Решение № 9404 от 8.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5282/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по касационна жалба на Проектна компания Комплекс Баня ЕООД със седалище гр. София, , чрез процесуалния й представител адв. Панайотов, против решение 1314 от 11.03.2025г., постановено по адм. дело 305/2024г. по описа на Административен съд гр. Благоевград, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против заповед ДК 02 Бл - 3 от 06.02.2024г. на Началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол /РДНСК/ - Благоевград, с която на основание чл. 225 ал. 1 във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж "Брегово укрепване, стоманобетонов праг със савачна врата и стоманобетонова стена", изграден в поземлен имот /ПИ/ идентификатор 02693.87.413 по кадастралната карта и кадастралния регистър /КККР/ на с. Баня Селска река /р. Конешница/, общ. Разлог, обл. Благоевград, извършен от дружеството. С решението жалбоподателят е осъден да заплати разноските по делото. В касационната жалба жалбоподателят твърди неправилност на оспореното решение, като постановено в противоречие с материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Навежда съображения за неправилност на извода на съда, че е безспорно и доказано, че дружеството е извършител на строежа. Напротив навежда съображения, че такива доказателства не са събрани, че извършител е друго дружество, а той няма никакво качество на лице, на което може да бъде вменено премахването на незаконния строеж, а именно не е нито възложител на строежа, нито извършител, нито собственик на Пи идентификатор 02693.87.413, в който е извършен строежа. Поради това навежда съображения за незаконосъобразност на заповедта. Иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отменя заповедта като незаконосъобразна. Претендира разноски. Ответникът Началникът на РДНСК Благоевград, чрез процесуалния си представител юрк. Чинкарова и в открито съдебно заседание чрез юрк. Аврамов, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна адресат на оспореното решение, и срещу съдебен акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното решение Административен съд гр. Благоевград е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия и съобразно категорията на строежа, при спазване на изискванията за форма, без допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Приел е, че безспорно се касае за строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, който е извършен без строителни книжа и съответно е незаконен съгласно чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Приел е и че от съвкупната преценка на всички събрани в хода на производството доказателства правилно жалбоподателят е определен за адресат на заповедта и задължението за премахване на незаконния строеж, тъй като от доказателствата е установено, че нареденият за премахване строеж е изграден от дружеството жалбоподател с цел укрепване на речния бряг и защита от наводнения на ПИ с идентификатор 02693.87.3 по КК на с. Баня. Приел е, че "Адресати на заповедта" по смисъла на § 3, ал. 1 от ДР на Наредба 13 от 23.07.2001г. за принудително изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на ДНСК са физически или юридически лица, които могат да бъдат собственикът на терена, лице с ограничено вещно право или извършителят на незаконния строеж, спрямо които се създава задължение за премахването му, като компетентният орган разполага с оперативна самостоятелност да определи на кого да възложи задължението по премахване Решението е правилно. Правилни и съответни на събраните по делото доказателства са изводите на пръвоинстонционния съд, че оспорената заповед е законосъобразна, издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия и в съответствие с категорията на строежа, при спазване на изискванията за форма и правилата за провеждане на административното производство. Правилен е и извода, че заповедта е материално законосъобразна доколкото е установен безспорно строеж по смисъла на § 5 т. 38 ДР на ЗУТ, който е незаконен, поради това, че е извършен без строителни книжа. Като фактическото основание е съответно и на посоченото правно основание в заповедта. Направеният от съда извод, че заповедта е насочена срещу съответен на законовите изисквания адресат, а именно лице, на което може и следва да бъде вменено задължението за премахване на незаконен строеж и правилен и кореспондира с всички събрани в хода на производството доказателства писмени и гласни, както и с приетата по делото СТЕ. Кръгът на адресатите на заповед за премахване на незаконен строеж може да е собственикът на терена, лице с ограничено вещно право на строеж, или извършителят на незаконния строеж, съгласно определението в § 3 от Наредба 13/2001г. за принудително изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на ДНСК. Т. е. това са лицата, на които може да се вмени в задължение изпълнението на заповедта. В настоящото производство жалбоподателят се легитимира като собственик на съседен имот, а именно на ПИ идентификатор 02693.87.3, който граници с реката, а именно ПИ идентификатор 02693.87.413, в който е извършен незаконния строеж. Правилен е извода на съда обаче, че от събраните доказателства е безспорно установено, че именно жалбоподателят е възложител и извършител на строежа, като СМР са изпълнени от строителна фирма Стартинг пойнт ЕООД по договор с дружеството жалбоподател при изпълнението на ремонтни дейности по хотелски комплекс в посочения имот, като това е потвърдено от събраните в хода на съдебното производство доказателства, което пък кореспондира и с дадените обяснения и събраните доказателства в административното производство. Предвид изложеното е правилен извода на съда за това, че жалбоподателят е бил правилно определен за адресат на заповедта. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед на изхода на спора е неоснователно направеното искане от касатора за присъждане на разноски, поради което същото не следва да бъде уважено. Искането на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение като основателно съгласно чл. 143 ал. 3 АПК следва да бъде уважено на ос8нование чл. 37 Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ в минимален размер от 200 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение