, водени от дружеството на площадката на отпадъци от черни и цветни метали, е установено, че са заверени от кмета на с. Дерманци, а не от кмета на община Луковит. Преписката е изпратена в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма и е разгледана на заседание на комисията по чл. 56, ал. 2 ЗУО, която дала предложение да се издаде заповед за отнемане на лиценза, по 4,2 от протокол № 45 от 17.06.2010 г. Правилни са изводите на съда, че актът за установяване на административно нарушение е актът, с който се образува административнонаказателно производство при което се налага имуществена санкция, но той не е предпоставка за образуване на административно производство по чл. 59, ал. 1, т. 2, б."а" ЗУО при което се отнема лиценза за търговска дейност с отпадъци от черни и цветни метали. Неоснователни са изложените в касационната жалба доводи в тази насока. Член 59, ал. 1, т. 2, б."а" ЗУО (отм.), действащ към момента на издаването на оспорената пред съда заповед, предвижда, че се отнема лиценза за търговска дейност с отпадъци от черни и цветни метали, когато: липсва регистър на покупките и вноса и/или регистър на продажбите и износа на отпадъци от черни и цветни метали по чл. 60, ал. 2. Съгласно чл. 96, ал. 3 и ал. 4 ЗУО, за констатираните нарушения при проверките по ал. 2 и по чл. 97 контролният орган по ал. 1 уведомява в 14-дневен срок комисията по чл. 56, ал. 1, като изпраща всички документи. В случаите по чл. 59, ал. 1, т. 2 комисията по 56, ал. 1 прави предложение до министъра на икономиката, енергетиката и туризма за отнемане на лиценза. Административното производство е проведено по реда на чл. 96 от ЗУО, по предложение на комисията по чл. 56, ал. 1, а не е административнонаказателно производство по чл. 97 ЗУО при провеждането на което се изисква съставянето на акт за установяване на административно нарушение. Контролните органи по чл. 96 извършват проверки по документи и/ или проверки на място и при извършване на проверките съставят констативни протоколи и/или актове за установяване на административни нарушения. В случая заповедта е издадена въз основа на констатации по иззети документи, с приложено копие към заповедта и независимо от наличието на протокол, тези констатации не се оспорват. Касационната инстанция обсъжда посочените в жалбата пороци на решението. В случая не се сочи като порок на решението приетото нарушение на чл. 60, ал. 2 ЗУО, с оглед обстоятелството, че регистрите са заверени от кмета на населеното място, а не от кмета на общината. Не се е твърдяло и не е доказано кметът на общината по местонахождение на площадката да е упълномощил длъжностно лице да упражнява контрол за спазване на условията и реда за извършване на търговска дейност с отпадъци от черни и цветни метали, съобразно своите правомощия. Сочените в жалбата касационни основания не са налице. При липсата на надлежни регистри законът е предвидил като последица отнемане на лиценза, поради което е неоснователно твърдението, че в нарушение на съдопроизводствените правила съдът не е преценил възможността за налагане на по-лека мярка. Воден от изложеното, Върховният административен съд, Седмо отделение